Spy Irons

<--

Колко ли още ще гърмят скандалите, които неуморният Едуард Сноудън разпали, източвайки секретните сървъри на американското разузнаване?

Седмица по седмица излизат нови разкрития за мащабите на подслушването, организирано от Националната агенция за сигурност и сродните ведомства. Изпълнителната власт във Вашингтон засега не е разклатена сериозно от изтеклите тайни като в някой нов “Уотъргейт”, но нервността е все по-осезаема.

Американската дипломация е мобилизирана да овладява кризата, вместо да се съсредоточи върху по-продуктивни проекти. Уважавани световни дами като Ангела Меркел и Дилма Русеф имат всички основание да се чувстват омерзени. За милиони редови испанци словосъчетанието “умен телефон” вече има твърде буквален смисъл.

Доскорошните водачи в битката за свят без тайни “Уикилийс” се усетиха, че губят надпреварата за внимание, и започнаха активно да набират средства в полза на укрилия се в Русия бивш разузнавателен чиновник. Добре, няма да им придирям, със сигурност го правят в името на каузата си, която по принцип подкрепям.

Обаче е трудно човек да не изпада в цинизъм, когато става въпрос за сивия свят на тайните операции, обслужващи – по идея – политическите лидери. Или искате да повярвам, че президентът Барак Обама наистина не е знаел за подслушването на германския канцлер?

Директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър пое удара, когато заяви пред Конгреса, че “всички следели всички”, и да се шпионират чужди лидери било рутинно занятие, за което нямало нужда да се уведомява Белият дом. Може и да е така.

Явно е, че във Вашингон се опитват в момента да задушат световното недоволство, като назначиха комисия за “проучване” на разузнавателните методи (американската публика засега не изглежда особено развълнувана).

В англосаксонската бюрокрация си има термин за този метод: death by committee – смърт чрез комисия.

Републиканците и демократите почти синхронно скочиха да защитават правото на САЩ да брани националната си сигурност с всички възможни средства. Това сюрреалистично единство прекоси океана, защото консерватори и либерали във Вашингтон и Лондон еднакво смятат в. “Гардиън” за рупор на един национален предател.

Явно материалите са напипали болезнен нерв. В. “Уолстрийт джърнъл” нападна европейските разузнавателни агенции, че всъщност те самите активно подслушвали и следели гражданите си и просто споделяли резултатите с колегите от САЩ.

Европейците са лицемери, заключи изданието, в което иначе няма много приятели на Обама (не бих спорил твърде енергично с това заключение впрочем).

В областта на прехващането на електронни сигнали (известна като signals intelligence или SIGINT, виж www.nsa.gov/sigint/) САЩ “имат еквивалента на атомна бомба, докато всички други са въоръжени най-много с гаубици”. Чух тази фраза от устата на мастит специалист по въпросите на националната сигурност. Той обаче добави, че силата на ядреното оръжие винаги е била в неговата неупотреба.

“Всички се досещаха за огромните технически възможности на американското разузнаване, включително и терористите, които заради това винаги са били изключително предпазливи. Сега, когато духът е изпуснат от бутилката, САЩ трябва да търсят нови начини да правят пак същото, но с по-скрити методи”, добави корифеят. Важното е да не те хващат – толкова. Едва ли ще съм неоправдано циничен, ако очаквам мисленето на Вашингтон да бъде насочено предимно в тази посока, независимо от това какво ще кажат пред публика Обама и компания.

Ето, например забелязах тази седмица любопитната информация, че руските митничари засекли и “обезвредили” пратка ютии от Китай, в които имало заложени шпионски чипове. Безобидните наглед електроуреди се включвали от дома в най-близкия уай-фай и започвали я да точат информация, я да разпространяват вируси – не ми стана съвсем ясно. Обаче неизвестна бройка от опасните ютии май са проникнали на пазара в Санкт Петербург, обясниха руски медии, които може да не са от класата на “Гардиън”, но със сигурност имат не по-малка аудитория.

Като се замисли човек, конспирацията се връзва. Преди време в. “Ню Йорк таймс” разкри, че концернът “Сименс” продал на Иран ядрени центрофуги, в чиято компютърна система по поръчка на американците имало заложена шпионска програма. Какво пречи на янките да измислят хитроумен план с китайски ютии?

Ако видим Путин с измачкана риза, ще знаем, че поне тази диверсия е пресечена навреме.