Everything You Want to Know

<--

Всичко, което не искате да знаете

Пригответе се за още книги и филми за войната. От материала, който днес беше пуснат за свободен достъп на сайта за разкрития Wikileaks, със сигурност ще бъдат вдъхновени много творби. Защото в тези 90 хил. страници секретни военни доклади е цялата история на войната в Афганистан – писана не от историци и сценаристи, а от войници и техните командири.

Пускането на документите бе синхронизирано с трите медии, на които WikiLeaks са дали предварително достъп: New York Times, The Guardian и Der Spiegel. Докато на сайта се появиха документите в суров вид, трите вестника бяха подготвили комплект от статии и анализ на материала, като техни екипи са проверявали почти месец достоверността на информацията и са разработвали темата. Сайтът не съобщи откъде се е сдобил с тази удивително подробна информационна база, но New York Times потвърдиха, че според източници от администрацията на Барак Обама, тя най-вероятно е автентична.

Документацията, която обхваща периода 2004-2009 г. представлява оперативни доклади, изготвяни от полеви командири и разузнаването за операции, контакти, инциденти, както и за цялостната обстановка в Афганистан. Много от информацията в него не е изненадваща: в докладите има стотици сведения за неизвестни досега невинни жертви и потулени разследвания. Говори се за съмненията на американските сили и на НАТО за близки връзки между пакистанското разузнаване и талибаните, както и за директна помощ от страна на Исламабад. Очертава се картината на едно засилващо се талибанско движение (което вече очевидно разполага с ракети земя-въздух, за които до момента не се знаеше) и отслабващи опити на международните сили и правителството на Хамид Карзай да установят стабилни връзки с местните лидери и да спечелят доверието на населението.

Всичко това не е ново. Голяма част от него е било казвано, подозирано, разследвано или крещяно от страниците на вестници, докладите на международни организации и улиците на Кабул. И все пак е шокиращо да бъде видяно събрано в този му суров, жесток вид. В един от докладите, разследвани от Guardian, няколко объркани американски войници, които са нападнати от терористи, стрелят напосоки по улиците на Джалалабад, оставяйки диря от десетги загинали и ранени невинни афганистанци по пътя си към базата. Случаят остава без последствия и дори без подробен доклад, докато недоволството на местните не предизвиква армията да състави няколко хиляди страници разследване, които също така нямат никакъв последващ ефект. Не по-малко брутални са описанията на операции на елитната американска част TF 373, която изпълнява специални операции срещу висши талибани, при които също често загиват много невинни.

Белият дом нарече пускането на десетки хиляди тайни военни документи “безотговорно” и заплашващо живота на войници и афганистанци. Пентагонът пък обяви, че ще му отнеме седмици да прецени какви точно са щетите от изтичането на толкова много информация. Въпреки че касаят периода преди идването му на власт, документите ще се отразят негативно и на стратегията на Барак Обама за справяне с войната в Афганистан. Както Пакистан, така и афганистанците ще реагират остро на някои от нещата, които пише във военните доклади. Германското правителство, както отбелязва “Шпигел”, ще трябва да отговаря на тежки въпроси – TF 373 оперират от германските бази “кемп Мармал” и Мазар-и-Шериф, в северната част на Афганистан, където Бундесвера държи контрола, но не дават информация и отчет на НАТО или германците. Американското обществено мнение пък за пореден път ще се убеди колко зловещо нещо е войната.

Като цяло, от тези томове документация печелят предимно WikiLeaks, историците и киноиндустрията. Първите, защото с това най-мащабно разкритие на тайни документи във военната история на САЩ легитимираха мястото си като източник на важна информация и ще печелят все повече от това. Вторите, защото ще имат пред себе си безценен материал за подробно изследване на съвременната война – нещо, което иначе щеше да им се отдаде след десетилетия. А третите – защото войната, както показват тези документи, независимо колко е “модерна”, е все така гадно, мръсно, кръвопролитно и объркано начинание, което изглежда безнадеждно и тъжно в истинския свят и добре на киноекрана.