The Big Shouting Race

<--

Кой ще спечели Белия дом, стана много по-интересно сега, когато най-видният идеолог на Републиканската партия влезе директно в надпреварата като кандидат за вицепрезидент.

Изборът на 42-годишния конгресмен Пол Райън за подгласник на претендента, който Мит Ромни обяви в събота, обещава да събуди доста страсти. Райън излъчва енергия, има ясно определена идеология и изглежда готов за сблъсък между коренно различни възгледи за бъдещето на САЩ. Кампаниите вече реагираха, като промениха курса си с оглед на нарасналия залог. Избледняха по-несъществени въпроси като това какво точно е правил Ромни в частния си бизнес и защо не показва данъчните си декларации. Дори неуспехът на президента Барак Обама да съживи икономиката загуби остротата, която републиканците му придаваха до миналата седмица. Погледите се префокусираха от миналато към бъдещето, което, парадоксално, устройва и двете страни.

Републиканската мантра, олицетворявана от конгресмена Райън, е за рязко свиване на разходите и сваляне на данъците Демократите на Обама се кълнат в нуждата от баланс – и в това, че богатите трябва да плащат повече.

За разлика от Ромни, Райън е любимец на дясното крило на партията си, включително и на т.нар. Чаено парти. Той изповядва еднакво убедено католическата си религия и индивидуализма на Айн Ранд. Като шеф на бюджетната комисия на Камарата на представителите проектите на Райън за орязване на държавните разходи привлякоха сериозно медийно внимание. Според демократите той търси всяка възможност за радикално свиване на социалните разходи (които са 2/3 от бюджета) без оглед на последствията и поголовно освобождаване на богатите от данъци. Според републиканците, планът му най-ефективно връща държавата в правия фискален път, след като Обама я набутал в канавката.

Изборът, направен от Ромни, беше едновременно смел и пресметлив. От една страна, той видимо капитулира пред дясното крило на партията си. Това може да означава, че кандидат-президентът е решил да търси мобилизация на твърдия републикански електорат, вместо да се лашка в посока към центъра, каквато е по-обичайната стратегия. Агресивното преместване вдясно помогна на Рейгън през 1980 г. и на Буш през 2004 г. Също така досега Ромни се опитваше неуспешно да обърне изборите в референдум за икономиката. Липсата на личен чар и огнена убеденост подкопаваха усилията му. Райън ще внесе малко от първото и излишък от второто.

Както става всеки път, когато претендентът за Белия дом си търси подгласник, процесът бе забулен в интриги и спекулации. Изборът остана в тайна почти до официалното съобщение в събота, когато Ромни и Райън се появиха заедно на митинг във Вирджиния. После двамата тръгнаха на срещи с избирателите поотделно, като избягваха да се впускат в подробности как ще управляват държавата, ако спечелят.

Нищо чудно, че детайлите са оставени за по-късно. В края на месеца републиканците се събират за конвенция в Тампа, Флорида. Тогава двойката кандидати за Белия дом ще

бъде номинирана формално Този щат е ключов за спечелването на изборите, а идеологията на Райън плаши доста хора там. В частност конгресменът предлага сериозна реформа на “медикеър” (Medicare), т.е., здравното застраховане за хора над 65 г. Това не е популярна идея сред пенсионерите, и те ще искат да чуят нещо успокояващо. Кандидат-вицето също ще трябва да обяснява на близо милион кубинци във Флорида защо е против ембарго срещу режима на Кастро. Въпросите са много и засега изчакването работи. Рано или късно, кампанията на Ромни-Райън ще трябва да излезе с по-ясно формулирани идеи за фискалното бъдеще на нацията. Хората на Обама вече започнаха да удрят изпреварващо, защото посоката на републиканците е ясна.

Би било страхотно от всичко това да излязат някакви смислени идеи за промяна, понеже САЩ имат нужда от реформа на социалните си плащания не по-малко от Европа. Но засега само надвикването е сигурно. То вече започна с малка война каже последната дума в биографията на Пол Райън в “Уикипедия”. Тя бе пипната стотина пъти през уикенда от различни редактори.