Редакционен: Няма невинни
Той е олицетворение на това как се прилага новата стратегия на диктаторите след падането на Хосни Мубарак в Египет и нейните два основни елемента – не вдигай телефона, когато ти звъни Обама, и стреляй навреме.
Диктаторът, когото Роналд Рейгън беше кръстил “бясното куче”, започна да хапе. Но в крайна сметка Западът също е виновен за случващото се в Либия. Не само защото Муамар Кадафи се оказа катастрофално лош залог в хазартната игра за изваждането му от изолация срещу достъп до контролирания от него петрол, спиране на имигрантите към Европа и борба с ислямизма.
Театърът с гримирането на полковника като отговорен световен лидер излезе много, много крива сметка. Който го е гледал във вторник вечерта как ръкомаха и кълне по либийската телевизия, как нарича световните медии “помияри” и обещава да умре като мъченик, е разбрал защо. А най-капризният арабски лидер наистина спечели много от лицемерното заиграване с него, докато всички останали и най-вече собственият му народ – изгубиха.
За разлика от развитията с Египет този път САЩ говорят много по-малко, много по-късно и с общи фрази от типа на “трябва да се спазват фундаменталните човешки права”. Мълчи и Силвио Берлускони, който с годините разви изключително близки отношения с Кадафи. С каквото и да се е успокоявали западните страни, затваряйки очите си за режимите в Близкия изток – истината гръмна в лицето им, а те се оказаха без план.
С характерното за диктаторите говорене за себе си в трето лице либийският съобщи на света: “Муамар Кадафи не е нормален човек, когото можете да отровите или да поведете революция срещу него. Муамар Кадафи не е президент, а лидер на революцията. Той няма какво да губи. Ще се сражавам до последна капка кръв.”
Трагедията не е, че Кадафи казва това днес, а че не е спирал да го казва. Но светът си запушваше ушите. Докато диктаторът спря да вдига телефона и започна да стреля.
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.