Trump’s Trade War Can Push Europe toward China

<--

Американският президент може бързо да оползотвори всички запаси от мека сила, с които разполагат САЩ

Търговският двубой между САЩ и Китай създава дилема за Европейския съюз (ЕС) – трябва ли най-големият търговски блок в света да заеме страна? И ако да, то чия?

На теория САЩ са естественият съюзник за Европа – двете си сътрудничат тясно от края на Втората световна война, създавайки многонационалните институции, които в момента са под заплаха. Но въпреки това небрежният подход на Доналд Тръмп към търговската дипломация рискува да тласне ЕС в ръцете на Китай. Основният стратегически интерес на Брюксел в тази битка е да гарантира, че многостранната търговска рамка – включително и Световната търговска организация (СТО), ще оцелее. В момента това притеснение се споделя повече от Пекин, отколкото от Вашингтон, посочва Bloomberg в свой материал.

В много отношения САЩ и ЕС са в сходна позиция спрямо Китай. Двете икономики са нетни вносители – техният търговски дефицит представлява съответно 351 млрд. долара и 178 млрд. долара по данни на Bloomberg. Разбира се, до известен смисъл търговската пропаст отразява различните етапи на развитие на страните – големи дялове от производството се преместиха в Китай, за да се възползват от по-ниските заплати, докато местното потребление едва сега започна да се покачва.

Западните страни също така от дълго време се оплакват, че Пекин субсидира несправедливо своите индустрии. По отношение на стоманата – предмет на някои от митата на Тръмп, САЩ и ЕС са на едно мнение, че Китай трябва да направи повече, за да ограничи свръхпроизводството. 

Вашингтон и Брюксел също така споделят тревоги по отношение на китайската политика за трансфер на технологии – те обвиняват Пекин в опит за злоупотреба с интелектуална собственост, посягайки на западните високотехнологични компании. Това беше оправданието на Тръмп, когато миналата седмица обяви мита върху внос от Китай на стойност около 50 млрд. долара. САЩ също така заведоха дело пред СТО, към което по-късно се присъединиха ЕС и Япония.

Но макар ЕС и САЩ да са естествени партньори в пренаписването на правилата на световната търговия с Китай, стратегията на Тръмп рискува да лиши Вашингтон от стратегически съюзник. Президентът многократно критикува блока за неговата търговска политика, която според него е „много нечестна“ спрямо САЩ. Тръмп също така освободи едва в последния момент блока от своите мита върху стоманата и алуминия. Освен това изключването е временно, като Тръмп се опитва да окаже влияние върху европейските страни, за да направят отстъпки в други сектори на търговията, а това не е точно отношението, което ЕС очаква от приятел.

От съществено значение е и това, че американската администрация показва презрително отношение спрямо многостранната търговска система, за чието създаване е допринесла. Обратно, Китай се опитва да се придържа към правилата на този вид търговия. Президентът Си Дзинпин многократно представи Китай като твърд защитник на глобализацията, включително и в рамките на историческата си реч на Световния икономически форум в Давос миналата година. Сега Пекин оспорва американските тарифи пред СТО – сигнал, че страната иска да запази съществуващия механизъм за уреждане на спорове. Тази позиция пасва на европейската опозиция срещу самостоятелното справяне на страните с търговските конфликти. Миналата година еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом сравни свят без СТО с „Дивия запад“.

Ухажването на ЕС от страна на Пекин се усили в последно време. Китайският постоянен представител в блока Джан Мин посочи миналата седмица, че „Китай и ЕС в ролята си на основни членове на СТО и обширни стратегически партньори трябва да заемат ясна позиция срещу протекционизма“. Това намирисва на лицемерие, но може да се окаже всичко, на което ЕС може да разчита на този етап.

Съществуват много области, в които алианс между ЕС и Китай е възможен – Пекин търси стратегически партньори за своята инициатива за Нов път на коприната. Няколко страни, сред които Франция и Германия, изразиха първоначален интерес към проекта, който би могъл да се увеличи.

Подобно, европейските страни биха могли да заемат по-активна роля в Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка – китайската банка за развитие, чиято цел е да подкрепя осъществяването на инфраструктурни проекти в Азиатско-тихоокеанския регион. САЩ не са се присъединили към тази инициатива, тъй като възприемат банката като съперник на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Повечето европейски страни вече имат участие, като е възможно да инвестират и повече.

Разбира се, все още се намираме далеч от това да видим как ЕС се отвръща от САЩ за сметка на Китай. Брюксел все още има много резерви спрямо търговските политики на Пекин, като съществуват малко признаци, че те ще изчезнат. Тръмп обаче рискува да изразходва бързо големите резерви от мека сила, които САЩ имат спрямо Европа от последната световна война насам. Това може да е също толкова вредно, колкото икономическите ефекти от митата на Тръмп върху американската и световна икономика.