The Rehabilitation of Obama

<--

Ако догодина по това време случайно се залутате в дълбоката американска провинция и влезете в крайпътния “Макдоналс”, то в менюто му нагледно ще е означено колко калории съдържа “Биг Мак”-ът. От закусвалнята на “Бродуей” в Ню Йорк (където броят калориите отдавна) до обявения за най-затлъстелия град в САЩ Хънтингтън, Западна Вирджиния, това ще е една от видимите промени в ежедневието от милиони хора отвъд океана след приемането на здравната реформа.

Тя бележи и “оздравяването” на Барак Обама – след нея пред американския президент може би се разкрива безоблачно бъдеще. Или пък трудни две години. А защо не и нова енергия за водене на активна външната политика.

Каква ще е политиката на администрацията на Обама след изтощителната победа има значение не само за САЩ. Докато траеха дебатите в Конгреса, санкциите срещу Иран се протакаха, Ирак бе почти забравен, близкоизточният мирен процес стигна задънена улица, а визити на партньорите от ЕС до Австралия – отказани. Провалът в най-голямата вътрешнополитическа инициатива на Белия дом щеше да превърне американския президент в слаб световен лидер, с който никой не се съобразява. Победата обаче може да бъде както пирова, така и предвестник на Обама 2.0.

Прогнозите за следващите две години и половина от мандата на Обама варират широко, тъй като се базират на различни предположения. Най-важният фактор са предстоящите през ноември избори и дали демократите ще успеят да запазят контрола над Конгреса.

Досегашната практика е била реформаторски настроените президенти да губят законодателното си мнозинство. След загубата на изборите за Конгреса, Бил Клинтън през 1994 г. трябваше да изостави амбициозните си планове, след като опитът му да прокара здравна реформа пропадна с гръм и трясък. Клинтън се съсредоточи върху две дейности: либерализиране на социалната система (нещо което републиканците естествено харесваха) и измислянето на дребни проектчета, които да задоволят някоя конкретна социална група. Във външната политика демократът първоначално се опита да намали максимално американското присъствие в чужбина, и го увеличи решително след преизбирането си през 1996 г.

Не по-малко важен е и примерът на Ронълд Рейгън. Въпреки политиката си на свиване на държавната и свалянето на данъците, през 1984 г. легендарният републикански президент подписва закона за ограничаване на бюджетния дефицит, който води до най-голямото увеличение на данъците в САЩ след Втората световна война. Понякога необходимостта води до политически решения, които никой не очаква.

Така че политическата траектория на Обама може да вземем различни обрати, в зависимост от това как Белия дом прецени шансовете на президента.

Във вътрешната политика е почти сигурно, че в следващите няколко месеца ще има сериозно пренастройване на амбициозните цели. Всичко зависи от това как американците ще реагират на две ключови развития – ще харесат ли идеята за универсално здравно застраховане и какво ще се случи на трудовия пазар. Същинските промени в здравеопазването започват едва през 2014 г. и сега Белият дом трябва да напрегне сили, за да обясни най-накрая защо предложените реформи трябва да зарадват данъкоплатците. Дори най-оптимистичното за администрацията проучване показва, че по-малко от 50% от американците одобряват политиката в здравеопазването. С приемането на закона напрежението ще спадне и демократите ще се опитат да изместят дебата, но това едва ли ще стане толкова лесно. От друга страна, атаките на т.нар. чаена партия – рехава група консервативно настроени американци, може да се окажат в полза на Белия дом. “Чайниците” стигнаха до такива крайности – включително заплахи за саморазправа с конгресмени и нечувани за американския стандарт обиди, че вероятно ще се окажат контрапродуктивни за каузата на републиканците (щом тези луди хора са толкова против, значи в закона има нещо смислено). Проблемът с работните места обаче няма да се реши толкова лесно. Видимото съживяване на икономиката засега не оказва влияние на безработицата, която се движи около 10%. Въпреки че мерките на администрацията на Обама може да бъдат окачествени като успешни – финансовата система не само беше спасена, но и дори върна дадените й от данъкоплатците средства – хората съдят за успеха на една политика по заплатите си.

Разбира се, мрачните прогнози може и да не се оправдаят и Обама може да разкрие

Новото си реформаторско амплоа.

Законът за климатичните промени, силно видоизменен, вероятно ще бъде приет с подкрепата на двете партии. Това ще даде тласък на модернизацията на американската енергетика и зелените инвестиции. Плановете за реформи в образованието също срещат подкрепа и на демократи, и на републиканци. Целта им е да направят учителите в по-голяма степен отговорни за продукта, който произвеждат, и ако бъдат осъществени, може да предизвикат революция в американското средно образование.

Преодоляването на най-големия вътрешнополитически проблем пред Обама може да развърже ръцете на Белия дом и във външната политика. Екипът на президента има и други калкулации – ако се прецени, че здравната реформа е изстискала силите на президента за реформи в страната, то опитите за постигане на дипломатически успех ще нараснат. Победите в чужбина винаги звучат добре и не засягат (поне не директно) портфейла на данъкоплатците.

Почти сигурно е, че администрацията на Обама няма сериозно да се заеме с близкоизточния мирен процес – тази седмица Израел обяви поредния строителен проект в източен Йерусалим. Това е политика, която се отхвърля от цялата международна общност и беше причина за първия скандал между САЩ и Израел още в първите дни на Обама в Белия дом. С това Тел Авив отново показа, че не е готов за преговори. Или че иска да пренасочи вниманието на Вашингтон в друга посока, към Иран. Техеран също не е лесно дипломатическо орехче, но има едно предимство – успех или неуспех, усилията на президента със сигурност ще мобилизират общественото мнение зад гърба му. Ако Обама реши да се съсредоточи върху подобен проблем, то страни като Грузия или Зимбабве могат да очакват да бъдат забравени или съответно оставени на мира.

В същото време Белият дом може и да прецени, че прекалената международна експозиция не е полезна за политическото здраве на президента. Когато безработицата в страната е двуцифрена, Белият дом няма да иска да прибави към обвинението, че президентът е откъснат от проблемите на обикновените хора, и критиката, че се интересува повече от света, отколкото от собствената си страна.

Освен ако Обама не реши да изненада всички и има добре подреден план в главата си. Мъчителното приемане на здравното законодателство разпали въображението на анализаторите, които излязоха с разнообразни предложения

Как работи мозъкът на президента.

Едната школа в изучаването на съзнанието на Обама твърди, че неговият екип няма никакъв план и само реагира на събитията. Другата пък смята, че Обама е методичен и залага на дългосрочни цели. Здравното законодателство, което в крайна сметка беше прието, не се отличава много от това, което той предложи по време на кампанията си. Тази школа смята, че Обама всъщност е изманипулирал Конгреса да приеме именно неговия вариант.

Ако последното е вярно, то критиките към Обама, че е щедър на приказки и беден откъм действия, може да се окажат погрешни. По тази логика Белият дом досега само е вземал мерки на света, преди да се заеме с дипломатически шев и кройка. И прокарването на здравната реформа трябва да е пример за Махмуд Ахмадинеджад или Владимир Путин как Обама може да постигне това, което си е наумил. По думите на Марк Линч от университета “Джордж Вашингтон” президентът играе “дълга игра”, като в началото залага амбициозни, но реалистични цели, след това се отдръпва, изчаква противниците му да се изнервят и да се дискредитират, техните крайни изказвания отблъскват публиката и накрая става това, което Обама иска. Проблемът на тези конструкции е, че са чисто интелектуални разсъждения и реалността има навика да ги опровергава.

Факт е обаче, че ако доскоро посланието на Белия дом звучеше като “защо всички просто не се разберем”, в последните месеци тонът се промени. На Русия беше показано, че рестартирането си има цена, на Европа – че Вашингтон не се интересува от срещи на високо равнище, на Китай с изтеглянето на Google – кой държи технологичното кранче и, т.н. Дали това е завой или просто завръщане към традиционната траектория на американската външна политика – отговорът може да бъде намерен на телефон +1 202-456-1414*.

*телефонната централа на Белия дом

About this publication