US On the Way to Trumpocracy

<--

Познавачите на политическия живот на САЩ почти единодушно отбелязват влошаването на качеството на американската демокрация и появата на „най – поляризирания електорат от пет генерации след Гражданската война” (Джордж Тайлер – дългогодишен съветник в Конгреса ).

Поляризацията безспорно е провокирана в най-голяма степен от избора на новия президент и неговата политическа линия, но тя има и по-дълбоки корени, които породиха феномена Тръмп. Неговият популизъм откликна на интересите на значима част от американските избиратели, най -вече жертвите на глобализацията и е резултат на „стопяването” на американската „средна класа”, чийто доходи спаднаха през последните деситилетия. Много от „забравените” белокожи американци от индустриалния Среден Запад така нар. „rust belt” откликнаха ентусиазирано на обещанията на Тръмп да възстанови американската индустрия, дори с риска на търговска война с останалите държави, да повиши доходите и прекрати имиграцията на подяждащите американските работни места латиноси и други чуждоземци. Парадирайки с критиката на Вашингтонския елит, той обеща да върне страната на „народа”. Популистката струна успя да набере достатъчно гласоподаватели, които да катапултират Тръмп в Белия дом.

Ако още по време на кампанията за президент мнозина американци, особено от медийните среди и творческата интелигенция предупреждаваха какво ще означава Тръмповия популизъм на власт, то

реалността надхвърли очакванията

Политическият стил на Тръмп и неговите нестандартни ходове, ситуацията с антуража и съветниците в Белия дом, напускащи периодично своите постове, откроиха една картина на хаотично управление и некомпетентни политически решения. Идеята например за издигането на стена с Мексико, опититe за забрана на влизането на емигрантите в страната и редица външнополитически решения шокираха истаблишмента на страната.

Откриването на фронт срещу водещи медии и „Туитър политиката” подкопаха диалога на президента с гражданското общество и го изолираха от основни социални групи.

Ако една от ценностите на американската демокрация бе намирането на консенсус между основните политически партии – Републиканската и Демократическата, така нар. Bypartisanship, по важни политически въпроси, то при Тръмп разлома и конфликтите между тези две партии в конгреса и други институции достигнаха невиждани за САЩ размери. Нещо повече, след обявените решения на Тръмп да повиши вносните мита за стоманата и алуминия се очертава и безпрецедентен разрив между републиканците в Конгреса и президента. Самите републиканци все повече се притесняват относно „ефекта Тръмп” на предстоящите през есента частични избори за Конгреса, които вероятно

ще доведат до поражения на Републиканската партия в редица щати

Подходът на Тръмп към политиката на своя предшественик Обама доведе до необичайно за САЩ скъсване на отношенията между новодошли и бивши президенти. Острата размяна на реплики, включително обиди между Тръмп и Обама, стана друг елемент на подкопаването на американската демокрация – а именно приемствеността в политиката на президентите.

Същевременно експертите изтъкват, че идването на власт на Тръмп и популизма имат своите социални корени в упадъка на основни демократични ценности сред американските граждани. Според най-нови изследвания на общественото мнение доверието на американските граждани в основните демократични институции е спаднало рязко през последните години. Шокиращо за американската действителност звучи извода, че по малко от половината американци считат, че е „изключително важно да се живее в условия на демокрация”. И една трета от американците подкрепят необходимостта от „силен лидер, който не трябва да се съобразява с Конгреса или изборите”.

До голяма степен спадът на доверието в американската демокрация е следствие на рязкото увеличаване на неравенството между основната маса от гражданите и малък слой от свръхбогати американци.

Основните икономически ресурси са концентрирани в 1% от най-богатите американци, чийто възможности да корумпират политическия процес нараства постоянно. Според Джордж Тайлер, едни от най-богатите американци, братята Кох , са изразходвали девет цифрени суми за Републиканската партия и особено за нейното най-консервативно крило – така нар. Чаено парти. Милиардерите от фамилията Мърсър, както медиите на Мърдък и Синклер изсипаха милиони долари в кампанията на републиканците. Същото се отнася и за демократите. Според официални данни за двете кампании, на демократите и републиканците, са изразходвани общо 2.4 милиарда долара. Според Христофър Ингрейъм , коментатор на вестник Вашингтон Поуст това явление е в „рязък контраст с други демокрации, където държавите поставят стриктни лимити на средствата, които може да се изразходват за дадена кампания.” Експертът Тайлер допълва, че „плати за да играеш е патология, която е в основата на ниското качество на американската демокрация”.

Познавачите на американската политика същевременно добре знаят, че един от основните принципи на американската политическа система заложен в Конституцията е този за „възпирането и баланса на властите”. Въпреки огромните прерогативи на президентската власт тя има своите институционални прегради. На тях разчита видният автор Дейвид Фръм, бивш съветник на президента Буш, който предупреждава, че ако президенството на Тръмп остане без съпротива „ то сериозно ще навреди на демократичното бъдеще на Америка”.

Загубите на републиканци на частични местни избори напоследък показват, че Тръмп губи постъпателно своите позиции сред част от американците, подкрепили го през 2016 година. Това показва и спадането на неговия неговия рейтинг. Според редовните проучвания на влиянието на американските президенти в американския политически живот Тръмп заема последно място сред всички обитатели на Белия дом от Джордж Вашингтон до наши дни.

Същевременно популизмът далеч не е изчерпан и Тръмп продължава да залага на него. За да спечелят частичните избори за Сенат и Камарата на представителите през есента на 2018 година демократите се нуждаят от сериозна мобилизация и особено от нови алтернативни предложения, които да спечелят доверието на множество разочаровани от вашингтонския елит американци.