Tape for Balloons

<--

Скоч срещу балони

Реформите на финансовата система в САЩ се опитват да предотвратят бъдещи дълбоки финансови кризи

Ако мащабът на икономическата криза от 2008 г. насам определя размаха на реформата във финансовия сектор, то американските законодатели са достойни за изправилата се пред тях задача. Подписаният тази седмица от президента Барак Обама закон, който трябва да премахне причините, довели до срива от 2008 г., е 2319 страници и предвижда да бъдат разписани тепърва между 243 и 350 детайлни правила. В крайна сметка обемът страници може да набъбне до 15 – 20 хил., цифра, достойна дори за брюкселската бюрокрация. Тя, както и всяка друга по света, вече следи промените, тъй като каквото се случи на Wall Street рано или късно идва в Париж, Лондон или София.

Законът “Дод – Франк” (наречен по фамилиите на двамата му основни автори, сенаторите Крис Дод и Барни Франк) е основан на два големи принципа – намаляване на риска, поеман от банките, и повече защита на потребителите. Притиснати от липсата на достатъчно гласове в Сената, демократите се отказаха от най-смелите си планове, като например допълнителния петгодишен данък върху големите банки и хедж фондове, който да набере $20 млрд. за покриване на разходите по реформата. В резултат на това постигнатият компромис е силно оспорван и отляво, и отдясно. Част от демократите критикуват постигнатото с аргумента, че данъкоплатците пак ще трябва да платят сметката и че законът не прави почти нищо да предотврати нова криза. Републиканците пък – че създава допълнителна бюрокрация и ограничава динамиката на пазара.

Реакцията на банките, най-засегнати от новия акт, обаче е по-умерена от очакваното. Предвижданата лавина от негативни рекламни послания срещу реформата така и не се изсипа в американските медии. Някои, като изпълнителния директор на Citigroup Inc. Викрам Пандит, дори присъстваха на самата церемония за подписването. Причината е, че новият закон затяга контрола върху финансовия сектор, но не е връщане към т.нар. акт “Глас – Стийгъл” – законът приет по времето на Голямата депресия, който разделя инвестиционното от търговското банкиране. От 80-те години насам “Глас – Стийгъл” постепенно бе либерализиран и окончателно премахнат през 1999 г. Сега “Дод – Франк”, макар и да не затяга докрай правилата, връща тенденцията обратно към повече контрол във финансовия сектор.

Щрихи към новия финансов пейзаж

Големите банки вече започнаха да се адаптират към новите правила. “Ако си собственик на ресторант, щом не можеш да печелиш от напитките, ще вдигнеш цените на хамбургерите”, обяснява нагледно пред New York Times очакваните промени Джейми Даймън, изпълнителен директор на JP Morgan Chase. Премахването на таксите, които търговците плащат при всяка транзакция с дебитни или кредитни карти в техните обекти, ще доведе до въвеждането от Visa и Mastrcard на такси за кредитните и разплащателните сметки на клиенти им. Щом не могат да продават директно деривати (финансови продукти, базирани на други финансови инструменти и с чието бурно разрастване се обясняваше дълбочината на финансовата криза), банките готвят дъщерни фирми, които да продават в бъдещите клирингови къщи.

Новите правила ще доведат до сериозни промени във финансовия пейзаж, макар че същността в работата на финансовите институции едва ли ще се промени много. Т.нар. правило на Волкър (по името на бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър) е доста разводнено в закона. Банките, които приемат депозити, няма да имат право да търгуват за собствена сметка, но ще запазят правото да инвестират до 3% от основния си капитал в хедж фондове. Те ще бъдат ограничени в сделките си на дериватния пазар, но пък лесно ще избягват тази бариера, като основават фирми, които са формално независими. Други мерки са съобразени с тежката икономическа ситуация, като например изискването банките да увеличат резервния си капитал срещу лоши кредити. То ще влезе в сила чак след пет години, за да не задуши и без това свитото кредитиране.

От своя страна пазарът на дериватите ще бъде регулиран, като сделките ще преминават през клирингови къщи, където сделките ще бъдат регистрирани, за да се повиши прозрачността и конкуренцията.

Големите никога не умират

Една от целите на реформите беше да се гарантира, че няма да се повтори ситуацията, при която на големи финансови институции не може да се позволи да фалират, тъй като крахът им би разклатил цялата система. Това водеше до засилването на рисковото поведение, тъй като финансистите смятаха, че няма как да не бъдат спасени, ако нещата тръгнат на зле за тях.

Ако законът не прави нищо срещу “твърде големите”, то поне се грижи те да не фалират, иронично коментира Джеймс Суройески от сп. New Yorker по този повод. С акта “Дод – Франк” администрацията се е застраховала да не бъде хваната отново неподготвена. Цял ред нови агенции ще бъдат създадени, за да следят стабилността на финансовия сектор, в случай че започне да се надува отново някой балон. Проблемът, както много наблюдатели коментират, е, че институциите ще бъдат напълнени с хора от финансовото министерство и Федералния резерв, които проспаха началото на сегашната криза.

Както констатира бившият финансов министър Хенри Полсън в Wall Street Journal, новото законодателство едва ли ще предотврати нова криза, но механизмите в него ще помогнат тя да е по-лека и управляема. Освен че големите банки трябва да са готови с план за ликвидация в краен случай, при криза администрацията може незабавно да поеме управлението им, а не да изкупува за сметка на данъкоплатците лошите им активи. Самият Барак Обама не скри при подписването на закона, че това е една от любимите му части в закона: “Няма да има повече спасявания с пари от данъкоплатците. Точка!”

Внимавай какво подписваш

Браншът ще бъде повлиян силно и от създаването на Агенция за финансова защита на потребителя с широки правомощия и директор, назначен директно от президента. Когато започне да функционира следващата година, тя ще оценява сигурността за потребителите на инвестиционни продукти и договори за кредитни карти, така както класическите потребителски комисии рутинно проверява за дефекти тостери и телевизори.

Създаването й се налага и защото, както се оказа след срива на имотния пазар, много от американците не разбират все по-сложните финансови инструменти, ипотеките си или договорите за кредитни карти. Проблемът в системата досега бе, че федералният банков надзор, чиято основна функция е да следи просперитета на сектора, бе натоварен и със защита на потребителите (два интереса, които невинаги съвпадат). Така бе възможно например да съществуват изгодните за финансовата индустрия договори за кредитни карти, предвиждащи такси за неизползването им или увеличаване на годишния лихва без обяснение (от края на август и двете практики са забранени).

Съвсем очаквано първата голяма задача на Агенцията за финансова защита е да създаде нови и ясни правила за ипотечните договори. Промяната ще има своята цена, защото широкото предлагане на кредити доведе до това голям кръг от хора да имат достъп до финансиране (някои от които не можеха всъщност да си ги позволят). “Банковото дело ще бъде по-малко печелившо и малко по-скъпо за потребителите, но значително по-сигурно”, коментира икономистът от института Brookings Дъглас Елиът пред Wall Street Journal. Като се има предвид, че сегашната глобална криза тръгна от срива на американските ипотеки, това може би не е чак толкова лоша промяна.

От Вашингтон до Базел

Като част от реформата на финансовия сектор Вашингтон настоява и за повече сигурност в глобален мащаб. Администрацията на Барак Обама активно се опитва да прокара в Г-20 (групата на най-големите световни икономики) международни правила за увеличаване на резервите и намаление на рисковете за големите банки. Както обясни американският финансов министър Тимъти Гайтнър на изминалата среща на клуба в Торонто, в днешния глобален свят рисковите операции бягат към страните с по-ниски стандарти, така че дори една страна да създаде идеална регулация, това не премахва проблемите.

Международни правила, т. нар. Базел III по името на Базелския комитет за банков надзор, трябва да бъдат представени на следващата среща на Г-20 в Сеул през ноември. Засега обаче страните продължават да не намират консенсус за това. Някои от тях се страхуват, че повишението на сигурността ще коства твърде много на икономиките им. Изследване на Института за международни финанси (IIF) например твърди, че строгите правила ще струват намаляване на годишния растеж в еврозоната с 0,9%, в САЩ с 0,5% и с 0,38% в Япония.

Като цяло големите банки посрещнаха реформите спокойно. Причината е, че те не предлагат нещо кардинално, а са по-скоро като парче скоч върху балон – то няма да позволи балонът да гръмне (както почти се случи през 2008 г.), а само бавно да изпусне въздуха от себе си. Оттук насетне най-интересното ще бъде да се види какви ще са методите на амбициозните финансови играчи, които ще заобикалят новоналожените правила.