Selling Reality

<--

Надеждата по израза на известния американски политолог Уилям Галстън е суфле, което не може да бухне два пъти. Експертът към тинк-танка Brookings Institute и бивш съветник на Бил Клинтън измисли тази метафора с капризната храна, за да опише кампанията на Барак Обама за втори мандат. В нея най-големият враг на президента са именно спадналите надежди.

Изправен на подиума на демократическия конвент тази седмица в Шарлът, Северна Каролина, сегашният президент не може да избегне сравненията с някогашния вдъхновяващ образ на афроамериканския сенатор от Чикаго, обещал преди четири години да преобрази Америка. В някои моменти дори изглежда, че в предизборната битка от 2012 г. истинският му съперник не е републиканецът Мит Ромни, а кандидатът Обама от 2008 г. Без съмнение тази слабост ще бъде използвана докрай от екипа на Ромни. А предизборният щаб на президента трябва да убеди американците, че вторият мандат ще е по-добър от първия.

Обама vs. Обама

Битката със самия себе си е особено видна около организацията на конвента в Шарлът. Вместо да се опитва да преиначи негативните статистики, предизборният щаб на Обама заложи на доста по-скромна и подчертано реалистична стратегия. Всякакви пресилени жестове както помпозните гръцки колони на сцената при речта на кандидата преди четири години в Денвър бяха задраскани от сценария. Предизборната кампания очевидно търси внимателен баланс между признанието, че президентът и екипът му са си научили урока, и уверението, че горчивият опит не е притъпил страстта им за промяна.

Дори без постоянните натяквания на републиканците гласоподавателите знаят колко малко от обещанията от 2008 г. са изпълнени. Безработицата е 8.3%, бюджетният дефицит за 2012 г. достигна 1.2 трилиона долара, а икономическият растеж, който уж взе да набира инерция, отново се забави до 2% във втората половина на годината. Ангажименти като закриването на затвора във военноморската база “Гуантанамо бей”, отварянето на канал за диалог с Иран, напредъка по израелско-палестинския въпрос, поставянето на ново начало в отношенията с мюсюлманския свят и Русия си останаха неизпълнени. САЩ се изтеглиха от Ирак, но стратегията в Афганистан доведе до ескалирането на конфликта.

Управлението на Обама страда и от известна наивност. До голяма степен президентът е прав да прехвърля вината за пълния блокаж в Конгреса на крайните републиканци. В същото време, както посочи политическият кореспондент на в. Washington Post Дан Балц, поведението на Белия дом е далеч от безупречно. “Съветниците на Обама не могат да посочат ясна стратегия за създаване на климат на взаимно доверие – освен вярата им, че спечелената подкрепа в изборите и състоянието на икономиката би трябвало да създадат тези условия. Няма и много доказателства, че когато нещата се обърнаха неблагоприятно, имаше и алтернативен план как да бъде променена атмосферата”, заключава Балц. Вашингтон днес е идеологически по-разделен от всякога, а след фиаското със сваления кредитен рейтинг на САЩ от миналото лято Конгресът на практика напълно бездейства.

Голямото постижение на сегашната администрация – здравната реформа, си остава многотомен документ, за който мнозинството американци не са сигурни как точно променя ежедневието им. Спасяването на американските автомобилни гиганти така и не дръпна осезаемо нагоре заетостта в сектора. Финансовата реформа с хилядите си страници редовно е атакувана като твърде бюрократична и с ограничено действие върху наболелите проблеми.

Другите победи като премахването на забраната за открита служба на гей войници и ликвидирането на Осама бин Ладен пък не могат да заглушат тревогите на обикновените американци заради слабата икономика. На този фон и редовната защита на Обама, че ако не са били мерките му срещу кризата, нещата щяха да изглеждат още по-лошо, е възможно най-слабо вдъхновяващото послание към избирателите. Особено когато го сравняват с големите надежди за промяна през 2008 г.

Въпреки разочарованията

Предизборната математика

е на страната на Обама. Причината да води с малка, но отчетлива разлика са проблемите в лагера на противника му. “Президентът няма нужда да се отваря към нови избиратели. Обама просто трябва да направи всичко възможно да задържи мнозинството от гласовете, които спечели миналия път”, обяснява пред “Капитал” Питър Браун, заместник-директор на Института за изследване на общественото мнение към Quinnipiac University (анкетите на институцията са смятани за най-независимите и точните в САЩ).

Демографията е на страната на демократите, защото латино- и афроамериканските малцинства, жените, високообразованите и младите ги предпочитат пред републиканците. Гафовете и залитанията на консерваторите (репликата за “истинско изнасилване”, “фалшивият” акт за раждане на Обама, опитите за промени в избирателните закони, които ще ударят директно малцинствата и младите, и т.н.) създават впечатлението, че десните са се превърнали в партия на недоволни застаряващи бели мъже. Въпреки неговата компетентност избирането на кандидата за вицепрезидент Пол Райън, който изглежда като по-млад вариант на Ромни, също затвърди негативната представа за капсулиране. И то във време, когато Америка става все по-мултиетническа и мултикултурна. Така дори рекордното спадане на популярността на Обама сред по-бедните и по-лошо образовани бели американци е лесно неутрализирана от нарастването на етническите групи (традиционен електорат на демократите).

Социологът Питър Браун обяснява колко стратегически важно е това разпределение на силите, като дава пример от баскетбола. Когато времето е ограничено (като при двата месеца до изборите), водещият отбор автоматично е облагодетелстван. Противникът е този, който трябва да се опита да навакса възможно най-бързо и ефективно. “Ако числата в рейтингите си останат същите, каквито са сега и след демократическия конвент, това е малка победа за Обама. Той ще е стопил оставащото време и ще бъде все още водач”, коментира Браун.

Въпреки очевидните предимства до ноември има достатъчно възможности кампанията на Обама да

Изгуби инерцията си

Екипът на Ромни например е доста по-обигран от онзи на републиканския кандидат Джон Маккейн преди четири години. Хората от щаба му очевидно също са отчели неблагоприятната предизборна математика и с рязък ход смениха тактиката си в края на партийния конвент във Флорида. Първо новата надежда на консерваторите Марко Рубио формулира атаката като “Обама е добър човек, но лош президент”. После самият Ромни обяви, че и той е искал демократът да успее, за да успее и Америка. Никой не вярва сериозно в чистосърдечността на изказванията, но те успяха да уловят усещането за разочарование след големите надежди през 2008 г. Новата тактика, както разкри политическият сайт Politico, кара предизборния екип на президента в Чикаго да се облива в студена пот, защото и там знаят, че сравнението е най-голямата слабост в кандидатурата на Обама.

Американските медии разиграват варианти и дали и как някоя международна криза би могла да разбърка предизборната кампания. Из Вашингтон е вече тривиална истина, че ако Израел реши да нападне Иран в двата месеца до ноември, Белият дом ще бъде принуден или да действа (и с това да ядоса лявото крило на демократите), или да избягва намеса и да изглежда слаб (�%B

About this publication