The Leader of Challenges

Edited by Alex Brewer

<--

Лидерът на предизвикателствата

/ Последна редакция: 20:33 /

08 ноември 2009 20:17

Симеон Василев

Преди една година Барак Обама убедително спечели президентските избори и ентусиазира не само Америка, но и света. Една година в света на политиката, разбира се, е кратко време. Почти нищо. Но специално тази година с всичко, което се случи през нея, се набива в очи. Първо, защото едва ли в най-новата история на Съединените щати един избор е бил толкова натоварен с надежди и очаквания. И второ, точно този избор започна да обръща представата на света за Америка и на Америка за света. Признават го и почитателите на Обама, и неговите критици.

Колко са тези, които си спомнят това време в началото на ноември преди девет години? Тогава Джордж Буш спечели изборите след неубедителна намеса на съдебната власт. После показа промяната в “манталитета на водача” на самотната свръхсила. По това време въпросите бяха задавани така: Къде Америка ще насочи външнополитическия си арсенал? Какви ще са трансатлантическите отношения и какво би се случило, ако Съединените щати се концентрират главно върху петрола и върху пазарите в Азия? Към тях трябва да прибавим и появилите се малко по-късно въпроси за противоракетните планове на Буш, зейналия геополитически кратер в пясъците на Ирак, афганистанската драма, отношенията с Русия и Китай, иранските ядрени амбиции, Близкоизточния възел… След четири години въпросите имаха част от своите отговори. Тогава се наложи Америка и Европа да разберат границите на своите възможности и всички да очакват “часа на дипломацията”. Разликите между “първия” и “втория” Буш най-добре се видяха преди една година, когато Барак Обама спечели изборите в условията на бушуваща финансова криза, която помете старите представи за финансовия ред и превърна международната политика в нещо като “интензивно отделение” за спешна икономическа помощ.

Независимо от това Обама бе натоварен с всички възможни очаквания, защото бе приет като “антипода на Буш” и неговата “разумна алтернатива”, както написаха коментаторите. Ако някога Джордж Буш бе предизвикан от международния тероризъм, Барак Обама бе предизвикан от финансовия катаклизъм, който напомняше за Голямата депресия от 20-те години на миналия век. Това всъщност е важна констатация, защото не само същността на предизвикателствата са различни, но и защото задават “хода на историята”. А историята в една година не е никак малка. Най-кратко казано, Обама зададе такава външна политика, която е всичко друго, но не и излъчваща самодоволството на самотната свръхсила. Дипломатите с техния странен език наричат това “многостранен подход”. Иначе то може най-спокойно да се нарече стратегическо успокоение. Този подход може да се види в много решения на Обама – от решенията за затвора в Гуантанамо през промяната към “иранската външнополитическа центрофуга” до тежките за Централна Европа решения за отказ от противоракетния щит на Буш.

Към това непременно трябва да се прибави фактът, че Обама се обърна към ООН, направи сериозен опит за “рестарт” на отношенията с Русия и се отвори към ислямския свят, както никой друг американски президент. Кой сега например говори за т.нар. война на културите? Или кой си представяше, че Обама ще получи Нобелова награда за мир? Тук се подрежда и предложението за премахване на ядреното оръжие. Нарекоха всичко това “отворения прозорец” от възможности.

Критиците, естествено, са на друго мнение. Те пък казват, че Обама решително е принизил ролята на американското лидерство в отношенията си с Русия и Китай. Освен това е потиснал и най-либералния принцип за правата на човека. Аргументите те намират в отказа му да се срещне с Далай Лама или в това, че не посети Полша на честванията на годишнината от началото на Втората световна война, или че няма да бъде в Берлин по случай 20-годишнината от падането на Берлинската стена.

Там, в Берлин, между впрочем някога президентът Джон Ф. Кенеди на немски език каза прословутото Ich bin ein Berliner (“Аз съм берлинчанин”). По-късно Роналд Рейгън, гледайки Бранденбургската врата, се обърна към Горбачов с думите: “Г-н Президент, отворете тази врата”. Сега Ангела Меркел отиде в САЩ, за да благодари за десетилетията подкрепа за Германия, благодарение на която страната й се възстанови от Втората световна война и бе сложен край на разделението на Германия. “Аз знам и германците знаят колко сме ви признателни, американски приятели. Никога няма да забравим. Лично аз никога няма да забравя”, заяви тя пред двете камари на Конгреса на САЩ при отбелязването на 20-годишнината от падането на Берлинската стена.

След осемте години на Буш и едната година на Обама би следвало Европа да върне самочувствието си на най-важния партньор на Америка. Би следвало, защото никой не може да си представи, че Джордж Буш би могъл да бъде кандидат за Нобелова награда за мир. Тази мисъл е подходяща единствено за болно въображение. Би следвало Европа да намери това самочувствие, но… Очевидно Барак Обама остави и отворени въпроси, които засягат психологията на трансатлантическите отношения. Решението му да отмени противоракетните планове на Буш вкараха в дилема Полша и Чехия, които се почувстваха изгубени в стратегическите планове на Америка. Или най-новата драма между Съединените щати и Германия за “Опел”. Точно когато Меркел бе на път за Германия, “Дженерал Мотърс” обяви, че се отказва да продаде “Опел”. Някои по-възбудени анализатори определиха този отказ на “Дженерал Мотърс” като катастрофа в германо-американските отношения, достойна за времената на Джордж Буш. В силна отрицателна възбуда те коментират, че едва ли Барак Обама не е бил уведомен за решението на “Дженерал Мотърс”. Този огромен автомобилен концерн между впрочем получи милиардна помощ от правителството на Обама.

Това са само два примера, които показват, че нервната система на американо-европейските отношения не е толкова стабилна и си има своите проблеми. Например може да бъде покосена от “дипломатически грип”, за който няма ваксина, защото щамовете му бързо се променят.

Една година в света на политиката, разбира се, е кратко време. Почти нищо… А и стратегическото успокоение винаги е било съпровождано от… безпокойство.

в. Банкерь

About this publication