Obama, Romney, Communism

<--

С почуда видях, че въпросът за избор на американски президент вълнува 15-годишни българчета… Станах неволен свидетел на разговор, в който група от такива изразяваха отношение към този така далечен от родината ни вот. Обама го възприемаха като добродушен, доста либерален веселяк, с когото можеш и яко парти да спретнеш, нещо като един модерен Чичо Том с познания в рапа, космическите технологии и геополитическия баланс. Мит Ромни не беше симпатичен на почти всички от тези десетина българчета, него го възприемаха като твърде строг даскал, склонен към дребнава придирчивост, избухливост и налагане на лесни наказания… Освен това и като някакъв религиозен фанатик.

Откъде бяха така осведомени? Предполагам от клипчета и анекдотчета в мрежата, между игрите, чата и други по-важни неща.

Стана ми забавно от тази дискусия, особено след като се наслушах и начетох на доста предварителни коментари за двамата кандидати у нас по тези въпроси. Очевидно изборът на най-властния човек на Земята вълнува силно нашата планета поради важната политическа, икономическа и културна роля, която САЩ играят днес в световните съдбини. Очевидно има известен дисонанс във факта, че около 300 милиона (избирателите всъщност са по-малко) избират човек, от когото донейде зависи животът на над 7 милиарда, за което вече писах. Все пак още не сме на етап

всесветовен избор на световно правителство,

макар да смятам, че и това ще се случи в обозримо бъдеще.

Нека отдадем дължимото на това статукво – то е по-добро от времето, в което няколко членове на Политбюро избираха вожд, тоест генерален секретар, от чиито решения зависеше съдбата на половин милиард или там колкото наброяваха жителите на соцстраните към Варшавския договор и присъдружните им популации (Китай не броим, той е особен казус).

Знаете ли кое ми беше интересно в дискусиите у нас, отвъд детската такава? Горе-долу в тях се проектираха индивидуалните тъжби и вълнения, раздиращи и нашето общество. Голяма част от интелигенцията ни, от малцинствата (вкл. сексуалните такива), от людете с по-либерална външнополитическа ориентация предпочиташе публично Обама. Виждат го като човек, който изтегля войски от разни горещи точки, като донейде свой по цвят (все пак е Барак Хюсеин) и най-важното – като някой, който има силата да взема от най-богатите, за да разпределя сред по-бедните.

От учени и преподаватели, от журналисти, от гейове, от актьори и чиновници в България чух повече подобни симпатии към кандидата на демократите. За Ромни почти не долових такива, но съдя, че имаме хора, симпатизиращи нему по косвени обстоятелства – неприязънта им към политиките на Обама. Тази (лека, разбира се) неприязън тези люде формулираха предимно като недоволство от все новите и нови регулации над малки и големи компании, като неодобрение от вмешателството на държавата в бизнеса там, а вероятно – от рефлектирането на такива управленски практики у нас.

Някъде мярнах, че в САЩ корпорациите и работодателските организации процентно са си сменили приоритетите за днешните избори – докато преди са били за Обама, то сега с около 20% повече са за Ромни. Явно и нашият бизнес донейде реагира така.

Но, извинете, в своите крайности това политическо разслоение както у нас, така и по света е все същото, откак маймуноподобният ни предтеча се е изправил.

Как е по-добре да се устрои човешкото общежитие тук, на тази Земя? Да се произвежда отделно, а да се разпределя общо и по-възможност поравно за всички ли, или да се произвежда отделно и всеки да взема от произведеното толкова, колкото позволява неговият талант, сръчност, работливост и предприемчивост?

Пък на неталантливите, несръчните, неработливите и непредприемчивите (които в крайна сметка излизат винаги повече), за да не гладуват и предизвикват безредици, то работливите и предприемчивите да дават по нещо? Ако решат, разбира се, когато и колкото поискат, а не по принуда и задължение.

Казано простичко,

единият полюс в тази схема е комунизмът

И всякакви присъдружни нему авторитаризми. Защото трябва да имаш могъща власт, за да ти се позволи да разпределяш. Така е дори при маймуните.

Другият полюс са различните форми на laissez-faire капитализма, капитализма на свободния пазар, стигащи до красивата му крайност – либертарианството… (Между другото, комунизмът и либертарианството в своите идеологически апотеози са красиви и удивително хуманни при цялата им противоположност на теория и при цялата им органично бликваща грозота на практика.)

Мисля, че на Обама у нас се гледа като на “по-справедливо разпределящ”, а на Ромни – като на “по-орязващ бедните”. Не казвам, че това е така наистина. Казвам, че в главите си имаме такава нагласа, такива желания, ако щете, за избор. Тези ни пристрастия идват от критиките към Обама, че с рестрикциите си към бизнеса вкарва повече държава, дори повече комунизъм в САЩ. И по този начин в САЩ, а съответно и в света, свободата намалявала. Макар че Ромни също търпи много критики, включително от американските либертарианци, за новите налози, които предлага.

Такива са обаче нашите нагласи. Те ще са такива и в бъдеще, такива са нагласите и на света. Този свят е прост – всички искат заможност, мир и хармония.

Този свят е удивително сложен – всички виждат това по различен начин, с различни средства и себе си с различна роля в него.

Лично аз нямам никаква идея как ще се разберем за бъдещия и още по-бъдещия световен вожд и ред. Допускам обаче силни неокомунистически доктрини тепърва.