Partisanship

<--

Партизанщина

Васил Попов

8. Юли 2011, брой 154 Свикнахме с това, че посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик се бърка във всичките ни вътрешни работи и диктува на правителството какво да прави. Каквато и стъпка да предприемат нашите власти, Уорлик винаги има коментар – или одобрява, или обратното. За АЕЦ “Белене”, за енергийната политика, за ромите, за прокуратурата, за полицията, за каквото още се сетите. Дипломатът за всичко има рецепти, отговори, препоръки и може да се каже, че просто подава команди – това да, това не.

Ако България е суверенна държава и има самочувствието на такава, би следвало това да се покаже и от нейното държавно ръководство. Като изключим държавния глава, който дипломатично обърна внимание на явлението “Уорлик”, останалата част от държавниците очевидно се чувстват като марионетки. По времето на “лошия” социализъм за такова държавно ръководство осмивахме изостанали държави по света, които послушно изпълняваха всичко, което разпорежда чичо Сам. В карикатурите такива ръководства бяха изобразявани с цилиндър тип американското знаме.

Сега американският дипломат номер едно у нас събра неколцина, уж независими, депутати и реши да им направи партия. Много е умен този човек. Може би е добре да си отиде в Щатите, да разчупи традиционния двупартиен модел на собствената си страна и да го направи многопартиен. В този щат една партия, в онзи щат – друга… Леви, десни, зелени, сини, червени… И ако иска, след това от този многопартиен модел да направи няколко коалиции – една за Америка, друга за Балканите, нека да има една и за България.

Трябва да има някакъв ефект от партизанщината на Уорлик. Ефект не за него, а за нас, за българите. Примерно да станем по-богати, по-здрави, по-нахранени, по-спокойни. Партизанинът Уорлик не ни обещава нищо подобно. Той само раздава команди. Ако обещаваше, можеше да се кандидатира – я за президент, я за кмет, я за общински съветник. Ама той – не! Само разпорежда какво трябва да се прави. Сякаш сме някаква неоткрита в джунглите територия и разни изследователи търсят тук някакъв живот, за да регистрират откритие.

Може би трябва да напомним на този дипломат, че нашата история има 13-вековна давност. Неговото държавничество не може да се мери с нашето. Колкото и САЩ да налагат глобализъм, все пак трябва да се съобразяват и с някои национални особености, каквито у нас има достатъчно.

Ако бяхме нормална, читава държава, със стабилно управление, досега Уорлик три пъти да е получил нота като персона нон грата. Да, ама не! Кой тогава ще казва на бате Бойко как да управлява? Може да попитаме и външния министър Николай Младенов – колко пъти е привикал този дипломат, за да си “поговори” с него за намесата му във вътрешните работи на нашата страна. Това е нормалната практика, ама в нормалните страни. Ние не сме сред тях.

About this publication