Business as Usual

<--

Business as usual*

Въпреки критиките от Европа в третирането на Доминик Строс-Кан от нюйоркските власти няма нищо необичайно

Ако арестът на Доминик Строс-Кан на нюйоркското летище много напомняше на филм, то е, защото подобна сцена вече е разигравана в поне дузина полицейски сериали в САЩ. Образът на арогантния чуждестранен политик или дипломат, който се крие в дупките на международното законодателство и смята, че за него не важи американското право, е любима мишена за Холивуд и за пресата отвъд океана.

Затова, докато във Франция обществеността се възмущаваше, че Строс-Кан е подложен на особено унизителни процедури, тази в САЩ обсъждаше как и защо известната личност се ползва със специални привилегии. Единичната килия, в която той е настанен в “Райкърс айлънд”, може на пръв поглед да не изглежда много удобна, но в сравнение с възможността за пребиваване заедно с традиционното население в затвора – често рецидивисти или извършители на особено опасни престъпления, тя си е направо лукс. Затова, колкото и парадоксално да звучи, нюйоркските власти трябваше да отбиват обвинения, че третират заподозрения в изнасилване и заплашван от 25-годишна присъда Строс-Кан по-добре, отколкото заслужава.

И справедливост за всички…

Невинаги е било така. Допреди двайсетина години евентуални обвинения към шефа на Международния валутен фонд вероятно щяха да бъдат разследвани тихомълком. В параноичната атмосфера на студената война американските власти обикновено третираха подобни случаи с особено внимание, за да не обидят съюзници или пък да предизвикат крайните реакции на противници. След промените обаче, отдавна събираният гняв на местните жители към чужди дипломати – не само отказващи да се съобразяват с правилата, но и използващи всевъзможни хватки, за да заобиколят полагащото им се наказание, намери широк публичен отзвук.

В град, който приютява ООН, истории като тези за дипломатите, които с години не плащат глоби за неправилно паркиране (на стойност 18 млн. долара за 1997 – 2002 г.) дразнят особено силно вярващите в равенството пред закона американци. В тази връзка българското консулство също блесна в незавидна светлина в пресата в САЩ, след като се оказа, че за въпросния период се е класирало на пето място по неплатени глоби.

Това обаче е нищо пред гнева, който събират случки като тази с пиян руски дипломат, блъснал нюйоркски полицай, или с уличен в педофилия представител на Обединените арабски емирства. И в двете ситуации имунитетът спаси чуждите представители. Не може да се отрече, че подобни нагласи по всяка вероятност играят роля в третирането на Строс-Кан, който за изненада на мнозина не се ползва с дипломатически имунитет. Може би затова подаването му на оставка като управляващ директор на МВФ има за цел и да демонстрира пред съда, че французинът не възнамерява да се възползва от влиятелния си пост по време на процеса.

Бой по устав

Циркът на нюйоркското летище JFK и първоначалният отказ за пускане под гаранция на Строс-Кан до известна степен отразяват и липсата на опит как да се действа в случай на арест на чуждестранен политик от голям калибър. Без истински прецедент за разследване и съдопроизводство срещу такава личност, американските власти решиха да играят максимално плътно до правилата – действаха бързо и свалиха Строс-Кан от самолета, преди да им се изплъзне към страна, която традиционно отказва да екстрадира свои граждани.

Както подсказаха американските медии, бягството на режисьора с френски паспорт Роман Полански и вече над трийсетгодишното унижение на американското правосъдие, което не може да приключи неговия казус, може да е изиграло роля в сегашната реакция на нюйоркската полиция. Липсата на официално споразумение за екстрадиране между САЩ и Франция също може да е повлияло на нежеланието на съдия Мелиса Джексън да пусне заподозрения под гаранция при първоначалното разглеждане на случая.

Едва когато бе договорен специален пакет, състоящ се от 1 млн. долара платен веднага залог и други 5 млн. долара банкова гаранция плюс електронна гривна и 24-часово наблюдение от лицензирана от съда фирма за сигурност, Строс-Кан получи право да напусне “Райкърс айлънд”. Никой американски съдия – ако държи на кариерата си, не би поел дори минимален риск толкова известен обвиняем да се изплъзне от ръцете на правораздаването. В безпрецедентен жест съдията дори се обърна към французина: “Аз ви гласувам доверие и се надявам да ви видя отново в залата.”

Развеждането на Строс-Кан пред телевизионните камери на път за съдебната зала, въпреки че предизвика много критики в Европа, е също по-скоро стандартна процедура в Америка. Особено след като правото на медиите да заснемат и публикуват подобни кадри бе защитено от решение на Върховния съд през 2003 г. Тогава висшият съдебен орган постанови, че полицията няма право да “организира” публични дефилета на заподозрени, но ако пресата сама открие събитието, това спада под защитата на правото на свободно слово.

Така кадрите с гневния Строс-Кан се наредиха до тези на други известни личности в белезници на път към съдебната зала като Майкъл Джексън, Тупак Шакур и Дейвид Лий Рот. Поне в началото системата, в която толкова много неща зависят от ловки адвокати с космически хонорари, се опитва да третира всички като равни. Да бъде скрит от телевизионните камери би означавало на шефа на МВФ да бъде гарантирана специална процедура – нещо, което нюйоркската полиция нито иска, нито има причина да прави.