The ‘Trump’ Factor in the Economy

<--

Американският президент обеща да промени американската и международна икономическа система, което обезпокои мнозина

Доналд Тръмп пое преди година кормилото на най-голямата икономика в света, заричайки се да измени коренно американската и международна икономическа система. Перспективата обезпокои мнозина – от производителите на мляко в Канада до отглеждащите марихуана в Калифорния, въодушеви Wall Street и изведе комунистически Китай до позицията на световен застъпник на свободната търговия и капиталистическата глобализация, пише в свой анализ БТА.

Тръмп започна с енергичен замах на писалката да изпълнява мисията си “да направи Америка отново велика” още в първите дни след встъпването си във власт като 45-и президент на САЩ, макар устремът му да бе възпиран от редица фактори. Сред тях бяха съдебни решения срещу неговите укази, бунтове сред републиканците и хаос в собствената му администрация.

Анализатори, нобелови лауреати и международни организации определиха Тръмп като риск за световната икономика, който може да доведе до нова рецесия, Великобритания го оцени като по-силен фактор за несигурност от Brexit. Швейцарската банка Credit Suisse заяви пред Световния икономически форум в Давос, че управлението на Тръмп ще постави началото на края на глобализацията, каквато я познаваме, подкопавайки влиянието на глобални институции като Световната банка в полза на регионални структури. Британски стартъп пък разработи “Тръмп аларма”, която да издава предупреждения към инвеститорите на борсите на основа на коментарите на президента в социалните медии.

Президентът обаче следва непоколебимо консервативната си икономическа програма, залагайки на данъчни намаления, които да стимулират бизнеса, оставяйки му повече пари за инвестиции, на промишлена и търговска политика, белязана от икономически национализъм.

Тръмп дойде на власт, обещавайки да върне производството в промишленото сърце на Америка и да осигури отново работа за американските заводи, обезкървени по думите му от нечестните практики на страни като Китай и Мексико, които отнемат работата на американците.

Той се зарече да бъде “най-големият създател на работни места, създаден някога от Бог”, макар твърдението, че Америка страда от бича на безработицата да е далеч от статистическите данни. Безработицата в страната стабилно се понижава от 2010 г. и през ноември достигна 16-годишен минимум от 4,1%, а търсещите помощи при безработица са най-малко от близо половин век. Работната сила в промишления сектор наистина е намаляла с 40% между 1980 и 2015 година, но промишленото производство на САЩ е скочило с 250%, тласкано нагоре от по-високата производителност и автоматизацията.

Фактът, че технологиите удрят по заетостта е глобален проблем, който бе признат и в Давос. Въпреки евтината си работна сила самият Китай е най-големият пазар за промишлени роботи. Прехвърлянето на промишлени производства от САЩ в чужбина през последните десетилетия даде възможност на други сектори от американската икономика да укрепнат, евтиният внос пък стимулира потреблението и облагането му с мита ще спъне на бизнеса. Поне такова обяснение даде във Вашингтон делегация на американски вериги за търговия на дребно.

В отношенията си с големите компании Тръмп заложи на бизнес подход. Промишлена Азия започна кампания за установяване на добри отношения с американския държавен глава още преди встъпването му в длъжност. Конгломерати, емблематични за азиатското икономическо чудо като Samsung, Foxconnn и Alibaba обещаха инвестиции за милиарди и хиляди нови работни места в САЩ.

Азиатски и американски автомобилостроители коригираха инвестиционните си планове в полза на местното производство. С влизането си в Овалния офис президентът организира поредица срещи с ръководители на концерни като Apple и General Motors, поотделно или по сектори, търсейки съдействието им за икономическите си цели. Непредсказуемата политика обаче смути бизнеса и наруши имиджа на “президента предприемач”, който Тръмп опита да изгради.

Между март и юни оптимизмът на компаниите, че новото правителство наистина иска да подобри условията за трудовия пазар и инвестициите, рязко спадна на фона на скандалите и вътрешните борби във Вашингтон. Множество компании замразиха назначения, инвестиции и планирани придобивания в очакване на яснота за разпоредбите, с които трябва да се съобразяват.

Големите технологични компании порицаха Белия дом заради поредицата антиимигрантски мерки, които застрашиха възможностите им да привличат квалифицирани кадри.

Противоречивата реакция от Белия дом на сблъсъците между антирасисти и националисти в Шарлотсвил през април пък предизвика масово отдръпване на бизнес лидери и последвалото разпускане на два консултативни съвета, обединяващи корпоративни ръководители, а основателят на Tesla Илон Мъск се отказа да бъде съветник на Тръмп, след като той изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата.

Wall Street и президентът

Въпреки противоречивите отношения с бизнеса едва ли през последните десетилетия има друга личност, която толкова често, почти всекидневно, да е всявала възторг или паника на инвестиционния пазар – с туит, неочакван указ или кадрова рокада. Избирането на Тръмп въодушеви Wall Street с надежди за отмяна на регулаторните ограничения върху дейността на финансовия сектор и данъчни реформи. От избирането му фондовият пазар е във възход, отчитайки непрекъснато нови рекорди, което носи на инвеститори и компании милиарди долари. До такава степен, че експерти вече предупреждават за “балона Тръмп” и се опасяват от последиците, до които ще доведе евентуалното му спукване.

Еуфорията е подхранвана от “дерегулационния” курс на Белия дом, който още през април започна стъпки срещу закона “Дод-Франк”. Този законодателен акт от над 2000 страници бе приет при управлението на Барак Обама с цел да ограничи рисковото поведение на банките, за да се избегне повторение на финансовата криза от 2008 г.

Под ударите са също правилото “Волкър”, ограничаващо някои спекулативни инвестиции, и влиятелната Служба за финансова защита на потребителите, чийто досегашен ръководител Ричард Кордрей бе известен със строгия подход към банките. Очаква се предложенията на новата администрацията да доведат до увеличаване на печалбите на банките, тъй като по-рисковите продукти и практики носят по-голяма печалба, макар че и в момента секторът да отчита солидни резултати.

Корпоративна Америка

Корпоративна Америка възложи надежди и на спешно необходимите реформи в данъчната система. Данъчният закон от 5000 страници не е осъвременяван съществено от близо 30 години, а разпоредбите са толкова усложнени, че за попълване на данъчните декларации повечето американци имат нужда от експертна (и скъпоплатена) помощ. Правителството пък спешно се нуждае предложенията му да бъдат приети на фона на провала на плановете за отмяна на здравното осигуряване от ерата на Обама и замяната му с нова система.

По думите на Тръмп реформата ще “създаде нова ера на американско благоденствие”. Само че според критиците му, сред които и сенаторът демократ Бърни Сандърс, планът е подарък за свръхбогатите и “един от най-големите обири в американската история”.

Двете камари на Конгреса в момента имат собствени проекти, които трябва да бъдат съгласувани в единен законов текст, с който държавният дълг може да се увеличи с 1,4 трилиона долара за 10 години до 20 трилиона долара. Надеждите са той да бъде окончателно приет до края на годината.

С намаляване на корпоративния данък от 35% до 20 %, опростяване на системата за личното подоходно облагане и отмяна на данъка върху наследствата (приложим в момента за наследства на стойност над 11 милиона долара) планът би трябвало да намали данъчното бреме за средната класа и богатите, както и да стимулира бизнеса. Според тазгодишния носител на Нобелова награда за икономика Чарлз Тейлър обаче това ще засили неравенствата и ще даде нови възможности за избягване на данъци.

Европейските партньори на САЩ също не са възхитени – първо петте най-големи европейски икономики, а ден по-късно и Европейската комисия изпратиха писма до Вашингтон, изразяващи безпокойство, че реформата може да затрудни търговията и инвестициите между двете страни на Атлантика, както и да се окаже несъвместима с правилата на Световната търговска организация (СТО), дискриминирайки чуждестранните компании.

Търговски войни

Обиколките на Тръмп в Азия, Близкия изток и Европа донесоха на американските компании договори за милиарди долари, но не смекчиха позициите му за търговията. Преди и след изборите той цветисто заклеймяваше търговските условия като несправедливи за Америка, особено при многостранните споразумения.

Сред първите му действия на президентския пост бе да изтегли САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП) – споразумението за свободна търговия с още 11 страни от Тихоокеанския регион. Под ударите попадна и Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) – действащият над 20 години пакт с Мексико и Канада, а за планирания договор с ЕС (Транстатлантическото търговско и инвестиционно партньорство – ТТИП) през изминалата година се чуха само няколко плахи споменавания.

Многократните опити на Тръмп да насочи партньорите си към двустранни търговски споразумения не срещнаха отговор в Европа, където германският канцлер Ангела Меркел твърдо заяви: “Преговаряме само заедно”.

Нито в Северна Америка, където Канада и Мексико не само подчертаха решимостта си да работят в тристранен формат за предоговарянето на НАФТА, но и отбелязаха, че при нужда пактът може да продължи и без САЩ. Единствено Япония и Южна Корея проявиха известна склонност към двустранни преговори, вероятно отчитайки нуждата си от американска подкрепа срещу севернокорейската заплаха. Преговорите за модернизиране на НАФТА започнаха през август, но засега изглежда са в застой заради противоречията между САЩ и Канада, а страните от ТТП се договориха да продължат и без САЩ.

Многостранните предупреждения, че от евентуална търговска война ще пострадат всички, не разубедиха Вашингтон да започне процедури, които могат да доведат до налагане на ограничения върху вноса на стомана, алуминиеви продукти и други стоки, основавайки се на разпоредби за защита на националната сигурност от 70-те години. Администрацията влезе в сблъсък и със СТО, а отдръпването на САЩ подтикна към сближаване ЕС, Канада и Китай.

Така се стигна до пореден парадокс: комунистически Китай, чиято икономика трудно може да се определи като отворена и либерална, се оказа на предната линия в защитата на световната търговия и глобализацията.