Happy Fourth of July! Anti-Americanism Is Stronger than Ever!

<--

Американофилство, русофилство или неутралитет

“24 часа” започва виртуална дискусия за отношенията на България с Великите сили. Поводът е днешният национален празник на Съединените щати и приключилият поход на т. нар. рокери на Путин.

Каква трябва да бъде българската линия? Трябва ли да обичаме горещо една или повече Велики сили? Къде минава границата между ценностната общност и подмазвачеството? Изгодна ли е тази любов и доколко е платена?

Първата статия е на д-р Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България:

Честит 4 юли! Декларацията за независимостта на САЩ от 1776 вдъхнови десетки народи и милиарди хора по света да се борят и коват собствената си независимост през следващите 240 години.

Този 4 юли, обаче, е тревожен повод да отбележим процеси у нас, просмукали се напоследък до най-високо държавно ниво.

От 1989 насам антиамериканизмът в България:

1. Никога не е бил на такава висока обществена и правителствена почит;

2. Никога не е бил така тясно обвързван — до степен на пълна подчиненост — към русофилството.

Забележете, че българският премиер не позволява на два съюзнически US изтребителя, които са на рутинно междуправителствено посещение у нас, да направят церемониален 30-секунден полет за 4 юли над София! Аргументът на премиера Борисов: щели да шумят и плашат софиянци.

Но моля, моля: на нам таким….. По булевардите на София ежедневно и денонощно реват десетки животозастрашаващи мотористи с децибели, многократно надхвърлящи тези на двата приятелски самолета, но премиерът (човек с полицейска експертиза) толерира тези престъпни нарушения, вероятно за да не си създава грижи с въпросните джигити, които джиткат необезпокоявани от присъствието на липсващата държава…

Г-н Премиер, ако се плашите от шума на съюзническите самолети, какво ще правите с шума на останалите, които с думи не можете да спрете?

В същото време, докато се грижи за слуховия комфорт на софиянци на 4 юли,

премиерът Борисов няма притеснение от многодневният грохот из цялата ни страна на частна рокерска банда, брандирана като “вълците на президента Путин”. Много се съмнявам, че руският държавен глава е искал от България агреман за подобни емисари, които освен друго предизвикаха улични побои…. Но те са most welcome за българския премиер, който по-бързо казва “не” на съюзници, отколкото на останалите, на които осигурява полицейски ескорт.

Неизбежно следствие от тази политическа непоследователност – амалгама от некомпетентност и популизъм – е изгревът на неутрализма. Той е по-опасна идеология от много други защото е най-лепкава и най-лесно прихваща (което показаха и резултатите от Брекзита в UK). Чуха се гласове: “Не трябваше да пускаме нито изтребителите, нито вълците, трябва да сме неутрални!” Няма обаче по-хранителна среда за Злото от неутралитета на Доброто — неутралното Добро става най-голямото Зло…

И като стигнахме до тази тема, погледнете материала от премиера, резюмиран с “Мир с война не се прави”, който ни връща към ранния Борисов на дюнер-дипломацията, предшествала атентата на Хамас в Бургас. Този материал вече не е само тревожен, а направо плашещ! Кой голям поход на злото е бил спрян без сила, а с молитви….!!! Хитлер ли, Милошевич ли, робството в САЩ ли ……?

Защитата на реда изисква денонощни грижи, докато хаосът процъфтява от само себе си. Затова няма как да не се тревожим, когато г-н Борисов казва, че искал яхти, а не флотилии в Черно море. Да се молиш за тихо полюшкващи се платноходки над вълните, под които сноват чужди подводници с ракетен обсег до 1500 км, е идилия, недопустима дори за г-н Бойко Борисов!

Хаосът в българо-руските отношения е причинен от това, че в риториката сме титани, а във въоръжението – джуджета. Надявам се Варшавският Съмит на НАТО да промени и двете. Добрите отношения с Русия, които всички искаме, се базират на взаимното уважение, което в този исторически момент отново се крепи на разни фактори, но и на добро въоръжение.

Правителството на Сакскобургготски (2001–2005) договори и реализира членството на България и в НАТО, и в ЕС, изгради 2 временни и 3 постоянни българо-американски военни бази у нас, като в същото време имаше и най-конструктивните и плодотворни отношения с Русия от 1989 г. насам. Беше даден много мащабен пример, че отношенията със САЩ страдат, ако бъдат използвани като пещерен контрапункт на отношенията ни с Русия. Както и обратното…

Знам, че Доброто в края на краищата ще победи Злото, но от нашите правителства зависи това да е по-скоро и на по-ниска цена.

Честит 4 юли, May the Force Be with You!

About this publication