The Double Standard and Bulgarian Justice

<--

За двойния аршин в правосъдието

Писах в “24 часа” точно по този въпрос. Как при тежки автомобилни произшествия с жертви, причинени в резултат на тежко пиянство, се дава условна присъда, когато извършителят е известен и заможен. А при по-леки случаи, без да е налице пиянство, се дават 10 години – когато се е случило примерно жертвата да е близък на властимащ.

Но все пак, нека да не отиваме в крайности. Нещата в България невинаги са изцяло такива. Наистина, оправданите на различни инстанции известни и заможни хора и в последно време не са малко – бившият военен министър Николай Цонев, бившият шеф на фонд “Земеделие” Асен Друмев, депутатът Венцислав Върбанов. Но има и немалко осъдени такива личности – шефът на “Черноморец” Ивайло Дражев с окончателна присъда, а само на първа инстанция – бившата шефка на данъчните Мария Мургина, бившият шеф на “Кремиковци” и известен политически деятел Александър Томов, а за измама с еврофондове – Марио Николов. Въобще не коментирам дали хората са виновни, а присъдите – справедливи. Но е факт, че има осъдителни присъди и срещу известни и богати личности, на които властта не им е била чужда. В случая с Ивайло Дражев първоинстанционният съд му даде 2 г. условно, въпреки че това му беше второ произшествие в пияно състояние с общо 3-ма убити и един осакатен. Ясно е що за правосъдие се е раздавало, ясни са и причините за това. Така или иначе липсата на правосъдие бе поправена от Върховния съд. След натиск от френска страна и с помощта на частен обвинител Върховният съд поправи и оправдателната присъда за убийството на Борилски в Париж. Налага се изводът, че в резултат на натиска на Европейската комисия, на българските медии и не на последно място на САЩ, нещата в България все пак се променят към по-добро.

Понякога в България нещата не стоят добре и за заможните. Често наказателни производства се образуват за очевидни безумия с цел да се изръсят пари от обвинения. Така че има случаи и по-бедните да са в по-добра ситуация.

Нека сега хвърлим поглед на родната страна на посланик Уорлик. Да, САЩ са велика държава с принос в световната цивилизация. Както правилно казва президентът Клинтън, “Няма нищо нередно в Америка, което да не може да бъде излекувано с това, което е наред в Америка”. Но едновременно с това могат да се посочат немалко примери за наличието на две правосъдни системи и в САЩ, и то в последните десетина години.

Да вземем Марк Рич. Той беше сред 10-те най-издирвани престъпници от ФБР! Което не попречи на президента Клинтън да го помилва, т.е. на практика да отмени присъдата му. Шуробаджанащината явно не е само българско явление – Клинтън помилва и собствения си брат – нещо, което твърдя, че в България не би се случило. Друг е въпросът, че брат на президента трудно би бил осъден в България. Нищо не попречи на Клинтън да помилва и Уилям Бордърс – осъден за корупция срещу съдебната система.

Известният и богат играч по американски футбол О Джей Симпсън нае един от най-добрите адвокати в САЩ, който успя да убеди журито да го оправдае за убийството на жена му и приятеля й. След това друго жури, което го съдеше само за обезщетение, го призна за виновен в убийството. Симпсън се погаври с правосъдието, като съвсем точно описа как е убил жена си и гаджето й – и в това на практика нямаше никакъв майтап. Ето как неочаквано се оказва, че не само в България, ами и в САЩ парите и известността ти осигуряват едно друго правосъдие, недостъпно за бедните. А ние се ядосваме на Стависки…

За съжаление и в цивилизованите западни страни има доста добре измислени начини да спечелиш един съдия. Например да стане почетен член на клуб, в който годишната такса е доста над 100 000 евро. Или да бъде чест за някое елитно училище или университет да приеме детето му за ученик или студент. Ама шефът на съответната адвокатска фирма или корпорация бил в управата на тези структури или техен спонсор – е, нали все някой трябва да ги управлява и спонсорира.

САЩ са пред нас по убийства на човек от населението. А това не бих казал, че говори за сигурност и за липса на организирана престъпност. Отделен е въпросът, че в тази велика страна има наистина много неща, от които трябва много по-старателно да се учим. Напредналите държави също имат двоен стандарт. По един начин се отнасят към малките и изостанали държави като България, а по съвсем друг начин към богатите. Нито един посланик не би си позволил да лобира в която и да е развита държава по такъв невъздържан начин за фирмите от неговата си държава. А в България това е нещо съвсем нормално. И българските политици, понеже има от какво да се страхуват, се свиват и нищо не смеят да кажат. А България изтърпя не една неизгодна сделка по този начин.

Та така за двойното правосъдие и въобще за двойните стандарти. Има ги навсякъде по света. Но при нас са доста по-силно изразени. И не трябва да се сърдим, когато ни го натякват. А да вземем по-бързо да се оправяме. Не е толкова трудно, знаят се и начините – стига да има воля за това…