Why Is Trump Fighting the Nord Stream 2?

<--

Надпреварата за завладяването на пазара на газ в ЕС ще спечели най-вероятно страната, която сдържи нервите си по-дълго, коментира Ханес Фогел

Фактът, че президентът на САЩ Доналд Тръмп има странна слабост към руския си колега Владимир Путин не може да се пренебрегва поне от срещата на върха в Хелзинки насам. Дори консервативният Wall Street Journal нарече „личен и национален срам” съвместната пресконференция, на която президентът на Русия се хвърли в краката на автократа. Нищо не успя да накара Тръмп да противоречи на Путин пред очите на света – нито анексирането на  Кримския полуостров, нито бомбените нападения в Сирия на Москва, нито обстрелването на малайзийския самолет MH17 с руски ракети, нито предполагаемата руска атака с невропаралитичено вещество във Великобритания или предполагаемата хакерска атака в предизборната кампания на САЩ.

Затова е още по-забележителен фактът, че Тръмп отдавна е в конфронтация с Москва по един конкретен случай. Германското одобрение за изграждането на газопровода “Северен поток” 2 е “ужасно”, заяви Тръмп през миналата седмица. „Ужасна грешка от страна на Германия”. Заради зависимостта си от руския газ Берлин бил “затворник на Русия”, поясни американският държавен глава. 

Това може би са началните изстрели в следващата размяна на удари между американския президент и германския канцлер Ангела Меркел, пише в свой коментар по темата Ханес Фогел за германския икономически канал N-TV.

В повечето области на политиката – митата върху колите, НАТО, Сирия, Иран – двамата политици вече кръстосват шпаги. Сега енергийната политика заплашва да стане поредното бойно поле. Ябълката на раздора е спорният тръбопровод „Северен поток“ 2, при който руският концерн „Газпром“ планира да изгради 1200 км по дъното на Балтийско море, от Виборг в Русия до Грайфсвалд в Мекленбург – Предна Померания. 

Очаква се стоманената тръба да струва почти 10 млрд. евро и да преминава до голяма степен успоредно с газопровода “Северен поток” 1, който бе открит през 2011 г. Ако се случи по план, това ще удвои количеството газ, което Русия може да доставя на Европа през Балтийско море – със световни стратегически последици. Тогава Москва  може да намали доставките си през Украйна. Германия ще се превърне в основен център за износа на газ на Русия за Европа. Ето защо сега руският министър на енергетиката, представители на украинската „Нафтогаз“ и ЕС се събраха в Берлин, за да преговарят по договора за доставка между Русия и Украйна, който изтича през 2019 г.

Меркел е наясно с политическите последици. Още през април тя предупреди, че Берлин ще подкрепи “Северен поток” 2, само ако Украйна остане транзитна страна за руския газ. За Москва тръбата може да стане най-големия лост за геостратегически натиск в Европа. А държавният департамент на САЩ нарича “Северен поток” 2 инструмент за изнудване на европейските страни, особено на Украйна.

Защото Кремъл би могъл да я отстрани от транспортирането на газ до Европа, а с това и от доходоносните транзитни такси – благодарение на новата тръба. „Това означава годишна загуба на приходи от 3 млрд. долара, минус три процента от брутния вътрешен продукт на Украйна”, предупреди представител на украинския „Нафтогаз“ през миналата седмица. Много пари, които ще липсват на правителството в Киев в борбата срещу руските сепаратисти в Източна Украйна.

И мениджърите на компанията за тръбопровода не оставят съмнение, че той е проект за престижа на Путин. “Северен поток” 2 се управлява от бившия шпионин от Щази Матиас Варниг, който първоначално е работил след падането на комунизма за Dresdner Bank. Благодарение на близките си отношения с Владимир Путин сега той е един от най-могъщите мъже в руската икономика.

Варниг е председател на борда на директорите на алуминиевия гигант „Русал“ и е член на Борда на близката до службите банка VTB и държавния петролен гигант „Роснефт“. Самият „Роснефт“ е тясно свързан с Кремъл. Директорът на концерна Игор Сечин непрекъснато попада в медиите заради противоречивите си методи на управление. Безцеремонните му действия по разширяване на бизнеса и поглъщането на конкурентни компании не се спират пред нищо. Някои наричат „Роснефт“ „петролното министерство на Кремъл”. Сечин е близък довереник на Владимир Путин, смята се за втория най-могъщ човек в Русия.

Работата по политическото лобиране за “Северен поток” ” е поета от друг приятел на Путин: бившия канцлер Герхард Шрьодер. Той не само е главният надзорник на “Северен поток”, но от есента е ръководител на надзорния съвет на “Роснефт”, на който Варниг е член е от 2011 г. насам. Заедно с директора на “Газпром” Алексей Милер Шрьодер говори с министъра на икономиката и енергетиката на Германия Бригите Циприс в Берлин, за да укрепи газопровода, разкрива германският всекидневник Tagesspiegel. Нищо чудно: Германия държи всички ключове към проекта за тръбопровода. Той минава изцяло през международни води, преди да стигне до земя – в Мекленбург. Нито ЕС, нито досегашните транзитни държави от ЕС, като например Полша, могат да окажат натиск върху Путин.

Само германският канцлер ще може да решава колко руски газ ще тече през Балтийско море в Европа в бъдеще. Затова Тръмп се прицелва към Германия. Но, както и Путин преследва с изграждането на тръбата чисто стратегически интереси, така и с критиките си към тръбопровода американският президент следва собствените интереси.

Благодарение на технологията за фракинг САЩ се превърнаха в глобален износител на нефт и газ. Не само в геостратегически аспект, но и по отношение на енергийната политика Вашингтон и Москва се превръщат все повече в конкуренти. Те се борят за върховенство в Европа – техния най-важен пазар. Тръмп иска да продаде, подобно на Путин, възможно повече петрол, който се доставя от танкери в Атлантическия океан. Ето защо се опитва да сторпира газопровода “Северен поток” по всякакъв начин.

През 2017 г. той подписва закон за санкциите, приет от Конгреса на САЩ, който му позволява да прекъсне достъпа до финансовия пазар на всички компании, които участват в руските тръбопроводи.

Досега Тръмп само заплашва да го активира. А и Москва все още не използва тръбопроводите си в Европа като политически лост. Въпреки че Русия спря газовото кранче за Украйна през 2009 г. по време на спора за доставките, дори и по време на конфликта Москва нагнетяваше достатъчно газ в мрежата за нужния експорт за Европа. Дори по време на Студената война руснаците продължаваха надеждно да доставят нефт и газ на Запада по време на всички кризи, защото това бе от техен финансов интерес.

И въпреки че заради „Северен поток“ зависимостта на Германия от руския газ ще нарасне, е съмнително дали Русия наистина ще използва това оръжие. Не само Европа се нуждае от руски газ – руснаците също се нуждаят от Европа като пазар. Ако Москва затвори тръбопроводите, това ще бъде най-сигурният начин да вкара Германия и други страни от ЕС в ръцете на американската конкуренция. Надпреварата за завладяването на пазара на газ в ЕС ще спечели най-вероятно страната, която сдържи нервите си по-дълго.