Straight in the Eyes

<--

Право, куме, в очи…

Е, доживяхме! Доживяхме да разберем от чужденец, че ние, българите, винаги сме губещата страна, когато се стигне до сблъсък между интересите на обществото и тези на чуждите инвеститори (виж стр. 14). Доживяхме американец да ни обясни, че корупцията е определящ фактор за бизнес средата у нас. Доживяхме да ни каже човек от другата страна на океана, че сме позволили на съмнителни чужди фирми да вкарат съмнителните си пари у нас, разчитайки на бързи и лесни печалби. Доживяхме да чуем, че инфраструктурата ни се нуждае от поне 20 години, за да достигне някакво приемливо ниво. Не, че и досега не си знаехме всичко това де, ама друго си е някой „отвън” да ни го каже.

Докладът на американския финансов анализатор Уилям Съливан, посветен на бизнес средата в България, е откровен до болка. Може би, защото целта му не е да четка или да клейми сегашните или бившите „силни на деня”, а и не е необходимо да поддържа „политически коректни тези”, както много подобни писания. Идеята му е да представи реална картина на начина, по който се прави бизнес у нас – с пари под масата, със съмнителни сделки, ненаказуемост на виновните, скандали по върховете, отклоняване на европейски средства и т.н.

Защото неговата таргет-група са инвеститорите. А сериозните чуждестранни фирми не ги интересува колко добро е правителството у нас, колко умен е ресорният министър или колко добри намерения има. Тях ги интересува това дали когато отидат при някой от споменатите в доклада държавни чиновници с по 800 лева заплата, ще им бъде поискано „дарение”, за да бъде придвижен въпросът им. Сериозните инвеститори не вярват на сълзи и уверения как всичко в държавата ще цъфне и върже, „само изчакайте още 5-6 години”. Те искат нещата да вървят нормално тук и сега.

Затова докладът на Съливан е ценен не само за чуждите инвеститори, но и за нас. Защото в познатия ни досега вариант „тук и сега” не е красива картинка. И докато родните бизнесмени явно са се приспособили към условията на джунглата у нас, балансирайки от години по ръба на закона, големите чуждестранни капитали, свикнали да работят при съвсем различни условия, едва ли ще се примирят. И от това губещите ще сме само ние.