Gagarin and Lincoln

<--

Гагарин и Линкълн

По интересно съвпадение на 12 април се навършиха два кръгли юбилея на важни исторически събития.

Години наред на тази дата в соцлагера се надуваха фанфари в чест на Деня на авиацията и космонавтиката, заченат с полета на Юрий Гагарин през 1961 г. Другото важно събитие е началото на Гражданската война в САЩ, което е по-малко известно у нас. Най-кръвопролитният конфликт в американската история започва с обстрел на форт “Съмтър”, Южна Каролина, от южняшките сили през април 1861 г.

Двете събития са неделима част от националната идентичност на руснаците и американците и по тази причина са били митологизирани дълго време.

Научих куп факти за Гражданската война в САЩ, когато дойдох тук и се сблъсках с коренно различен прочит на уж една и съща история. Събитията от 1861-1865 г. често имаха едно звучене в Тексас и Флорида и съвсем друго – в Ню Йорк. Един от митовете, които чувах на юг бе, че щатите от Конфедерацията са се отцепили от Севера не заради робството, а по несвързани с него икономически и политически причини. Т.е. войната е била водена единствено за преразпределение на блага и ресурси.

Това просто не е вярно в случая. Президентът Ейбрахам Линкълн е показал сериозно колебание, преди да се реши да влезе в открит братоубийствен конфликт като последно средство за запазване на съюза – но мотивът му е бил в основата си идеологически. Интересно е да се отбележи, че значителни маси в южните щати не са били робовладелци, обаче част от “американската мечта” за белите там е била да забогатеят и да получат право на собственост върху човешки същества от друга раса. Така те са защитавали де факто институция, която ги е облагодетелствала само теоретично. По същия начин много американци днес са против повишаване на данъците върху богатите, защото вярват, че един ден ще бъдат на тяхното място.

Голяма част от войниците на Линкълн отначало са били или индиферентни, или дори против каузата на аболюционизма, т.е., не са отивали на фронта заради идеята, а от воинска дисциплина. Обаче, след като се сражавали рамо до рамо с освободените роби, северняците откривали нещо наглед просто. А именно, че и чернокожите са хора като тях, които на всичкото отгоре могат да се бият доблестно за свободата си. Към края на войната повечето северняци са били заклети врагове на робството като институция. Расовите противоречия в САЩ са изкоренени законодателно едва век след формалното приключване на въоръжения конфликт, а дори и днес идеологически искри от него припламват тук и там.

Гагарин от детството ми беше мумифициран в митологията герой на Съветския съюз, който за разлика от повечето останали “герои” нямаше вид на постоянен страдалец, а се усмихваше като холивудска звезда.

Официалният мит за него бе, че е бил безстрашен. В записите от радиокомуникациите на този исторически полет, който руснаците разсекретиха преди 6-7години, обаче откриваме един съвсем човешки Гагарин, който е кълбо от нерви – напълно разбираемо за някого, седнал върху десетки тонове експлозив. Това поне за мен го прави далече по-симпатичен, дори и да не беше онази чаровна усмивка. Ако не сте чели тези стенограми, намерете ги на някой от руските сайтове (например NewsRu.com).

Как само звучи една от репликите на космонавта, когато му казват какво има на борда за похапване след приземяването: “Главное – колбаска есть, чтобы самогон закусывать”!

Отговорът на главния конструктор Корольов е също нетипичен и по руски цветист: “Зараза, а ведь он записывает ведь все, мерзавец.”

Тези небрежни разговори в ефир струват повече от всичките пропагандни усилия на ТАСС. (Няма да ви превеждам репликите, за да не обидя уменията ви да разбирате руски или да си служите с Google Translate.)

Годишнината от полета на Гагарин отдавна не се отбелязва по същия тържествен начин, не на последно място защото полетите в Космоса станаха рутина и нямат нужда от герои. Колкото до форт “Съмтър”, той за малко да затвори врати точно навръх юбилейните церемонии, ако демократите и републиканците не се бяха разбрали за федералния бюджет в последния момент.