Head Count of the Unhappy

<--

“Днес е слънчево и е събота. Прекрасно е, че сме заедно. Искам ви тук и в студ и мраз, ще се борим докрай”. Точно в 17 часа местно време стотина човека са насядали на поляната на площад “Макферсън” във Вашингтон. Това са така наречените новобранци. Пред тях група младежи – между деца и пораснали, ще им проведат първата ориентировъчна среща.

“Аз съм тук от самото начало. Тогава не познавах никого от хората зад мен. Сега ме следват толкова много хора”, проветства Сам – американец с азиатски черти, емоционален, усмихнат, подскачащ. Около него са още трима-четирима младежи, които са част от импровизирания организационен комитет. Те не държат микрофон, но имат достатъчно сила, за да продиктуват правилата: трябва да се пази чисто, за да си нямат проблеми с някои пазител на реда; до тоалетна се ходи в съседните заведения: има няколко прекрасни за целта Starbucks, пекарна, стриптиз бар. За миг го прекъсват клаксоните на колите, които минават покрай протеста и бибиткат в знак на подкрепа. Публиката отвръща с доброжелателни скандирания. “Всеки, който иска да помага, може да се запише в някои от десетките комисии по интереси: медийна, правна, защо не и по философия”.

Всичко изглежда като игра на деца, които се правят на пораснали и се въодушевяват от въможността да са в центъра на събитията. Създали са си набързо ритуали с ръкомахане и произнасяне на реплики на висок глас, които придават дух на единство. Усещането се подсилва от присъствието на задължителните безделници, клошари, хипарливи младежи, които търсят поредното място, на което да пият бира и свирят на китара. Целият протест би звучал несериозно, ако сред недоволните нямаше представителна група от пораснали хора, които изглеждат разумно и нормално, които имат или нямат работа, имат или нямат ипотечен кредит, но във всеки случай искат да се преборят с несправедливостта.

“От няколко години виждаме, че нещата не вървят надобре. Особено през тази година осъзнах за себе си, че ако всичко продължава по същия начин, това ще доведе до собственото ни унищожение. Системата не е устойчива и е корумпирана”. Андрю е около 35-годишен, има собствен бизнес и създава интернет сайтове. Изглежда финансово спокоен и не изпада в крайности да защитава правата на калинките. Той е за първи ден на протеста, защото иска да изрази своето недоволство. Не знае още дали ще остане да спи на палатка в парка или ще се прибере в жилището си през няколко преки. Той е тук, за да подкрепи промяната.

Така изглеждаше 15 октомври в американската столица Вашингтон. Започало в Ню Йорк, недоволството се пренесе и в другите американски градове. Сред привържениците на движението “Окупирай Уолстийт” има хора с най-различен профил: добре печелещи, студенти, държавни служители, артисти. Всеки протестира според собствените си разбирания – едни заради военните мисии на Америка, други – заради несправедливата сила на американските корпорации. Идеите им изглеждат хаотични, аргументите – разпиляни. Въпреки това от вчера недоволството пропълзя и по другите континенти. С различен интензитет хора се събираха по улиците в Хонк Конг, Португалия, Сидни, Гърция. Протестът имаше различни лица. На места той беше мирен и със символично присъствие, на други – придружен от агресия и арести. На Таймс скуер в Манхатан до късно през нощта полицията разчистваше улиците и правеше опит да контролира масата от хиляди недоволни. Резултатът заключи над 70 протестиращи в ареста. Най-голямата агресия се прояви в италинската столица Рим, където арестите и димките напълниха новинарските емисии.

Протест в търсене на идея

Прецаканото поколение се събра навсякъде, но по това къде протестите са най-силни и гласовити, може да се съди къде ситуацията е най-тежка. Рим, Атина и Мадрид изпъкнаха на този фон. Южна Европа потъва и младите там усещат, че бъдещето им е извън контрол.

През 2010 г., младежката безработица в ЕС е била около 21 %. Най-високите нива са в Испания, където е над 40%, балтийските страни, Италия и Гърция, а най-ниски – в Австрия, Германия и Холандия, където е под 10%. Със сегашните нива на дълг и стремежа към балансиране на бюджета, италианската и испанската икономика ще почакат, преди да започнат да създават пак работни места в обема, в който това е ставало преди (в Италия това преди е доста отдавна). Ако изобщо го направят, разбира се. Дотогава младите ще се примиряват със защитата на по-старите работници, тежко регулираните пазари на труда, временните договори и намаляващите заплати. И ще живеят до все по-късно при родителите си.

Проблемът е, че месеци след началото на протестното движение (а то започна на 15 май в Мадрид), то все още няма никакви ясни политически послания и следователно – никакви резултати. Всяко едно движение без резултати е провал. А причината за провала на това е липсата на ясна идея. Протестиращите имат кауза – те знаят, че не харесват начина, по който изглежда бъдещето им и са доста убедени, че банките и политическия елит са виновни за това. Какво обаче предлагат в замяна, все още не е ясно.