Space Divorce

<--

Администрацията на Доналд Тръмп обяви, че смята постепенно да оттегля финансовата си подкрепа за Международната космическа станция (МКС). Плановете са до края на 2025 г. САЩ напълно да спрат парите, като отстъпят своето място на частни инвеститори. Приватизацията на най-големия международен космически проект звучи нелепо. От Вашингтон постъпват като съсобственици на ергенска квартира, които са готови да се изнесат и да предоставят „своята стая” за терен за купони срещу заплащане. Кой ще си прави празненствата и дали няма да покани „леки жени” за момента не е ясно. Само преди дни един от научноизследователските самолети на Европейската космическа агенция беше използван като сцена за технопарти в безтегловност.

Засега пари от космоса са изкарвани с туризъм. Независимо, че до момента само седем души са могли да си позволят това приключение, идеята продължава да вълнува британски и американски предприемачи. Ричърд Брансън създаде компанията „Върджин Галактик”, която засега предвиждаше само полети на ниска орбита. Евентуалното отваряне на МКС е много възможно да промени плановете му. Другият голям проект е свързан с най-успешно развиващата се компания в сектора – „Спейс Екс” на милиардера Илън Мъск. Той се нуждае по-скоро от премахването на международната станция като конкурент на своите идеи.

Отказът от досегашния модел на финансиране на космическата наука ни показва приоритетите на американската политика. За изтеглянето от станцията се заговори още в края на януари, когато изтекоха част от подробностите в бюджета, подготвян във Вашингтон. Безспорна причина за прекратяването на обвързаността е желанието на администрацията на Тръмп да насочи парите в другаде. САЩ са вложили около 50 млрд. долара в МКС от създаването ѝ през 1998 г. до момента. Тези 2.5 млрд. долара годишно ще бъдат изпратени към новите космически програми на НАСА, а още по-вероятно – към компанията на Мъск.

Всъщност МКС вероятно става жертва на политическия сблъсък между Русия и Съединените щати. Още с въвеждането на икономическите санкции от страна на Запада през 2014 г. беше повдигнат въпросът за сътрудничеството в космоса. Тогава се подписа споразумение, че двете държави ще поддържат заедно станцията до 2024 г. Интересно е, че при вземането на тези решения никой не пита другите участници в проекта. Освен Европейската космическа агенция, при създаването на станцията участват още Японската агенция за аерокосмически изследвания и Канадската космическа агенция. Нито една от тези страни не е в състояние да изгради напълно самостоятелна програма за космически изследвания. Сблъсъкът между САЩ и Русия ще доведе отново до разделяне на научното направление и до надпревара на суперсилите. Колкото и да е странно, такава възможност е заложена още през 1998 г. с изграждането на цялата система. Тя е съставена от два модула – Руски орбитален сегмент и Орбитален сегмент на Съединените щати. В началото доставките към тях се обслужват от двете държавни агенции – „Роскосмос” и НАСА. През 2010 г. от Вашингтон обявиха, че разходите за поддържането на космическите совалки са прекалено големи и така единствените летящи космически кораби останаха руските ракети със съветски корени – „Протон” и „Союз”.

От гледна точка на технологиите, развитието на космическата наука през началото на новото хилядолетие доказа успеха на съветската теория. Идеята за създаването на орбиталните станции е на основоположника на съветската ракетна школа Сергей Коровьов. През 70-те години на 20 век, когато е създадена първата станция МИР, от НАСА се стремят да колонизират Луната. Въпреки първоначалните успехи, днес американската наука не може да се похвали с постоянни резултати в това начинание.

САЩ и администрацията на Тръмп в момента разчитат на концепциите и технологиите на Илън Мъск, който разви своята компания „Спейс Екс” главоломно и днес е на първо място по успешни ракетни стартове в света. В същото време руската агенция изпитва сериозни проблеми. На първо място, те бяха принудени да търсят изграждането на нова площадка за стартове, тъй като останалия от съветско време космодрум „Байконур” се намира в Казахстан. Днес новият дом на руските ракети – „Восточний”, е готов, но стартовете оттам се оказаха трудни. Причините за проблемите са не само технически, но и свързани с лошата подготовка на кадрите и научните специалисти. Говори се, че вторият старт проведен от Далечния изток, е бил провален заради инсталирана грешна програма за навигация. В резултат ракетата с 19 спътника падна в Атлантическия океан. Другият голям проблем за руснаците е високата цена на стартовете и самите носители. Построяването и изстрелването на ракетите „Союз-2”, и „Протон-М” е с почти 30% по-скъпо от това на най-добре разработената система на „Спейс Екс” – „Фалкон-9”. Поради тази причина „Роскосмос” губи договорите си с НАСА, а развиващата се китайска ракетна индустрия също не оставя място за печалбите, които доскоро получаваха руснаците. Основната концептуална разлика идва от идеята на Илън Мъск за многократно използване на носителите. В момента руските учени се оказват в догонваща позиция. На помощ в този случай отново ще дойде съветското наследство с безбройните си научни разработки и най-вероятно опитът от совалката „Буран”.

Възможен ли е космическия развод? За съжаление, в момента той изглежда неизбежен. Още през 2016 г. вицепремиерът на Русия, Димитрий Рогозин, съобщи за възможността за разделяне на МКС. „Руската част на станцията е изградена така, че може да функционира самостоятелно, а американската – не”, обясни той. Плановете на Москва предвиждат при най-лошия сценарий модулите от МКС да бъдат включени в нова, изцяло руска разработка.

На този фон президентът Тръмп обяви, че САЩ ще се насочат към колонизиране на Луната и дълбокия космос. Моментът е подбран идеално с оглед на проблемите в руската космическа индустрия. Вашингтон и НАСА за момента разчитат изцяло на постиженията на Мъск и „Спейс Екс”. Оттам идва и инициативата за въвеждането на частните капитали в космическите изследвания. Успехът Мъск обаче не се дължи на неговите собствени капитали и на печалбите, които има от въвеждането на електрическите автомобили или от космическите кораби. В момента най-големият източник на средства за неговата империя са договорите, идващи от американските правителствени или щатски агенции. Такъв е случаят с доставката на оборудване за НАСА или производството на батерии. За космическите превози „Спейс Екс” има държавен договор от 1.6 млрд. долара. През 2010 г. е подписан контакт от другата му компания –„Тесла”, с Министерството на енергетиката на стойност 465 млн. долара. Според него фирмата на Мъск ще произвежда батерии, които да се използват и от други компании. Малко по-късно с щата Невада са уговорени данъчни облекчения на стойност 1 млрд. долара заради изграждането на огромен завод.

Освен това целият научен потенциал, който използват фирмите на предприемача, е изграден с вложения на НАСА и благодарение на системата на висше образование в САЩ, която също е дотирана от правителството. Така частната инициатива в един сектор, който до момента не носи никакви сериозни приходи, за разлика от огромните разходи, изглежда доста съмнителна. Големият успех на Мъск е в това, че е убедил американското политическо ръководство да пренасочи част от разходите си за финансиране на неговите начинания. Такива са изграждането на нова космическа станция в дълбокия космос, създаване на база на Луната и евентуална бъдеща мисия към Марс. Цялата тази инфраструктура е подчинена на идеята за колонизирането на Червената планета. Операцията няма да донесе никакви сериозни приходи от икономическа дейност. Парите отново ще идват от държавния бюджет на САЩ и от данъкоплатците, но ще се изливат в „по-добрата и конкурентоспособна” компания на Мъск, вместо в НАСА. Естествено, агенцията няма да престане да съществува. Съпротива срещу прекратяването на американското участие в МКС има и в Сената на Съединените щати.

Сенатор Бил Нелсън обяви, че администрацията на Тръмп ще срещне страшна съпротива. Според него с този ход ще бъде съсипана космическата индустрия във Флорида, която функционира заради дейността на НАСА в този щат. Така, въпреки впечатляващите си резултати, частното участие в усвояването на космоса, поне за момента не изглежда като истинска алтернатива. Изтеглянето на САЩ от космическото сътрудничество е плод на политически финтове и опит за натиск над Русия. Включването на предприемачите в този сектор от науката ще бъде повече прищявка от страна на Доналд Тръмп, отколкото реална алтернатива на държавното финансиране. Парите, които със сигурност ще продължат да идват от правителствата и данъкоплатците, просто ще бъдат подарени на няколко мегаиндустриалци. За нас остава да се надяваме, че усвояването на космоса няма да се превърне от научно постижение в едно пошло парти.