Splashes from Beyond the Ocean: A True Quarter

<--

Пръски отвъд океана: Четвърт истина

Речта “За състоянието на съюза” (State of the Union), строго погледнато, не е нещо, което се изисква от президента според американската конституция. В основния закон на САЩ пише буквално, че държавният глава трябва да “дава от време на време информация” на Конгреса как вървят нещата. Някои от обитателите на Белия дом са тълкували това като съвсем неангажиращо задължение. Почитаният от всички днес Томас Джеферсън (президент номер 3), например е изпратил на сенаторите и конгресмените ръкописни бележки заедно с всички зацапвания и задрасквания.

Някъде в началото на ХХ век тази неформалност започва да отстъпва място на помпозните “програмни” речи, изнасяни всяка година към края на януари, които сега са неотменна част от церемониалността на президентската институция в САЩ. Във вторник Барак Обама успешно продължи театрално-политическата традиция, която дава възможност на държавния глава да изложи мислите си на живо в най-гледаното телевизионно време.

Харесвам Обама (макар много американци да не са съгласни с мен) и го смятам за отличен оратор и (все още) приличен президент. Той със сигурност е голямо подобрение в сравнение с безхаберния Джордж Буш-младши. Речта му беше гладка и добре обмислена, особено в първата си част. Отлично шлифовани думи, подбрани от талантливия речеписец Джон Фавро: Америка трябва да намери сили да се обедини въпреки политическите вражди, важно е сега да се наблегне на образованието, да се стимулира творческата мощ на нацията, за да се преодолее безработицата, да се отрежат излишните разходи.

Ще реформираме държавната бюрокрация, ще стимулираме бизнеса, ще развиваме алтернативни източници на енергия (към които вече официално се числи и атомната) и много още подобни обещания. Президентът дори спомена социалната онлайн мрежа “Фейсбук” сред постиженията на американския гений.

Ефектът от тази оратория беше определено приповдигащ, но краткотраен, освен ако не си падате безкритично по красиви речи. Ясно е, че Обама иска да играе в средата на политическия корт.

След катастрофалната загуба на демократите на изборите през ноември амбицията им за грандиозни промени в уредбата на американското общество окончателно отстъпи място на поредица изтощителни битки с републиканците за позиционно надмощие. Минаването в лагера на центристите е класическа президентска маневра, когато нещата не вървят добре в средата на първия мандат. Така екипът в Белия дом подготвя преизбирането на лидера. Бил Клинтън се преформатира успешно през 1995 г., докато Буш-младши успя да отложи влизането си в лагера на умерените чак до 2006 г., защото дълго време минаваше с номера, че е военновременен президент.

Затова сега нищо чудно, че речта “За състоянието на съюза” на Обама ме остави с впечатление, че той отваря предизборната си кампания за 2012 г. След като изслушах обещанията в нея, реших да вярвам само на около четвърт от тях и сега ще обясня защо. СайтътPolitFact.com, който спечели най-авторитетната награда за журналистика “Пулицър” през 2009 г., предлага поучителни анализи на политическите изказвания от последните няколко години, като ги оценява според тяхната правдивост.

Особено интересно е сравнението на предизборните обещания на сегашния президент спрямо реално свършеното от него досега. От 500 обещания, дадени от Обама през 2008 г., 134 са изпълнени, 38 са нарушени откровено, по 41 въпроса е взето компромисно решение, а за останалите или е твърде рано да се каже нещо определено, или са зациклили в някаква фаза. Тоест може да се каже, че за 2 г. изпълнителната власт в САЩ е сторила около четвърт от зареченото преди изборите. Нямам точни данни, но ми се струва твърде вероятно, че и предишните обитатели на Белия дом са изпълнявали обещанията си в горе-долу същата пропорция.

Полу на шега, полу на сериозно, но излиза, че в най-копираната демокрация в света типичният кандидат-президент блъфира в 75% от случаите, когато казва нещо, преди да бъде избран. Това нямаше да е кой знае какъв проблем, ако можеше да знаем точно коя четвърт от обещанията на всеки бъдещ държавен глава ще се въплъти в дела. Уви, никоя конституция не прави подобно уточнение.