The Pillars of Capitalism

<--

В продължение на няколко седмици преди изборите из САЩ се въртеше една реклама, на която милиардерът от унгарски произход Томас Петерфи (Thomas Peterffy) обяснява как е израснал в социалистическа държава и колко лошо e било там. Инициативата е потисната, всички са бедни. След поредица манипулативно подбрани кадри той изведнъж стига до неправдоподобното заключение, че днес Америка е тръгнала по пътя на социализма, че преуспелите хора са мразени и това няма да доведе до нищо добро – освен ако избирателите не гласуват за републиканците. Петерфи не споменава поименно Мит Ромни или Барак Обама, но е ясно за кого говори. Можете да намерите клипа в YouTube.

Въпреки че посланието на Петерфи не можа да предотврати победата на демократа президент, вторият му мандат няма да доведе до диктатура на пролетариата. Капитализмът си е много добре в САЩ, макар тук-там да се намират хора, които още смятат Обама за комунист. Те обикновено са същите, които събираха подписки за излизане от съюза и като правило живеят в щати, получаващи повече пари от федералната хазна, отколкото внасят в нея – но които обичат да се перчат колко са независими (да, Мисисипи и Алабама, за вас говоря).

Само няколко седмици са минали от изборите, но циркът на кампаниите вече е избледняващ спомен. Горкият Ромни вероятно постави рекорд за най-бързо забравен – и загърбен от собствената си партия – кандидат. Любовно-професионалната афера на о.р. ген. Дейвид Петреъс се оказа чудо за три дни, вероятно защото американците бяха имунизирани срещу подобни скандали още при Бил Клинтън. А и когато ти бъркат в джоба – както ще се случи с всички след Нова година, ако Белият дом и Конгресът скочат от т.нар. фискална скала, вместо да се споразумеят, останалите теми стават по-малко занимателни. Дори политическото жонглиране с истината за септемврийската трагедия в Бенгази не предизвиква кой знае какъв ентусиазъм у публиката въпреки старанието на “Фокс нюз”. Какво значение има как точно се е изразила по телевизията посланичката в ООН Сюзан Райс, когато предишната Райс – Кондолиза – лъжеше през 2002-2003 г. за Ирак, без да й мигне окото?

Затова пък ежегодната шопингистерия след Деня на благодарността доведе до продажби за 55 милиарда долара, съживявайки надеждите, че американският потребител ще харчи отново с широки пръсти. Това е добра новина за икономика, която зависи толкова много от покупателните капризи на гражданите. Сякаш за да докаже, че социалистическите идеи са без почва в Америка, гигантската верига магазини “Уолмарт” упорито отказа да вдигне минималната заплата на персонала си до 25 хил. долара годишно. Срамота, понеже “Уолмарт” е най-големият частен работодател в света, с 2 милиона служители. Добавката щеше да увеличи цените на повечето стоки с някакви си 10-15 цента. Шестимата членове на семейство Уолтън, които владеят половината от акциите на “Уолмарт”, колективно са по-богати, отколкото една трета от американците. Това не е добър капитализъм.

Освен с този трудов конфликт само за седмица “Уолмарт” успя да влезе в черните хроники още два пъти. Първо, 112 работници изгоряха във фабрика в Бангладеш, в която шиели дрехи за веригата (от “Уолмарт” казаха, че подобно ишлеме не било санкционирано официално). Малко след това трима бдителни служители на веригата проследили и хванали на паркинга пред един от магазините в щата Джорджия гражданин, който, изглежда, се опитвал да задигне два DVD плейъра. Служителите обаче така натиснали на земята злополучния крадец, че той умрял. И това не е добър капитализъм.

Както е тръгнало, американците ще вземат да се усетят, че една щипка социализъм (от шведския, не от унгарския вид) може да им се услади. Ето, лека-полека здравноосигурителната реформа “Обамакеър” престана да бъде ругатня и се превръща в работеща програма. Въвеждането на по-прогресивно данъчно облагане с нови налози за приходите над половин милион долара започва да изглежда все по-вероятно. Америка видимо олевя през последните години, макар да е много далеч от европейския егалитаризъм.

Петерфи не е прав, че някой мрази преуспелите хора в САЩ. Напротив, американската мечта (или илюзия) още се харчи добре. Просто доста американци не искат “Уолмарт” и Ромни да са единствените стожери на капитализма.