Sarah Palin and the Seven Dwarfs

<--

В американския политически живот рядко настъпва истинска скука. Точно когато магнатът шоумен Доналд Тръмп и политикът, преквалифицирал се във водещ на токшоу, Майк Хъкаби се отказаха от кандидатурата за президент и медиите започнаха да се опасяват, че ги очаква безцветна кампания, бившият губернатор на Аляска и настояща риалити звезда Сара Пейлин щурмува сцената. Яхнала мотор, бившият кандидат-вицепрезидент веднага блесна на първите страници, за яд на другите претенденти, харчещи милиони за реклама и ухажващи телевизионните продуценти, за да се появят за секунди на екрана. Въпреки шумните и колоритни личности обаче, в републиканския предизборен лагер не само не се очертава силна номинация с реални възможности да победи Барак Обама

през 2012 г., но и почти не остава време евентуалната кампания да набере скорост.

Макар до първите предварителни вътрешнопартийни вотове в началото на следващата година да има много време, според американския предизборен календар сегашната кампания е безнадеждно закъсняла. По това време през 2007 г. основните претенденти не само бяха ясни, но вече събираха парични дарения и организираха предизборни митинги.

Освен това, ако републиканският кандидатпрезидентски отбор доскоро напомняше на автобус в пиков час, претъпкан от потенциални желаещи да атакуват Белия дом, то изведнъж седалките се изпразниха. Някои многообещаващи имена като губернаторът на Индиана Мич Даниелс едва скриха желанието си да слязат от него възможно най-бързо. Републиканците не страдат от наплив на кадри с амбиции за Белия дом, но снишаването на много от тях преди битката през 2012 г. предизвика много спекулации какво става в десния лагер.

Липсата на силни кандидати дори накара някои наблюдатели саркастично да нарекат предварителните избори вдясно състезание между Сара Пейлин и седемте джуджета. Бившият губернатор на Аляска е боготворена от традиционната ултраконсервативна база, но е неизбираема за широките маси американци (освен това не е ясно дали Пейлин има сериозни намерения да участва в надпреварата, или по-скоро става дума за поредната й шумна самореклама). Останалите кандидати като бившия губернатор на Масачузетс Мит Ромни, бившия губернатор на Минесота Тим Поленти и посланикът в Китай и бивш губернатор на Юта Джон Хънтсман не предизвикват особен ентусиазъм сред твърдия електорат, който е решаващ за вътрешнопартийните избори.

Срещу цялото президентско войнство

Липсата на истински силна кампания вдясно може да звучи парадоксално на фона на огромната победа на републиканците в междинните избори за Конгрес миналата есен. В условията на силната президентска власт в САЩ ситуацията обаче е обяснима. Освен че битката срещу действащ обитател на Белия дом по принцип е нелеко начинание, известното стабилизиране на икономиката и ликвидирането на Осама бин Ладен повишиха шансовете на Обама.

“За Републиканската партия е много трудно да излъчи истински силна номинация в момента – много от по-младите и атрактивни консервативни политици просто смятат, че могат да почакат още четири години, когато състезанието ще е по-изравнено”, обяснява пред “Капитал” професорът по политология в Johns Hopkins University Бенджамин Гинсбърг. “Кампания срещу действащ президент през 2012 г. просто е политически много по-рискована в сравнение с тази през 2016 г.”, смята и политологът от George Washington University Джон Сайдс.

Обитателят на Белия дом се ползва от облагите на поста в предизборната си кампания – полети с Air Force One, безкрайно медийно внимание и подкрепата на цялото американско правителство. Не случайно в историята на САЩ от 1932 г. насам само трима са загубили битката за втори мандат – Джералд Форд, Джими Картър и Джордж Хърбърт Буш, и то по-скоро в резултат на неконтролируеми обстоятелства. Форд отнесе гнева срещу предшественика си Ричард Никсън, Картър се провали колосално със спасяването на заложниците в Иран, а презибирането на Буш-баща бе торпилирано от разцепването на вота вдясно от независимия Рос Перо. Поне засега Обама не само че не е заплашен от друг кандидат вляво, но и успехът в рискованата операция срещу Осама бин Ладен, за разлика от случая с Картър и заложниците в Техеран, му изгради имидж на силен лидер.

Въпреки това съсътезанието за Белия дом далеч не е решено, категорични са експертите. “Голямата уязвимост на президента е точно слабият икономически растеж”, коментира проф. Сайдс. Изходът на американските избори обикновено зависи силно от състоянието на икономиката, а в момента тя не расте достатъчно бързо, за да може Обама да се чувства сигурен в преизбирането си. Въпросът обаче е дали републиканските кандидати ще успеят да предложат сериозна алтернативна политика.

Вторият ешелон смело напред

Впечатлението, че в републиканския лагер цари странен ред, е подхранвано и от факта, че един куп иначе немислими кандидати изведнъж получиха неочакван шанс. В нормална предизборна година изневерите на бившия председател на Конгреса Нют Гингридж например биха го дисквалифицирали в очите на традиционния електорат. Ултраконсервативната Мишел Бахмън, член на Камарата на представителите и един от лидерите на популисткото движение Tea Party, също има минимален шанс на общи избори. Обявяването на кандидатурата обаче й осигури толкова публичност, че много коментатори се запитаха дали Бахмън не е откраднала някой и друг трик от Сара Пейлин. Класиралият се втори в надпреварата за номинация през 2008 г. Мит Ромни изглежда сякаш залага на факта, че други силни кандидати няма да се появят в сегашните предварителни избори. В истинско състезание той има малък шанс заради по-центристките си възгледи, прокарването на универсална здравна застраховка в Масачузетс и мормонската си вяра. Стратегията му за 2012 г. обаче е да се окаже републиканският кандидат по неволя.

Както подсказва саркастичното определение за Сара Пейлин и седемте джуджета, част от евентуалните съперници вдясно освен това трябва да направят почти невъзможен шпагат. Силно политизираната ситуация изисква от тях, от една страна, да наелектризират твърдия електорат и активистите от Tea Party, но, от друга, да не отблъснат решаващия вот на независимите избиратели. “Това е голямата дилема на американските избори – за да спечели номинациия, кандидатът трябва да ентусиазира базата; за да спечели общите избори – той трябва да се премести към центъра”, обяснява проф. Гинсбърг.

Тази ситуация обаче постави много силни кандидати с по-умерени възгледи в почти невъзможна ситуация. Гневът на крайното дясно срещу изказването на Мич Дениълс, че идеологията трябва да бъде оставена настрана и всички усилия да бъдат съсредоточени върху икономиката, по всяка вероятност бе една от причините за отказа на губернатора от кандидатурата. Решилите да останат в надпреварата Ромни, Поленти и Хънтсмън пък трябваше силно да завият надясно и да се откажат от центристки решения като например търговията с вредни емисии. Тази стъпка обаче не само че не им спечели любовта на републиканското електорално ядро, но със сигурност ще им струва гласове на самите избори. Като горчив хап за Ромни, Поленти и Хънтсмън дойде и информацията, че докато те бързат да спечелят благоволението на твърдия електорат, част от републиканците се опитват да намерят по-приемливи кандидати. Например губернаторът на Тексас Рик Пери или по-младия брат на Джордж У. Буш – Джеб.

Първият вътрешнопартиен вот на 6 февруари 2012 г. наистина дава кратък срок кандидатите да съберат екип, да подготвят платформа и да наберат милиони долари за реклама. Но пък според проф. Гинсбърг оставя достатъчно време Обама неочаквано да се препъне по пътя към втория мандат. Тогава със сигурност цял куп нови кандидати отдясно изведнъж ще намерят сили и ентусиазъм да се включат в надпреватата.