How the FBI Infiltrated Trump’s Campaign

<--

Траекторията на проглушилото ушите на света разследване за евентуално съглашателство между кампанията на Тръмп и Русия по време на изборите през 2016 година все по-ясно започва да описва движението на бумеранга. Последните седмици на разкрития предложиха на публиката смущаваща серия от доказателства за неморални и потенциално незаконни действия от страна на администрацията на Барак Обама срещу предизборния екип на Тръмп. Фактите показват, че съмнителните акции започват в решаващите месеци преди вота от 8 ноември, 2016-а и продължават дълго след избирането на милиардера от Манхатън за президент. Чак до днес, когато специалният прокурор Робърт Мюлър все повече прилича на трагикомична театрална фигура, останала без реплики в третото действие. Той бе натоварен със задачата да открие има ли „руско теле под републиканския вол”, както и с мечтите на прогресивните либерали за премахване на президента. Днес тази съкровена цел изглежда все по-далече. Ала сочната десертна черешка в коктейла от неприятности за продължаващото разследване е разкритието, че разузнавателните служби от времето на Обама са внедрили таен информатор в кампанията на Тръмп. Сега президентът, негови фенове и немалко неутрални наблюдатели с конституционни познания наричат това шпионаж и неправомерна, опасна намеса на държaвата срещу политически опонент.

Либералните анти-Тръмп медии, Демократическата партия и уволненият от президента бивш директор на ФБР Джеймс Коми залагат на друг речник – не шпионин, а „конфиденциален човешки източник” и не „опасна намеса на държавата срещу политически опонент”, а здравословно и законно разследване на потенциален заговор с Русия. На този етап единственото, с което медиите, Коми и демократите не разполагат, са доказателства. А вече минаха почти две години от започването на „руското разследване”, което включва – както се разбира – безпрецедентно следене и шпионаж.

Дебатът дали администрацията на Обама е шпионирала кампанията на Тръмп за президент е възможен само в сегашния политически и журналистически климат. Едва ли колумнистите, интелектуалците, професорите и „лидерите на обществено мнение” щяха да „пуснат аванта” на Джордж Уокър Буш, ако се бе разбрало, че в рамките на неговото управление разузнавателните служби са вкарали информатор в екипа на Барак Обама за президентската му кампания през 2008-а. Човек, който да оперира под прикритие и да събира информация от няколко официални лица, свързани с кандидата на политическата опозиция. Въпросът дали това може да бъде дефинирано като „шпионаж” и дали изобщо е скандал щеше да бъде смятан минимум за проява на лош вкус, ако говорехме за Обама. Разбира се, че щеше да бъде шпионаж, скандал и брутална държавна намеса в президентските избори. Щеше да има сравнения с „Уотъргейт”, а Буш щеше да бъде новия Никсън.

Но днес ситуацията е друга. Днес това просто е поход за справедливост и демокрация. Истината е, че някои хора от висшите етажи на разузнавателните органи желаят скалпа на сегашната президентска администрация. Те са забравили, че в крайна сметка отговарят пред изпълнителната власт и се опитват да оперират като напълно независима свръхсила, която не трябва да се отчита за действията си, независимо колко съмнителни са те. Назначени агенти, бюрократи и технократи, принципно подчинени на избраните с вот политици, действат като пълновластни „Господари на Вселената”.

Картината на шпионските и президентски игри драматично се изяснява и запълва с детайли в последните дни. Вече се знае, че човекът, който ФБР инфилтрира в кампанията на Тръмп през 2016-а, е професорът от Кеймбридж и дългогодишен сътрудник на ЦРУ и британското разузнаване Стефан Халпър. Все още не е ясно дали той е бил единствения информатор на службите, внедрен в кръга на Тръмп. Задачата на Халпър е била да установи контакт и да извлече информация от поне трима официални представители на предизборния екип на непредсказуемия популист републиканец.

Основна мишена на шпионската мисия на професора от Кеймбридж е бил Картър Пейдж – съветник в кампанията на Тръмп, подозиран в съмнителни контакти с руски разузнавачи. Двамата се срещат през юли 2016 година и разговарят по различни теми. От думите на Картър Пейдж става ясно, че не се е усъмнил в Халпър. Той все пак споменал пред Пейдж, че се познава с тогавашния шеф на кампанията Пол Манафорт. Картър Пейдж се среща с информатора на ФБР още много пъти през следващите 14 месеца. В същото време разузнавателните служби издействат и заповед за следенето на Пейдж от тайния съд към Закона за следене на чуждестранното разузнаване (FISA). Близо две години по-късно, след изобилно подслушване и следене, няма никакви доказателства, че Картър Пейдж е бил компрометиран и логично няма повдигнати обвинения в заговор с чужда държава за намеса в президентските избори на САЩ.

През септември 2016 година информаторът на ФБР установява контакт с друг съветник от кампанията на Тръмп – Джордж Пападопулос. Халпър, който е ветеран от администрациите на Никсън, Форд и Рейгън предлага на Пападопулос да го придружи до Лондон, където да обсъдят написването на политическо изследване в областта на енергийните въпроси, свързани с Турция, Кипър и Израел. Съветникът на Тръмп се е занимавал с тези теми в различни тинк-танкове и приема офертата. В Лондон двамата вечерят заедно няколко пъти, посещават изискани клубове, познати в средите на високопоставени дипломати. Придружава ги асистентката на Стефан Халпър, жена на име Азра Тюрк. Според източници близки до Пападопулос, тя е флиртувала с него по време на срещите и в кореспонденция по имейл. Остава впечатлението, че Халпър е искал да вкара съветника в капан и да го накара да признае за някакво престъпление или заговор. За разлика от подхода към Пейдж, тук Халпър използва бизнес предложение и компанията на млада дама.

Пападопулос написва изследването и го изпраща в първите дни на октомври. Получава три хиляди долара от Халпър за свършената работа. Официални федерални документи показват, че дни преди да извърши плащането до Пападопулос, информаторът е финализирал договор с Office of Net Assessment – тинк-танк към Пентагона. Той включвал работа по четири проекта, за които Халпър е получил общо 928 хиляди долара.

Контактите на Пейдж и Пападопулос с информатора на ФБР показват, че и двамата са били мишени на контраразузнавателното разследване срещу кампанията на Тръмп, наречено в началото Crossfire Hurricane и започнало през юли, 2016 година. И двамата обаче не са били особено важни фигури в екипа на бизнесмена, решил да се състезава за най-високия пост в страната. Но разследването е прихванало още двама човека от кръга на Тръмп, този път на високо ниво. Това са били тогавашният председател на кампанията Пол Манафорт и съветникът по национална сигурност Майкъл Флин.

Мъглата продължава да обвива причините за започването на разследването. New York Times твърди, че стартът е даден по сигнал на австралийския политик Александър Даунър. По неговите думи, една вечер в бар в Лондон пияният съветник в кампанията на Тръмп – Джордж Пападопулос, му казал, че руснаците имали достъп до прословутите изтрити имейли на Хилъри Клинтън. По това време тя е разследвана за злоупотреба с класифицирана информация и изтрива над 30 хиляди имейла от частен сървър.

Оттогава различни журналисти успяха да открият няколко сериозни дупки във версията на New York Times за началото на разследването. Несъответствия във важни дати и липса на логика поставят под въпрос тезата, че пиянските думи на Пападопулос са дали основание на разузнавателните агенции да инициират мащабно разследване за потенциалните връзки между Кремъл и кампанията на Тръмп.

Според критични към разследването на Мюлър наблюдатели, то е започнало напълно неоснователно и е било инструмент за политическа саморазправа от самото си начало. След като се потвърди, че ФБР е имало информатор в кампанията на Тръмп, президентът разпореди на Министерството на правосъдието да разследва случая, за да се разбере дали държавното разузнаване не е било използвано за политически цели от правителството на Обама. 

Жегата срещу специалния прокурор идва и от председателя на разузнавателната комисия към Конгреса Дейвид Нунес. Още преди да се знае самоличността на информатора той поиска разсекретяването на документи, които да покажат какво точно е правил таен източник на ФБР в президентската кампания на опозицията и кой е той. От Министерството на правосъдието отказаха да разкрият информацията и изтъкнаха като причина националната сигурност и връзките с партньорски разузнавателни служби. Но името на Халпър изтече в приятелски медии като New York Times, където той бе описан като ценен „конфиденциален източник”, който не е сторил нищо лошо. Някои консервативни журналисти в САЩ забелязаха модел на удобно изтичане на важна за разследването информация точно когато жегата за официално разсекретяване се увеличи. По този начин, смятат те, се търси омекотяване на удара и смекчаване на скандала. 

Анонимни източници в разузнавателните служби контролирано пускат парчета информация на приятелски и сервилни медии, които я масажират идеологически и я представят на публиката от желания и предварително избран ъгъл. Това се случва на няколко пъти от началото на разследването и потвърждава опасенията, че  големи либерални медии са се превърнали в пропаганден ръкав на така наречената „дълбока държава”.

Публичният разговор е силно поляризиран след разкриването на информацията за инфилтрацията в кампанията на Тръмп. Демократите защитават маневрата с аргумента, че съветниците на бизнесмена са заслужавали да бъдат следени. Републиканците посочват, че това директно противоречи на предишните твърдения на медии и демократи, че правителството на Обама не е следяло членове от кампанията на Тръмп.

Все по-голяма става вероятността цялото разследване да е основано на дискредитираното и пълно с непотвърдени слухове досие, изготвено от бившия британски шпионин Кристофър Стийл и платено от кампанията на Хилъри Клинтън и Националния комитет на Демократическата партия. Това означава, че е възможно правителството на Обама да е предприело мащабно следене на президентска кампания като е използвало за оправдание спекулативен документ, изготвен по поръчка на пряката конкуренция на тази президентска кампания. Да видим как изглежда схемата, ако се потвърди подозрението, че това е основната причина за стартирането на „руското разследване”. 

Клинтън плаща на бивш британски шпионин да изрови „мръсотия” за Тръмп. Той говори с руски източници и събира колекция от сензационни слухове и непотвърдени обвинения. Никой не може да докаже истинността на твърденията. Въпреки това ФБР използва досието като легитимен документ, за да оправдае следенето на хора от екипа на Тръмп и дори внедрява таен информатор в кампанията. И през цялото време хора от разузнавателните служби незаконно пускат информация на приближени медии с идеята да създадат всеобщо недоверие срещу новоизбрания президент. Така е композиран разказът за „руския заговор” и „Тръмп като марионетка на Путин”. ФБР и Министерството на правосъдието използват досието, за да издействат заповед за следене на Картър Пейдж от тайния съд към Закона за следене на чуждестранното разузнаване (FISA). По силата на този закон от 1978-а година, за да се следи американски гражданин е необходимо наистина убедително доказателство, че той участва в заговор с официални лица от чужда държава. Такива за Пейдж няма. Заповедта обаче е била подновявана три пъти. После името на Картър Пейдж изтича напълно незаконно в медиите, които вадят пропагандния мегафон и кряскат в ухото на света: „Ето! Ето я следата към  заговора на Русия с Тръмп. Изборите са компрометирани. Импийчмънт! Импийчмънт!!!”

Към този момент обаче никой не е представил солидни доказателства за реално съглашателство между Кремъл и кампанията на Доналд Тръмп. Има обаче доказателства, че Обама е политизирал целия разузнавателен апарат на САЩ. Службите не просто са разследвали съмнителни съветници около Тръмп. Те са играли срещу политическата опозиция. Тази теза се подкрепя и от разкритите съобщения на агента на ФБР Питър Строк, в които той говори за „застраховка в случай на избирането на Тръмп, колкото и невероятно е това да се случи”. Бившите директори на ФБР, Националното разузнаване и ЦРУ Джеймс Коми, Джеймс Клапър и Джон Бренан са в открита война със сегашната президентска администрация. Знае се, че всички те са били активно против Тръмп и са били сигурни, че Хилъри ще спечели без проблем. Днес те имат постоянни медийни платформи, но и дълбоко дискредитирани репутации. Скоро предстоят нови разкрития за произхода и развитието на „руското разследване”. Дали няма най-накрая да се появи неопровержимо доказателство срещу Тръмп? Или бумерангът ще вземе скалповете на някои бивши разузнавателни властелини по пътя си обратно към кабинета на Обама?