Europeans in Washington? Oh No, Another Summit!

<--

ЕС? Ох, пак среща на високо равнище

Европейският съюз изглежда все така досаден във Вашингтон

От Илин Станев, Вашингтон

всички статии от този автор

А

За Обама е трудно да върви в крак с толкова много европейци

Автор: reuters

Още по темата

Миражът нова Европа

Решението на САЩ да се откаже от противоракетния щит в Полша и Чехия разби мечтите на Варшава и Прага за привилигировано партьорство с Вашингтон

Обамафорията умира на Изток

Западна Европа е повече проамерикански настроена от новите членки на ЕС и НАТО

Една емисия революция

САЩ най-после се включват в битката срещу глобалното затопляне

Почти безобидни

ЕС така и не извлича политически капитал от икономическия си статут в Китай

Редакторът на списание The American Interest

Адам Гарфинкъл: Обама не може да бъде всичко за всички

Когато Европа срещна Обама

Срещата на Г-20 в Лондон приключи по-добре от очакваното и постави успешен старт на турнето на американския президент на Стария континент

Guns N’ Roses*

В Мюнхен САЩ зададоха нов тон на отношенията си с Русия и на своята външна политика

Нека промяната да започне сега

Политиката на Барак Обама ще бъде много по-малко революционна, отколкото очакват привържениците му

Ако в New York Times излизат “всички новини, които заслужават да бъдат публикувани” (каквото е мотото на вестника), то срещата на високо равнище ЕС – САЩ със сигурност не е между тях. По време на кратката пресконференция в Белия дом бяха разменени обичайните любезности – американският президент Барак Обама поздрави ЕС за новия Лисабонски договор, благодари за хуманитарната помощ на съюза в Афганистан, отбеляза нуждата за сътрудничество между Европа и САЩ в опитите им да убедят Иран да се придържа към договора за неразпространение на ядреното оръжие. Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пък похвали Обама, че е обърнал климата в дискусиите за промяната на климата в САЩ. Върховният представител на ЕС в областта на външната политика и отбраната Хавиер Солана скромно каза, че няма какво да добави. Това оживи Обама, който се пошегува, че европейският първи дипломат (в една от последните си изяви на този пост) очевидно се нуждае от повече “тренинг”, защото “във Вашингтон, дори когато няма какво повече да кажеш, трябва да отделиш повече време, за да го обясниш”.

Десантът от европейски политици

– Барозу, Солана, комисарите по външни отношения, енергетика и наука и изследвания, премиерът и външният министър на Швеция, германският канцлер Ангела Меркел, чешкият президент Вацлав Клаус, бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер (тримата са в САЩ, за да отбележат 20-годишнината от падането на Берлинската стена), министърът на външните работи на Полша и т. н. почти не направи впечатление във Вашингтон. New York Times погреба “новината” в материала си за речта на Меркел по случай 20-годишнината от падането на стената. Дори моментът за снимката за спомен с Барак Обама беше толкова кратък, че комисарите трябваше да дават “раздвижени” интервюта по вашингтонските улици на придружаващата ги огромна група журналисти, вместо на ливадата пред Белия дом.

Шегата на Обама обаче казва много повече за отношенията между ЕС и САЩ, отколкото комюникета, които обикновено подчертават колко загрижени са и двете страни да постигнат сериозен напредък по някой глобален проблем. В случая в борбата с климатичните промени. Сценарият обикновено е един и същ – официалните лица от ЕС очакват нещо от САЩ, без да се съобразяват с местната политическа обстановка, но се дразнят, когато от тях бъде поискана някаква стъпка, която е в разрез с европейското обществено мнение. Тази седмица делегацията на ЕС се опитваше да изтръгне по-категорично изказване в подкрепа на обвързващи мерки за борба с климатичните промени. В момента обаче това е един от последните приоритети на Обама, чиято администрация е изправена пред далеч по-сериозния проблем какво да прави в Афганистан. Освен това решението на Белия дом зависи почти изцяло от Китай, тъй като без присъединяването на Пекин към мерките за ограничаване на вредните емисии американският Конгрес никога няма да гласува нещо подобно на европейското климатично законодателство. В същото време европейските политици се оплакват, че са оставени извън обсъжданията за това какво да се предприеме в Афганистан, но единственото предложение на делегация от ЕС е приетият миналата седмица “екшън план” за засилване на хуманитарната помощ. В него естествено няма и дума за това как да се излезе от задънената улица в “гробницата на великите сили”.

Надеждите, че с избирането на Барак Обама Европейският съюз ще престане да бъде за американците

Някаква странна организация

естествено си остават само във въображението на брюкселските бюрократи. И то не само поради специфичния “брюселийз” (“Какво? Четвърта регионална маса по институционално изграждане!? Каква маса, какво изграждане?”). Екипът на Джордж У. Буш, кален в годините на студената война, поне се заяждаше със Стария континент. Наследникът му съвсем открито обявява, че ХХІ век ще бъде определян от САЩ и Китай. Това ражда теории, че Обама всъщност няма добро отношение към Европа – примерно поради ареста на баща му в Кения от тогавашните британски власти (и това е най-слабо конспиративната теория). Дипломат, присъствал на заседанието на Съвета на външните министри на ЕС, което обсъжда резултатите от срещата на Г-20 в Питсбърг в края на септември, сподели, че голяма част от времето е минало във възмущение как така американският президент не бил запознат със структурите на властта в Европа.

Според Стивън Сестанович, професор в Колумбийския университет, в това отношение няма нищо ново. Трикът на американските президенти винаги е бил да изслушат европейските си партньори и след това да пренебрегнат техния съвет, пише Сестанович във Foreign Policy. В това отношение Обама не е по-лош от Джон Кенеди примерно. Други смятат, че Обама е толкова прагматичен, че пренебрегва старите си партньори в името на краткосрочни цели. Или дори когато не ги пренебрегва, не си губи времето в излишни обяснения, какъвто беше случаят с отказа от системата за антиракетна отбрана в Източна Европа. Със сигурност Обама не е по-лош от друг свой политически кумир – Роналд Рейгън, който също обичаше да изслушва съюзниците си, да пуска по някоя шега и да прави каквото администрацията вече е решила.

Пред “Капитал”, помощник държавният секретар Филип Гордън каза, че

Няма нищо драматично

САЩ ще направят каквото трябва в областта на климата, макар и не толкова много, колкото Европа очаква. А Европа ще продължи да подкрепя САЩ в Афганистан, макар и не толкова, колкото Вашингтон би желал. Джим Куигли, съпредседател на Трансатлантическия бизнес диалог (организация на американския и европейския бизнес), пък каза, че различията обикновено се преувеличават. “В крайна сметка трансатлантическият пазар е на стойност 4 трилиона долара. 75% от преките инвестиции в Европа идват от САЩ. 50% от преките инвестиции в Съединените щати са с европейски произход.” Според Куигли усещането за пренебрегване идва от това, че американските компании са ентусиазирани от бурния растеж в Китай и Индия, докато в Европа всичко е спокойно и предвидимо. Факт е, че американските компании инвестират бурно в Китай, но правят по-голямата част от парите си в Европа. Например миниатюрната Белгия има повече инвестиции в САЩ, отколкото Китай. Не напразно тази седмица General Motors се оказа да се раздели с европейското си поделение Opel – повечето коли, които американската компания продава в Латинска Америка, Русия и Китай, всъщност са проектирани в Германия.

В изследване за Европейския съвет за външна политика Джеръми Шапиро и Ник Уитни си задават въпроса защо Европа не може да работи със САЩ във външната политика и сигурността по същия начин, по който си взаимодейства в икономическата област. Microsoft например е по-строго регулирана от Брюксел, отколкото от Вашингтон (и американските власти сякаш приемат с облекчение европейските решения).

Според Шапиро и Уитни Европа най-сетне трябва да осъзнае, че правилата в глобалната игра са се променили – САЩ отказват да са навсякъде и търсят партньори, с които може да се работи. “Европа обаче иска да си сътрудничи, не да прави бизнес със САЩ.” Европейските страни продължават да се оплакват, че са пренебрегвани, вместо да предлагат решения – при цялата критика към американската политика към Афганистан не се е чуло европейско правителство да предложи нещо по-смислено. От гледна точка на Вашингтон, пишат Шапиро и Уитни, европейската политика е почти инфантилна. Всеки път, когато се чувстват изоставени, европейските правителства палят по една свещ за Трансатлантическото партньорство, припомнят предишните си услуги към САЩ, плащат някой чек, за да се понравят, или в краен случай призовават за поредната срещата на високо равнище.

По време на конференция на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Збигнев Бжежински пък препоръча на източноевропейските страни да престанат с алармистките си изказвания за Русия, да търсят решения в рамките на ЕС и да не се опитват да играят самостоятелно пред Белия дом. “Ние можем да се занимаваме само с Европа”, защото САЩ ще имат достатъчно проблеми в Югоизточна Азия в следващите години, каза бившият съветник по националната сигурност на президента Джими Картър.

Шапиро и Уитни смятат, че европейските страни трябва да спрат сляпото си осланяне на САЩ, защото тяхната сигурност отдавна не зависи от военната мощ на отвъдокеанския партньор. За Вашингтон е по-добре да има партньор, който ясно артикулира интересите си (точно както стоят нещата в икономическата сфера) вместо съюзник, който е повече тежест, отколкото помощ.

Как разговарят и действат ЕС и САЩ*

Сбърканите схеми на Европа

1. Палене на свещи за трансатлантическата връзка: непрекъснатото говорене за общата история и ценности с Америка лишава европейците от възможността да видят промяната в политиката на САЩ.

2. Меко обкръжаване: опитите на повече от една европейска страна или Брюксел да вкарат Вашингтон в мрежа от форуми, срещи и консултации въпреки очевидната ненавист на американските власти към подобен вид често безплодни дискусии.

3. Плащане на данък приятелство: автоматично включване във важни за интересите на САЩ инициативи и афиширането им в Европа като свои собствени, без те да са наистина такива. Пример е войната в Афганистан.

4. Търсене на полза: опити да се получат отстъпки или конкретни действия от Вашингтон за предишни услуги. Много страни като Великобритания, която се надяваше на достъп до военни технологии, или Полша – на безвизов режим заради участието в Ирак, разбраха, че САЩ нямат навика да се отблагодаряват.

5. Даване на добър пример: точно това се опитва да направи ЕС по отношение на климатичните промени – докато тръби как води света в борбата с глобалното затопляне, бавно започват да осъзнават, че САЩ имат свои интереси и действат в съответствие с тях, а не с европейското “лидерство”.

Любимите тактики на САЩ спрямо Европа

1. Пренебрежение: най-видимо е в случая с Китай – въпреки опитите на Европа да демонстрира геополитическа роля в отношенията на Запада с Пекин, тя просто е открито игнорирана.

2. Заобикаляне: по въпроси като Ирак и Близкия изток, където ЕС има силна позиция и е важен играч, но интересите му се разминават с тези на САЩ, Вашингтон уж въвлича Европа, но в крайна сметка я заобикаля и маргинализира, преследвайки целите си.

3. Включване: по теми като Афганистан и Иран, където има в голяма степен консенсус между европейските страни, а въпросът е от стратегически интерес на САЩ, но им е необходима помощ, Вашингтон е склонен да включва Европа през различни канали като НАТО, ЕС или двустранни договорки в зависимост от това кой гарантира най-ефективния резултат

4. Разделяй и владей: по въпроси като Русия, където Европа е ключова, но няма консенсус, това е обичайният подход; най-показателният пример е визовият режим, поддържан само за отделни страни от ЕС.

* Според доклада на Европейския съвет за външна политика “Към постамериканска Европа: Преглед на разположението на силите в отношенията между ЕС и САЩ”