Iraq: Mission Never Accomplished

<--

“Мисията изпълнена!” са две думи, които за свое съжаление президентът Барак Обама няма как да използва при приключването на операцията в Ирак, която се очертава като най-непопулярната американска военна авантюра от Виетнам насам, пише “Ройтерс”.

Изтеглянето на американските войски от горещата точка до края на тази година бе едно от обещанията в кандидат-президентската кампания на Обама, което му спечели изборите през 2008 г. И сега той се надява, че именно това решение ще му помогне да задържи поста и след вота догодина.

Но дори и след като последният войник опакова багажа си и с това сложи край на продължилата 9 години операция, дебатът относно стратегия по изтеглянето е все така разгорещен и според експертите ще минат години, преди историята да даде ясна присъда.

Сега ли е точното време

“Заради изтощението от войната повечето американци просто искат да приключат с Ирак. Но както и при Виетнам, съществуват рискове и неочаквани последици, за които ще отнеме време да се намери решение”, обяснява пред “Ройтерс” Томас Шуортс, професор по политика и история във Vanderbilt University.

Обама наследи и войната, и графика по изтеглянето от своя предшественик Джордж Буш. А сега трябва да стиска палци, че Ирак е станал достатъчно стабилен, за да се справи с все още опасните бунтовници и със заплахата от съседен Иран.

Въпросителните са много. Ще “възкръснат” ли ислямските радикалисти, които и без това не бяха напълно разгромени? Ще залитне ли премиерът Нури ал Малики към по-авторитарен модел на управление? Ще се задоволи ли кюрдското малцинство с частичната си автономия?

Обама никога не се е колебал за това, че трябва да се сложи край на една война, която отне живота на близо 4 500 американски военни и на десетки хиляди иракчани, която струва на американските данъкоплатци над 700 млрд. долара и която нанесе трайна вреда върху позициите на САЩ в световен мащаб. Но критиците на президента – от републиканските му конкуренти до неоконсервативните експерти – твърдят, че точният момент за изтеглянето на американските войски е нарочно съгласуван с нагласите на електората във връзка с предстоящите избори и ще подкопае досега постигнатите победи в Ирак, както и ще окуражи Иран да стане по-дързък от всякога.

“Войната на Буш” срещу “Войната на Обама”

Обама дължи своето президентско кресло до голяма степен на опозицията си срещу интервенцията в Ирак. Още през 2002 г. в своя реч той предупреди, че евентуална военна операция ще въвлече САЩ в една “глупава война”.

По-късно Обама спечели общите симпатии, като използва отново антивоенна риторика и така се разграничи от съпартийката си и свой опонент за демократическата номинация Хилари Клинтън. Тогава той настояваше, че за разлика от нея той никога не би гласувал в подкрепа на военни действия в Ирак в Конгреса.

След това Обама заложи на същата стратегия и при битката си срещу републиканския кандидатпрезидент Джон Маккейн, който напълно подкрепяше политиката на Буш.

Веднъж заел президентския пост, Обама обърна фокуса към Афганистан и границите му с Пакистан, като обяви, че това е пренебрегнато бойно поле в борбата срещу “Ал Каида”. Анализаторите побързаха да нарекат това “Войната на Обама” и прогнозираха, че бъдещето на сегашния държавен глава ще зависи повече от резултата от кампанията в Афганистан и Пакистан, отколкото от всякакви развития на ситуацията в Ирак.

Дивидентите от изтеглянето

В момента в Ирак има около 5 500 американски войници в сравнение със 170 000 в разгара на военната кампания там. Обама имаше намерение да остави поне няколко хиляди армейци като инструктори за обучението на иракските сили на реда, но не успя да се договори за това с правителството в Багдад, като това стана поредната причина за критика от страна на републиканците у дома.

Сега Обама ще се опита да обере дивидентите от изтеглянето, въпреки че крайният срок за напускането на Ирак през декември 2011 г. всъщност бе определен от Буш. Анализатори обаче прогнозират, че краят на иракската авантюра ще донесе малко ползи за настоящия държавен глава, тъй като президентската кампания ще бъде доминирана основно от икономическата криза.

В самия Ирак пък съществува риск от повторно избухване на война между сунити и шиити, както и от враждебни действия от страна на Иран. А това ще даде повод на републиканците да обвинят Обама, че е предприел изтеглянето прекалено рано. “Администрацията на Обама може да бъде държана отговорна за това, че иракската операция нямаше положителен край и никой все още не може да предвиди какви ще са последиците”, обяснява пред “Ройтерс” Антъни Кордсман от вашингтонския аналитиче център CSIS.

“Иракският синдром”

И въпреки че може да минат години, докато станат ясни пълните последици от американското изтегляне, урокът от Ирак вече дава отражение върху политиката на САЩ. Така, както “Виетнамският синдром” тегнеше с години върху американските военни и попари желанието за всякакви операции без ясна цел, сега Ирак също оказва подобен ефект.

“От цялата работа се появи подобен “Иракски синдром”, който гласи – Бъдете внимателни с наземните мисии, особено в мюсюлманския свят”, казва Шуортс.

Според него това най-скоро си е проличало при ограничените американски действия в операцията в Либия и отсега нататък ще продължава да влияе върху решенията на Вашингтон.

About this publication