American Rook Move

<--

Американски ход с топа

Годишният доклад за наркотиците на Държавния департамент е толкова положителен, че в средата на празниците събра всички основни участници в него – премиера Борисов, nосланика на САЩ Уорлик, вицепремиера Цветанов и директора на митницата Танов, отсъстваше само финансовият министър Дянков, който е в Щатите.

За разлика от други подобни политически документи, в които винаги се е търсило баланс, най-често се казва, че страната има напредък, след това се изброяват положителните неща, но се добавят критики в зависимост на ситуацията. Точно тази част се чете и коментира от опозицията. Обикновено тук може да се открият намеци, които не се знаят дори и от познаващи скритите слоеве на българската политика. Но в този доклад критиката е малко.

Всъщност има и малко критики към митниците и това е тема, която си заслужава специална дискусия.

Интересният въпрос е възможно ли е това да е позицията на някой американски дипломат с лични отношения с премиера Борисов и вицепремиера Цветанов. Отговорът е НЕ. При американската администрация никой служител не би рискувал. Гледната точка, която трябва да имаме предвид, е интересът на САЩ и частично на Западна Европа по отношение на наркотрафика. Усилията, ресурсите и разходите, които е отделила една страна, се оценяват от тази гледна точка – на интереса.

Публикуваната статистика и посочените случаи показват, че МВР очевидно дава пълна подкрепа на американските служби (особено ДЕА), включително обратна връзка какво се е случило с подадените информации. Нещо, което винаги е избягвано, защото това е било добър източник на доход за нашите “специални” служители.

Всъщност от началото на това правителство САЩ винаги са подкрепяли МВР. Ясно защо – ресурсите, които отделяме за удари по хероина и особено за кокаина, отговарят на техния интерес. Спомнете си, че по същия начин САЩ приветстваха ударите по печатниците за пари – това бе едно от нещата, с което Борисов навремето спечели доверието на американските служби. От гледна точка на печелене на съюзници това е добра стратегия – ако успееш да спечелиш подкрепата на САЩ, получаваш огромни предимства.

Външнополитически, защото най-влиятелните ЕС държави – Великобритания, Германия, Холандия са солидарни с Щатите. Не по-маловажни са вътрешнополитическите последици. В политическия шахмат подкрепата от САЩ е все едно да получиш открита линия за топа – през нея става сложно да се мине. Това е сериозен проблем за левицата, която никога не е имала симпатиите на Щатите, но е много по-голям проблем за десницата.

Интересното е, че въпреки че в доклада се хвали волята на България за борба с организираната престъпност, отношението на САЩ по акция “Октопод” остава нещо неясно. В началото обещаваха сериозна подкрепа с конкретика и доказателства, които после не предоставиха. Защо – можем само да гадаем.

При коментирането на интереса на САЩ възниква въпросът доколко трафикът на наркотиците е технически проблем. Не е ли по-важно за политиците зад океана политическата стабилност на страната? Едни избори през есента, които да предизвикат опасност за нови избори и хаотични коалиции не е ли сериозен риск?

Балканите продължават да са силно непредсказуеми – нека видим протестите и политическите конфликти в момента – Румъния, Сърбия и Гърция. Това на фона на Близкия изток и Северна Африка.

Разбира се, американските администратори не биха имали нищо против един “енергиен жест” от страна на премиера за “Белене” и особено за “Южен поток”. Проблемът е, че премиерът вероятно разбира последствията, ако руснаците похарчат няколко милиони за черен пиар.

В доклада има ясен акцент около намалелите количества хванати наркотици от митниците. Интересно е да видим причините.

Очевидно митниците отделят големи ресурси за борба с контрабандата на цигари (друг е въпросът колко това е ефективно), но те са за сметка на контрола на наркотиците. Тук си заслужава да се направят две уточнения.

Първо, новото ръководство направи много грешни ходове по отношение на най-добре работещото им звено от години – наркотиците. Бе разрушен капацитет, който трудно се възстановява.

Второ, има сериозен спад на трафика на хероин към Западна Европа. Според изследванията в големите пазари като Великобритания има шокиращо намаление в употребата.

Причините са просто слабата реколта в Афганистан. Към това трябва да добавим нови пътища, на хероина избягващи старото трасе Турция-България-Сърбия.

За съжаление статистиката за заловения хероин продължава да е критерий за успех.

В този план какъв е българският интерес?

Анализът на ситуацията показва, че най-големите загуби, които търпи бюджетът са от акцизни стоки, и то най-вече цигари и горива. И докато контрабандата на цигари нараства като епидемия, националният интерес е да се пренасочат ресурси, включително от борбата с дрогата.

Разбира се, става дума за сложни баланси, защото при наркотиците има социални рискове, не само криминални. Нивото, на което е българският пазар на употреба на дрога, обаче позволява това преразпределение. В доклада на Държавния департамент според мен има някои изключително спорни оценки – например говори се за 300 000 наркозависими. Според определение на “зависим” това означава почти всеки ден да употребяваш. В тях не се включват студенти, млади хора, които някога са опитвали или дори тези, които от време на време употребяват. За да покажем абсурдността на това число, нека кажем, че според предварителните данни от преброяването населението в България е 7 милиона и 200-300 хиляди. Ако извадим населението над 40-45 години, което дори не е опитвало, остават 3-4 милиона. Ако ние имаме 10% наркозависими, това ще ни направи световен рекордьор.

Разбира се, американците са използвали наши оценки от организации, които по редица причини имат интерес да подават по-високи цифри.

Връщайки се към общата картина, трябва да се каже, че българският интерес е бързото намаляване на загубите от акциза. За сравнение дори корупцията не е толкова приоритетна цел. Борбата с нея ще продължи години. В случая с акцизите, ако не се инвестира (хора, техника, организация) веднага и много в борбата с акцизната контрабанда и черния пазар, последиците ще са непредвидими.

Това, което възникна в България като организирана престъпност, осигуряваща тези канали и дистрибуция на цигари, е сравнимо с това, което ставаше в началото и средата на 90-те с югоембаргото. За да следваме американската тема, проблемът у нас сега е сравним с този със “сухия режим” там.

Големи финансови ресурси в нови и стари криминални мрежи дългосрочно ще застрашат дори нормализирали се области в страната като банки, търговски вериги и пр.