Splashes from Beyond the Ocean: The Terminator’s Diapers

<--

Пръски отвъд океана: Пелените на Терминатора

“Политиците са като пелените – казваше Марк Твен. – Трябва да се сменят често и по същата причина.”

Одобрявам практическото прилагане на тази метафора, но не защото смятам, че всички политици са изначално маскари, а защото политиката все пак е вид служба, т.е. трябва да има срок „от-до”. Какво по-нормално и предвидимо от принципа на ротация на върха?

Арнолд Шварценегер издаде губернаторския пост на Калифорния, който зае през 2003 г. с огромни очаквания, че звездният му чар някак ще вкара този богат, но объркан щат в правия път.

Тогава той смени отзования с референдум губернатор Грей Дейвис (който на свой ред започна като един от най-популярните политици, преди одобрението му да се срине).

Очакванията за кардинална промяна, уви, не се сбъднаха. Калифорния имаше катастрофален бюджетен дефицит, когато Шварценегер дойде на власт. Положението е горе-долу същото сега. В интерес на истината Терминаторът опита какво ли не, за да повиши приходите или намали разходите. Но удари на камък заради ожесточената съпротива от всички страни и излишно усложнената законодателна система на щата. Той свърши поредица глупости и без някой да го притиска.

Така например първото действие на Шварценегер като губернатор бе да отмени планирано увеличение на данъка за регистрация на автомобили. Въпросната такса не бе развълнувала никого, докато той не я направи на въпрос от принципни съображения. Затова никой не му и благодари особено, а единственият резултат бе, че щатът оттогава губи близо 6 милиарда долара приход на година. После Шварценегер се опита да прокара универсална здравноосигурителна система в Калифорния (или да въведе „социализъм”, както казват тук).

Не успя за малко и няколко години по-късно президентът Обама убеди Конгреса да свърши това в национален мащаб. А на Арнолд му се наложи да вдигне данъците и да ореже разходите за образование и социални помощи. Така автоматично се скара хем със съпартийците си от Републиканската партия, хем с демократите.

Одобрението му слезе от 70-80% преди 7 г. на 20-ина процента в края на 2010 г.

Актьорът политик успя да реализира и няколко блестящи проекта. На първо място, Калифорния одобри закон за борба с глобалното затопляне, като този щат ще върне въглеродните си емисии на нивото от 1990 г. до края на това десетилетие. Губернаторът с шеметни бицепси революционизира начина, по който се определят избирателните райони, като с това отне гаранциите за преизбиране на щатските законодатели. Т.е. поне в Калифорния пелените ще се сменят по-често.

Или не? Факт е, че Шварценегер е наследен от 72-годишния Джери Браун, който вече бе веднъж начело на щатската изпълнителна власт за 2 мандата през 1975-1983 г. Браун е толкова античен, че предшественик му беше самият Роналд Рейгън (който пък измести Пат Браун, бащата на сегашния губернатор). Тези пелени са прани много, много пъти, така да се каже.

Браун безспорно има своите уроци от времето си като губернатор, но най-пресните му впечатления са от голямата начална популярност и последвалия срив на предшественика му. Затова той държи устата си затворена, за разлика от първите дни на Шварценегер, който говореше, все едно е във филм, и обещаваше всичко на всекиго. Браун вероятно ще действа под сурдинка, с много срещи, уговорки и преговори. Реториката и перченето ще отстъпят място на комплиментите и компромисите, нещо, което дори Терминаторът се беше научил да прави към края на мандата си.

Бих се обзаложил, че сега той мисли как да осъществи на практика най-известната си филмова реплика, I’ll be back (Ще се върна). Каквото и да казва Марк Твен, няма политик, който да смята, че му е дошло времето за подмяна.