The Satan Sandwich

<--

“Изядохме сандвича на сатаната с дяволски картофки за гарнитура”, – така обобщи Нанси Пелози, лидерката на демократите в Конгреса, сделката по външния дълг, която бе одобрена от Камарата на представителите в понеделник. Докато тази колонка пътува към читателите, очаквам сенаторите също да гласуват “за”. От петък насам вицепрезидентът Джо Байдън хващаше за лакътя съпартиец след съпартиец в парламентарните коридори, за да ги убеждава поединично да приемат компромиса с републиканците.

Вече вероятно ви е станало ясно от други коментари, че деснорадикалните законодатели от фракцията на т.нар. “Чаено парти” единствено изглеждат печеливши от измислената криза около дълга. Но дори и за тях не може да се каже, че са доволни от развръзката, макар че успяха да вземат за заложник правителството на най-старата действаща демокрация в света. На някои от тях явно им се искаше да постигнат още по-категорична победа, затова доста от “чаепийците” гласуваха срещу компромиса (като например новата светица на ултраконсерваторите Мишел Бахман).

Трезвите републиканци надделяха не на последно място, защото избирателите знаят (или ще научат навреме за изборите догодина), че въпросните задължения са поети отпреди и затова не подлежат на избирателно преразглеждане сега. Все пак честното изплащане на дълговете е основно правило на капиталистическата етика (освен ако не си голяма банка или автомобилна компания).

Недоверието между лагерите си остана. Десните се опасяват, че след изборите през 2012 г. може да се стигне до нови данъци върху богатите, което за тях е анатема. Левите са възмутени от отстъпките, които Обама направи (видях думата “предател”, употребена по негов адрес в либералните блогове). Центристите – а и всички здравомислещи – са в шок от ефективността на терористичните управленски методи, които приложиха законодателите от “Чаеното парти”. В. “Ню Йорк таймс” пусна редакционен коментар под красноречивото заглавие “Ужасна сделка, за да избегнем хаос”.

Отгоре на всичко, ако слушаш кейнсианските икономисти (като нобеловия лауреат Пол Кругман), всяка надежда за икономическо възстановяване е загубена, защото сега държавата твърдо отказа да харчи пари и така да отвори нови работни места. Според либертарианците (т.е. онези, които вярват, че след като парите движат света, по-добре да не им се пречи) положението също не е розово, защото държавата все още е твърде разточителна, а данъците – високи, и това пречи на бизнеса да дръпне. Никога няма да повярвам напълно на икономист, поп и политик, затова слушам всички тези злокобни пророчества с половин ухо. Обаче съм доста по-песимистично настроен от преди най-вече заради натрупалото се впечатление, че политическата система на САЩ взе твърде често да дава на късо. Като че ситуацията беше недостатъчно драматична, та не се мина и без типично холивудски момент. Представителката Габи Гифърдс, която (помните) бе простреляна през януари т.г. в главата от един луд в Тусън, Аризона, влезе в пленарната зала за първи път след покушението, за да участва в гласуването. Конгресмените от двете партии я аплодираха бурно, журналистите бършеха сълзи. Наистина се възхищавам на духа на Гифърдс и пожелавам тя да си възвърне най-крепко здраве. Обаче съм настроен толкова цинично, че вече зад всеки ход подозирам скрити мотиви. Вместо да се зарадвам подобаващо на куража й, търсех почерка на задкулисни политически стратези.

Може би единственото нещо, което ми допадна от сделката в Конгреса, са орязаните 350 милиарда долара от военните разходи за следващото десетилетие. По интересно съвпадение в понеделник излезе ревизорски доклад, според който един от подизпълнителите на Пентагона в Ирак е фактурирал (пример!) седемдоларови електрически ключове като релета за 900 долара. Като оставим винаги сочната тема за страшните преразходи и хищения в астрономическия военен бюджет на САЩ, винаги съм се питал: Какво всъщност си купуват САЩ с него? Какво им донесоха двете войни в Ирак и Афганистан срещу похарчените няколко трилиона долара? Престиж? Не ме разсмивайте. Спокойствие? Глупости. А на Джо Байдън бързо му намериха цаката. Консервативният в. “Вашингтон таймс” написа също в понеделник, че Сикрет сървис плаща на вицепрезидента наем за притежавана от него къща в съседство с имението му. В нея са настанени агентите, които го пазят. Как да не станеш циник?