The Other America

<--

Ето, виж, затова съм тук”, казва 58-годишният Джон Хътън. Бърка в джинсите си и вади оттам обърнат наопаки празния си джоб. “Няма нищо, само вятър”, добавя с тъжна усмивка той.

Вдига самоделен плакат, на който пише “Спри корпоративната алчност” и тръгва да се присъедини към събиращото се гневно множество от хора, окупирало ъгъла между Чикагската стокова борса и банката на Федералния резерв в центъра на града.

Хътън е един от хилядите жители на Чикаго, които повече от месец участват в протестните действия срещу банковите и корпоративните спекулации, довели до световната икономическа криза. В Ню Йорк протестите започнаха под лозунга “Окупирай Уолстрийт”. Днес те се провеждат на десетки места по цял свят. В Града на ветровете те станаха известни като “Окупирай Чикаго”.

Огънят на протестите

През седмицата огънят на протеста в Чикаго се поддържа от стотина души, но през уикендите броят на гневните чикагци нараства до няколко хиляди. И тогава наистина заприличва на окупиран град.

Целта на протеста в топлия съботен следобед на 22 октомври е да се извоюва място в централния парк на Чикаго “Гранд парк”, което да е като базов лагер на стачниците, подобно на този в нюйоркския “Зукоти парк”. (Или нещо като издигнатия в началото на 90-те години в центъра на София “Град на истината”.)

Маршът към парка е обявен за 7 ч вечерта, но още от обед хора от всякакви възрасти, веещи знамена и протестни плакати, започват да прииждат.

Хората са над печалбата

Всички те застават на тротоара пред борсата и започват да скандират лозунга, превърнал се в нещо като мантрата на протестите в Чикаго: “Хората са над печалбата”.

“Ние сме тези 99%, които не получават нищо в сравнение с алчния 1%, получаващ всичко, и в чиито ръце е съсредоточено над 40% от богатството на страната”, отговаря, без да се замисля Хътън на въпроса кои са протестиращите.

Това са хора, които са изправени пред дилемата дали да си купят храна, или да си платят наема. Хора, които са принудени да прекъснат обучението си заради невъзможността да го плащат. Хора, на които им е отказана медицинска помощ, защото нямат пари за застраховки. Такива, които работят дълги часове срещу минималмно заплащане.

Те са представителите на другата Америка. Онази, която не се вижда по лъскавите списания и реклами. Америка на останалото без нищо и затънало в дългове милионно мнозинство, чийто гняв с всеки изминал ден расте.

Сред множеството има учители, професори, ветерани от войните, работници, медицински работници, синдикалисти, пънкари, хипита, анархисти. За разлика от спонсорираната от републиканците и корпорациите “Чаена партия” те не са обединени зад нито една партия или политическо движение. На въпрос кои са им лидерите, те вдигат рамене и казват, че са дошли по собствена воля. Зад тях не стои никой, освен желанието им да променят пътя, по който страната им върви от ерата на Рейгън до днес. “Опитват се да ни изкарат хипита, леви анархисти, радикали, но ние не сме. Ние сме истинските патриоти и затова сме тук”, казва 40-годишният Марк Доу. Той носи плакат, на който пише “Средна класа преди 30 години – днес работещи бедни”.

“Навремето, преди Рейгън да дойде на власт, милиардерите в САЩ плащаха такива данъци, каквито плащат днес богатите във Франция, Швеция, Германия. Затова вижте къде са те и къде ние”, добавя той. “А в Германия милионерите казват: “Вдигнете ни данъците, защото не искаме да сме богаташи сред беден народ”, прекъсва разговора чернокож мъж на средна възраст.

“Хората в Америка са гневни, тъй като корпоративните пари чрез своите лобисти купуват и управляват днешните ни политици. Това не е демокрация, а диктат на доларите”, разяснява защо хората са гневни Рон Нюмън от Уондър Лейк (Илинойс).

Освен от своеволията на бенкстърите, както на барикадата в Чикаго наричат корумпираните банкери (игра на думи от “гангстери” – б. а.), хората са недоволни и от излезлия от контрол капитализъм.

Капитализъм извън контрол

“Единот най-големите антикомунисти в света – папа Йоан-Павел Втори, ни учеше, че неконтролируемият капитализъм е срещу учението на християнската църква”, обяснява висок мъж на около 60 години.

“Днес няма бъдеще за младите хора в Америка”, добавя и 28-годишният Джоуи. Той е ветеран от войната в Ирак. Сражавал се е в Багдад. Днес е без работа, затрупан с планина от неплатени сметки.

В костта над хълбока му е заседнал куршум. От военната болница обаче му казали, че нямали пари сега да му го извадят. Кога ще имат, и той не знае.

Джоуи е на протеста, защото е против сложната избирателна система в САЩ, която може да допусне кандидатът за президент, получил повече гласове, да не заеме поста, който му се полага. Както например е случаят с изборите през 2000 г., когато републиканецът Джордж Буш влезе в Белия дом, макар народът да бе дал повече гласове за демократа Ал Гор.

“Искаме парите вън от политиката, анулиране на данъчния рай за милионерите, наложен от правителството на Буш”, обобщава накратко 23-годишният Патрик. Той е студент последна година от Чикагския университет и носи в ръката си огромен плакат, на който са изложени данните, взети от ЦРУ и индекса “Джини” за страните с най-неравно разпределение на богатството в света.

На него ясно се вижда, че сред 135 държави в света САЩ заемат незавидното 98-о място. От фактите на плаката на студента може да ни настръхне косата и на нас, българите, защото под САЩ, на 99-о място е поставена България. Което показва, че неравенството у нас е по-голямо дори и от това в Америка.

“Извинявайте, нямам нищо против България, просто съм извадил данните от статистиката”, бърза да поясни Патрик, когато разбира, че съм от България.

“Не знам дали нашият протест ще успее, но не искам след двадесет години да погледна назад и да разбера, че съм изпуснал момента да променя страната си към по-добро. Затова съм тук!”, добавя той.

Неусетно е настъпил мигът за похода към градския парк. Около 3000 души са се събрали в уговорения час.

Заобиколени от сърдито гледащи полицаи, хората се хващат ръка за ръка и бавно потеглят. За да събудят страната си.