The Armenian Pope

<--

На 1 октомври, когато 800 хил. федерални служители бяха пуснати в принудителна отпуска, американското сп. “Венити феър” (vanityfair.com) отвори рубрика на сайта си, наречена “Правителства, които работят по-добре от нашето”. Поредицата започва с Армения и обещава да излиза всеки ден по азбучен ред до Зимбабве – или докато държавната администрация заработи отново. Можем да укорим престижното издание в известна небрежност. Все пак 7 държави в списъка на ООН предхождат Армения, а и въпросният материал по неясни причини е илюстриран със събирачки на памук от съветски Узбекистан.

Но дори и тази сравнително груба сатира попада право в целта.

В момента всяка язвителна забележка по адрес на Вашингтон изглежда на място. От вторник десетки федерални ведомства не работят. Националните паркове и монументи – от Гранд Каньон до Статуята на свободата – са затворени за посещения. По телевизията интервюират разочаровани ветерани, върнати от мемориала на II световна война във Вашингтон, и бизнесмени, чиито международни сделки пропадат заради забавени паспорти.

Ако неразборията продължи, поетапно могат да бъдат затворени почти всички държавни служби освен най-ключовите – за сигурността и инфраструктурата.

Държавната машина бе парализирана от нежеланието на долната камара в Конгреса да приеме дори временен бюджет. Активистите на “Чаеното парти” сред републиканските законодатели използваха тази възможност, за да опитат да торпилират здравната реформа – “Обамакеър”, която влезе в пълна сила също от 1 октомври.

Действията на десните конгресмени може да са агресивни, но не са безпрецедентни. Американската държавна администрация е спирала работа 17 пъти от 1976 г. заради бюджетни разправии (за последен път през 1995-1996 г.) Разликата сега е, че една фракция в Конгреса успя да наложи волята си, макар и абсолютно на инат, без изгледи да постигне нещо конструктивно. Членовете на “Чаеното парти” отговарят само пред своя дясноконсервативен електорат и могат да си позволят този лукс. Или поне така смятат.

Белият дом отказа да им отстъпи, след като Сенатът също не се разбра с тях. Републиканците обвиниха Обама, че намира време да играе голф, да се обади по телефона на иранския президент и да се срещне с израелския премиер, но не и да се види с лидерите на мнозинството в камарата на представителите. Демократите отговориха, че държавният глава на САЩ всъщност няма с кого да преговаря, понеже въпросните партийни водачи са заложници на собственото си екстремистко крило и нямат никакъв контрол върху него.

Това съвсем не означава, че вината е поделена поравно. Американците масово отговарят в допитванията, че Конгресът, а не президентът, е отговорен за патовата

ситуация. Законодателният орган се ползва с одобрението едва на десетина процента от избирателите, което е исторически рекорд по непопулярност.

“Чаеното парти” разчита на твърдостта на своя електорат и на късата памет на останалите. Засега те успешно неутрализират умерените републиканци, без което нямаше да могат да блокират изпълнителната власт. По-важното за тях е, че успяха да демонизират “Обамакеър”. Американците не са особено наясно с детайлите на този дълъг почти 1000 страници закон, но половината от тях са против него, когато ги питат.

А реформа на здравното осигуряване е абсолютно наложителна.

Никой още не знае дали “Обамакеър” ще доведе до някакви трайни положителни промени в тази сериозно забатачена област – това няма как да се разбере, преди да мине време. Факт е, че САЩ харчат почти двойно повече за здравеопазване на глава от населението в сравнение с номер две в света, Норвегия, но са само средняци по резултати. Да не говорим за това, че всеки седми няма изобщо здравно осигуряване, което е пълен срам за най-богатата държава. “Обамакеър” все пак е опит за промяна и трябва да получи шанс.

Друга криза назрява към 17 октомври, когато Конгресът ще гласува вдигане на лимита по държавния дълг. Тези преговори ще бъдат още по-напрегнати, понеже провалът им е равносилен на държавен банкрут за САЩ.

Нищо подобно не се е случвало досега. Липсата на отговорност във Вашингтон като нищо може да повлече световната икономика надолу. Върви се жалвай после на арменския поп, че някакви от “Чаеното парти” били виновни.