Romney Won the Debate, Not the War

<--

Американските политици умеят да изнасят първокласно политическо шоу. Те владеят триковете как се вдига шум по даден проблем, докато звучат сурово, компетентно или агресивно, озарявайки публиката с мегаватова усмивка. Те знаят да се обявяват за победители и с лекота да преминават на други теми, разгръщайки на показ семейните албуми в праймтайма.

Първото действие на най-големия политически спектакъл завърши. Първият кандидат-президентски дебат между Мит Ромни и Барак Обама приключи без остър драматичен конфликт. С бледото присъствие на настоящия президент се изчерпаха и изненадите за публиката.

В тази политическа сцена се разигра битка на имидж и доверие, където Ромни беше явен победител. Но той, горкият, практикува толкова усърдно и толкова дълго покрай първичните избори на републиканците, че за зрителя остава тайнство как изобщо му е останал глас. След толкова данъчни притеснения, предизборни издънки и погрешно изтървани проценти. Неговата самоувереност обаче не изглеждаше грубо. За сметка на Обама, блеснал с вида на човек, който щеше да се наслади много повече на среща със съпругата си по повод двадесетата годишнина от сватбата им.

Обама изглеждаше нервен и неуверен оратор – такъв, какъвто публиката не е свикнала да го вижда. Заради поддръжащата му роля за първи път от дванадесет години насам, демократите опряха до дебат, за който трябва да убедят избирателите, че са загубили по форма, но са спечелили по същество. От месеци те се забавляват с многото недостатъци, които включват икономическите планове на Мит Ромни. Но тези грешки и особено прословутите 47%, не намериха място в тв дебата, където кандидатът може просто да жонглира с цифри, докато набляга на думата план. Така че избирателите да повярват, че той наистина разполага с такъв.

Привърженици и противници на Обама знаят, че кампанията му е много дисциплинирана и се базира на проучвания. В този смисъл вялото му поведение, може и да е било по някаква своя политическа логика умишлено, защото екипът му търси нещо повече от явен политически спин. Но дебатът, който засягаше най-важната тема – икономиката – по същество си остана монотонен, без силни изживявания и разлики. Само преди дни шефът на МВФ Кристин Лагард за пореден път зашлеви Вашингтон с критиката си, че САЩ все още не са се заели с двата най-сериозни проблема във финансите си – таванът на държавния дълг и „фискалната скалà”, с която се описва комбинацията от повишаване на данъци и съкращаване на разходи на стойност $600 млрд., която ще стане факт на 31 декември, ако не бъдат предприети действия.

Тежестта на паричния дълг налагала хората да затегнат коланите. И докато Обама и Ромни се боричкат за ставката на прогресивното облагане с шест различни степени в най-капиталистическата държава, въпросът за отговорността на американските финансови институции остава на втори план. Става дума за онези облагодетелствани компании с милиардите на данъкоплатците, наляти като икономически стимул. Същите гиганти, които трупат солидни парични резерви и свръхинвестират, вместо да влагат в работни места.

В този икономически и финансов батак колосалният държавен дефицит, оставен в наследство от Джордж У. Буш, също не може да се пренебрегне. По време на двата му мандата (2001г. -2009 г.), дългът се е увеличил от 5 800 млрд. до 11 900 млрд., отчита Министерството на финансите на САЩ. Но се оказва, че Щатите са продължили да пропадат в бездънната яма на задълженията и при Обама. Дългът скочи от 10 600 милиарда през януари 2009 г., при встъпването му в длъжност, до почти 16 000 млрд. днес, в края на мандата му.

Но най-главният проблем за двамата претенденти си остава дефицитът на доверие. За компенсирането му са необходими повече от три дебата, с които да убедят американците в искреността на намеренията и фантазиите си. Ромни може да спечели дебата, но не и войната. Второто действие ще гледаме на 11 октомври.

About this publication