A Super Economy That Owes Money to 95 States

<--

Свръхикономическата сила – длъжник на 95 държави

Накъде води глобализацията под лидерството на Америка?

22. Юни 2011, брой 140 Димитър Миладинов

Вихър Кьосев

Акад. Никола Попов изненадва с новата си книга от второто издание на фундаменталния труд “Капиталът срещу капитализма”. Анализирайки миналото и настоящето, той прогнозира бъдещото икономическо развитие в условията на сегашната глобална икономическа криза и отражението й върху най-мощните икономики – Америка и Китай.

Враждебното отношение на европейския елит към Америка непрекъснато расте. Родината и пазителка на съвременната цивилизация не може да приеме САЩ да й диктува правилата на играта, въпреки че си е присвоила правото на свръхсила. Европейската и световната общественост не могат лесно да забравят опустошителните войни във Виетнам, Ирак, дългогодишната блокада на Куба, бомбардировките над Югославия, военните интервенции в Латинска Америка и други краища на света. В исторически план Европа е пренаситена с военни конфликти и не може с лека ръка да подкрепи имперските набези на Америка. Допирните точки между двете общности са не само материалните ценности и ресурси. Ярко и образно е показал взаимоотношенията между Америка и Европа бившият сътрудник на Държавния департамент и Пентагона – американецът от европейски произход Уем Мери. Той сравнява Европа след Втората световна война на

пациент в инвалидна количка

Америка се явява в ролята на лечител. С помощта на плана “Маршал” – възстановява икономиката на Европа.

В последните тридесет години тя бързо увеличи своята икономическа мощ и изпревари САЩ. Обемът на БВП на ЕС надмина този на Америка, на пазара се появи собствената валута “евро”. Сега Европа е не само партньор, но и опонент на Америка, на която се противопоставя при определени обстоятелства.

Възниква проблемът за ролята на държавата. Америка с тристамилионното население и многонационалния състав, с претенции за свръхдържава си присвои

монополното право за свръхсила

която налага волята си над другите. Сред управляващите кръгове се зароди и разви мегаломанската идея за световно господство.

Америка си присвои правото да определя по свои критерии кой е терорист и кои държави са терористически. Да определя кой е носителят на злото и съответно да прилага военна сила. Тук е уместно да се напомни за мъдростта на авторитетния немски монарх Вилхелм II: “Вместо свръхдържава – по-добре е да се ограничава намесата в дейността на другите държави. Желанието да бъдеш силен навсякъде води до това – да не си силен никъде.”

Глобализация и регионализация

“Двете тенденции в политиката имат противоположна насоченост – пише акад. Н.Попов. – Глобализацията цели уеднаквяване на съществуващите на всички нива направления на производствените процеси. Регионалната общност обуславя максималното запазване и използване на регионалното, националното, специфичното.”

Първото следвоенно регионално обединение е Европейският съюз. Последваха АСЕАН – Югоизточна Азия, Латиноамериканска, Арабска, Африканска общност и др. Всяка – на различна степен на развитие.

За около 30 години Китай се издигна като втора икономическа сила в света. БВП се увеличи 15 пъти, а външнотърговският оборот – 100 пъти. По темпове на икономическо развитие и валутни резерви е на първо място. През последните години с ускорени темпове се развиват технологическите и техническите параметри на икономиката. По износ на електроника Китай надмина пет пъти Южна Корея, Италия и Франция. По икономически прогнозни изчисления през 2020 г. Китай ще произвежда 23 на сто от световния БВП, САЩ – 18 на сто, Япония – 4,5 на сто, Русия – 3,2 на сто. Същевременно вносът на продукция с иновационни технологии ще спадне от 800 на сто през 2010-а на 30 на сто през 2020 г.

Главната цел на милиардната държава е средно заможно общество

Както много страни в преход и Китай извършва реформи към демократизация и рентабилност в икономиката. Основният критерий за оценка не е пазарът, а ефективността на политиката. Китайското ръководство в епохата на Дън Сяо Пин се отказа от идеологическото месиянство на Мао Дзедун за “внос на революции отвън”. Конфронтацията бе заменена със сближаване с другите страни. Вниманието се насочва към решаване на вътрешните проблеми – преминаване от планово-централизирано към широко пазарно общество. Китай прие много от Америка, Япония и Европа – неолибералният модел, духът на пазара, предприемчивостта, глобализацията в международната търговия. Същевременно Пекин прилага избирателно чуждия опит.

“Обречеността на съвременния американски модел за световно господство” е една от главите на книгата на акад. Попов. Предизвикателната си теза той обяснява така: “Близо половинвековното домуване на американски военни контингенти в Европа, Азия и други части на света създава самочувствието им, че тези територии са тяхна собственост. С претенции за най-висша демокрация, с различни варианти – те се опитват да налагат своята воля над Европа. Даже да има някакви признаци за изтегляне на своите войски, те са служили само за прикриване на истинските й намерения”.

Как се стигна до лидерското самочувствие

на САЩ? Кои са факторите, които изтласкаха Щатите на върха на световната политика?

Втората световна война бе преломна за развитието на Америка. По време на войната и особено след нея икономиката й разцъфтяваше. Индустрията работеше на пълни обороти. БВП нарасна от 88,6 милиарда долара на 135 милиарда. Десетки милиони висококвалифицирани и талантливи специалисти напуснаха Европа и заминаха на работа зад океана. Бързото увеличаване на богатствата водеше до още по-бързото нарастване на апетитите на управляващите. Политиката на студена война военизираше икономиката с високи темпове.

Военният бюджет през 2010 г. стигна близо един трилион долара. Ускоряването на глобализацията постепенно отдалечаваше Америка от Европа. Военните разходи нарастваха неимоверно. Америка поддържаше 700-800 военни бази в различни краища на света с над 300-хилядна армия. Растеше дефицитът в платежния баланс, който стигна баснословната цифра от 16 трилиона долара. Сега 95 държави в света кредитират САЩ. Най-големите кредитори са Китай, Япония, Канада, Мексико, Русия и др. Огромният дефицит принуждава управляващите да пускат на пазара необезпечени парични знаци в облигации, което напомпва инфлационните процеси в света.

Същевременно дистанцията между най-бедните и най-богатите расте непрекъснато. Докато през 1960 г. разликата между 20 на сто от най-бедните и 20 на сто от най-богатите е била 30 пъти, през 2008 г. тя става 78 пъти. Тревожните факти налагат ООН и ФАО да приемат няколко резолюции за борба с бедността, но почти без резултат.

Нова икономическа криза през 2017 г.

“Обществената система е несъвместима със стремежа на капитала към по-висока печалба – пише акад. Н. Попов. – Същността на системата е така устроена, че тя неглижира социалните аспекти на икономиката и особено в разпределителния механизъм на приходите. Глобализацията на икономиката обслужва предимно развитите страни и най-много САЩ, които присвояват над 31% от световната добавена стойност.

Сегашната глобална икономическа криза премина пиковия период, но националните регионални области се развиват с дисбаланси и неустойчиво. Англия например е във фазата на спад. Трудно преодоляват кризисните процеси Америка и Европа. Безработицата в САЩ е 10,2%. Предвиждат се нови субсидии за корпорациите. Перспективите за бъдещото развитие на икономическата криза показва, че американската амбиция за световно господство започва да буксува. Кризите стават все по-чести и по-продължителни. Предполага се – пише авторът – че през 2017 г. ще има нова икономическа криза, която ще продължи до 2025 г.”

Книгата на акад. Никола Попов е не само ценно помагало за научни дейци и специалисти, но и за всеки любознателен читател, който търси отговор на проблемите, които вълнуват сегашната международна общественост.