Oil, Money and Politics

<--

Петрол, пари и политика

Катастрофата на Deepwater Horizon по-скоро няма да предизвика дълбоки промени в нефтената индустрия

Санта Барбара, Три Майл Айлънд, Бопал и Чернобил. Четирите места имат малко общо помежду си освен екологичните трагедии, разиграли се там през 1969, 1979, 1985 и 1986 г. Това, което свързва нефтеният разлив по бреговете на Калифорния, инцидентът с ядрената централа в Пенсилвания, взривът на завода за пестициди в индийския град и пропукването на ядрения реактор в СССР е, че водят до сериозни промени в съответните индустрии. Към тях вече може да се добави Deepwater Horizon – нефтената платформа в Мексиканския залив, експлоатирана от British Peroleum (BP), която предизвика един от най-големите петролни разливи в историята на енергийната промишленост.

Само две седмици след експлозията на Deepwater Horizon Карл Хенрик-Сванберг, шеф на борда на директорите на BP, каза по време на конференция на бизнес лидери в Европа, че ефектът ще бъде подобен на случилото се в Три Майл. Преди тридесет години инцидентът в Пенсилвания води до цялостно преосмисляне на регулациите в ядрената енергетика и практически мораториум за строежа на нови реактори в САЩ. Малката разлика е, че ако се използват аналогии от ядрената индустрия, инцидентът с BP може да се сравни само с Чернобил. Предпазливите оценки за преките щети са между 20 и 30 млрд. долара, и то при условие, че BP успее да запуши кладенеца си до началото на август.

Петролът не мирише

Белият дом вече изиска замразяването на дълбоководните проучвания за срок от шест месеца, а Норвегия отложи издаването на нови лицензи. За Greenpeace обаче е рано да се радва на лошите новини.

Според повечето експерти разливът няма да доведе до кардинални промени в нефтената индустрия. Въпреки че дълбоководният добив е изключително скъпо начинание, повечето неоткрити резерви лежат именно там. И за разлика от ядрената енергетика, петролът все още няма заместител. Според независимия експерт Крис Надър, за да се компенсира нефтът от Мексиканския залив с енергия от вятъра, САЩ би трябвало да изгради капацитет, 74 пъти по-голям от наличния в Тексас (вторият по големина американски щат и световен лидер при вятърните турбини). Заливът е източник на една трета от американското потребление на петрол.

По-важното е, че петролната индустрия е много печеливш бизнес. Печалбата на BP за 2009 г., когато световната икономика беше в най-дълбоката си рецесия от Втората световна война насам, е 16.8 млрд. долара, а за първото тримесечие на 2010 тя е два и половина пъти по-висока от същия период миналата година. Дори и разходите за почистването на разлива, глобите и компенсациите на засегнатите да достигнат 100 млрд. долара, това би се равнявало само на петгодишната печалба на компанията. Тоест това е неприятна новина за акционерите – от края на април досега BP е загубила 50% от стойността на акциите си, но катастрофата просто няма как да доведе до банкрут на компанията. Още по-малко да сложи край на рисковите проучвания.

Разходите са лоша новина и за пенсионните фондове, тъй като петролната компания присъства в портфолиото на много от тях, но в същото време интересите на пенсионерите са гаранция срещу банкрута на BP. Британското правителство вече започна кампания за спасяване на BP с разговор между премиера Дейвид Камерън и американския президент Барак Обама. Вашингтон настоява компанията да плати първо на рибарите и хотелиерите за причинените им щети, но това предизвиква гнева на пенсионерите (39% от акциите на BP са притежание на американски физически и юридически лица).

Факт е, че за разлика от други индустрии няма голяма петролна компания, която да е прекратила съществуването си, след като е предизвикала екологична катастрофа.

Народът срещу Британската компания

“Нападнахме една държава, защото си мислехме, че има ядрено оръжие, защо сега да не нападнем BP – те поне със сигурност ни атакуват с петрол, а на всичкото отгоре дори нямат армия.” Комикът Луис Блак може и да не представлява цялото обществено мнение, но е много характерен за реакцията към BP в САЩ. Яростта към петролната компания надвишава многократно омразата, която си навлече Уолстрийт – макар че, ако се приеме, че те са единствените виновници за финансовата криза от 2008 г., щетите, нанесени от тях, са много по-големи. Петролният разлив обаче е по-видим и разбираем от финансовите деривати. Освен това, трудно може да се каже, че пеликаните и делфините, омацани в петрол, са си го търсили като хората, взели неразумно скъпи ипотеки.

Засега ефектът е обсъждането за отмяна на закона, който ограничава компенсациите до 75 млн. долара за нанесените от компаниите икономически вреди и до 500 млн. като наказателни глоби. Той е приет след разлива на танкера Exxon Valdez през 1989 г., тъй като липсата на таван прави невъзможно компаниите да получат застраховки. В началото на 90-те години на миналия век това би означавало прекратяване на танкерния трафик към САЩ.

Таванът не важи, ако има умишлено нарушение на федералните норми за безопасност, а BP е компанията с най-лоша репутация в това отношение сред петролните гиганти в САЩ. В момента Министерството на правосъдието вече е започнало предварителна проверка, за да се установи дали има предпоставки за криминално преследване.

Със сигурност може да се очаква засилване на надзора над петролните компании. Случаят с BP показа, че американското правителство от години е абдикирало от реалния контрол. Например в плана за предотвратяване на петролни разливи на британската компания от 2009 г. като научен консултант е посочено лице, което е починало четири години по-рано. Част от отчетите за проверките пък са били попълнени от служители на компанията с молив, а след това почернени от чиновниците на Дирекцията за управление на минералните ресурси на американското министерство на вътрешните работи (аналог на министерствата на екологията в Европа).

В крайна сметка съдбата на дълбоководното сондиране, за жалост на природолюбителите, ще бъде решена от повече фактори. Дори и най-големият петролен разлив не заплашва човечеството по същия начин, по който евентуалният взрив на ядрена централа. В същото време, дори и САЩ да решат, че добивите от океанското дъно са прекалено опасни, това би означавало свиване на световния капацитет за добив с едва 2%.

Кен Салазар, който отговаря за екологията в кабинета на Обама, и губернаторът на Луизиана Боби Джиндал вече поискаха бързо разследване и подновяване на замразените проекти. По време на Zeitgeist Europe 2010 Сванберг каза още, че инцидентът в Три Майл е довел до много по-добра регулация на ядрения бизнес и оттогава насам (поне на Запад) е нямало сериозни инциденти. Очакванията на шефа на борда на директорите на BP е това да се повтори.

Мълчанието на президента

Американците очакват в съотношение 2 към 1 към BP да бъдат предявени криминални обвинения, а 63% смятат, че реакцията на Обама е по-неадекватна от тази на Джордж У. Буш по време на урагана “Катрина” през 2005 г. Щом обществото настоява, дори и Белият дом трябва да се съгласи. Макар на всички да е ясно, че Обама нито е издал разрешение за сондажите, нито има възможност да прати военните с атомна бомба (едно от предложенията за справяне с проблема), а още по-малко лично да запуши дупката на океанското дъно, натискът към него е огромен.

Медиите са изпълнени с дълбокомислени анализи защо президентът не е звъннал на изпълнителният директор на BP. Или пък защо не проявява повече гняв, освен някакво си “кого да сритам по задника”. А ако си мислите, че умереният и разумен тон на Обама се дължи на харвардското му юридическо образование, дълбоко се лъжете. Оказва се всъщност, че Обама е продукт на възпитанието на афроамериканците, чиито родители и учители от малки им втълпявали да не показват ярост, за да не предизвикват подозрение у белите си връстници.

Белият дом очевидно е притеснен, че ако президентът застане начело на мерките за прекратяване на разлива, много скоро ще стане ясно, че той нищо не може да направи. Това би било много по-силен удар срещу лидера на свободния свят, отколкото мрънкането на медиите.

About this publication