The Lonely President

<--

Интервюиращ пита американски гласоподавател: “Ако ви допра пистолет до главата и настоявам да изберете между демократите и републиканците, какво ще кажете?” Отговорът е: “Натиснете спусъка.” Старата шега отново звучи актуално, след като най-скъпата кампания за междинни избори за Конгрес в САЩ, хилядите тв реклами и множеството гушнати бебета оставиха две трети от имащите право на глас безразлични и не ги накараха да пуснат бюлетини на 4 ноември. Причината е, че на американците им е писнало от техните политици (както от обитателя на Белия дом, така и от враждуващите конгресмени на Капитолия), притесняват се от настоящето и гледат мрачно към бъдещето.

И ако докаралите Вашингтон до блокаж с пререканията си републиканци и демократи могат да се обединят около нещо, то е кой е виновникът за американската депресия – президентът Барак Обама

. Основна стратегия в предизборната кампания на консерваторите беше да атакуват своите опоненти за това колко често са гласували в Конгреса за предложения на Белия дом. А неговите съпартийци се държаха сякаш Обама е токсичен и кандидатите внимателно избягваха да се появяват заедно с него. Както се пошегува редакторът на бюрото в САЩ на британската ВВС Джон Сопъл, те се отнасяха с президента все едно той е заразен с ебола и им се иска да го сложат под карантина. Една от знаменателните случки е интервю на Алисън Лъндърган Граймс, претендент за Сената от Кентъки, пред местен вестник. Въпреки настоятелността на журналиста, който няколко пъти й задава въпроса дали е гласувала за Обама през 2008 г. и 2012 г., Граймс не особено умело, но затова пък упорито избягва да отговори.

След изборната нощ офанзивата срещу някогашния продавач на мечти само се засили. Триумфиращите консерватори, спечелили контрол върху Сената и увеличили надмощието си в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса), провъзгласиха, че президентството на Обама на практика е свършило. От собствения му лагер стовариха върху него вината за изборния провал. На този фон той изглежда все по-самотен и, както пише Дейвид Роткопф, има опасност да приключи мандата си като най-изолирания президент от времето на Рейгън. “Обама ще пожъне резултатите от своя политически нарцисизъм по начин, който ще бъде труден не само лично за него, но и ще се отрази зле на Америка и ролята й в света”, предупреждава главният редактор на сп. Foreign Policy. През последните си две години в Белия дом Обама ще е изправен едновременно пред набиращи сили републиканци и гневни демократи. Това ще ограничи пространството му за маневриране както на домашната сцена, така и навън.

Най-големият губещ

“Това беше вот срещу Обама и разочароващото неумение на демократите да постигнат ясни успехи по вътрешни теми като икономиката и здравната реформа (макар при нея нещата да са в развитие), както и по международни въпроси от Близкия изток до Русия и Китай”, казва пред “Капитал” проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University. Победата на републиканците беше очаквана, но не и мащабът й. Освен че овладяха Сената, те добавиха поне 10 мандата към и без това силното си мнозинство в Камарата на представителите и спечелиха губернаторски места в демократични владения като Арканзас, Мериленд, Масачузетс и Илинойс (което си е лично унижение за президента в родния му щат). “Тези избори всъщност бяха референдум за или против Обама, както по принцип е всеки междинен вот в САЩ”, обобщава пред “Капитал” проф. Майкъл Хендерсън от Louisiana State University.

Вероятно за мнозина например в Европа е трудно да разберат защо американците са толкова недоволни от своите лидери предвид факта, че американската икономика расте с най-бързия си темп за последното десетилетие, безработицата пада, а доверието на потребителите е на седемгодишен връх. Но за съжаление на Обама и демократите гласоподавателите, изглежда, не са забелязали всичко това и проучванията показват, че две трети смятат, че “Америка сериозно е поела в грешна посока”, и също толкова се страхуват, че децата им ще живеят по-зле от тях. Изглежда, икономическият растеж не се е просмукал надолу към домакинствата и не се е претворил автоматично в по-високи заплати и оптимизъм.