Демократите в САЩ търсят агресивни решения срещу покачващото се неравенство в САЩ с началото на кампанията за президентските избори. Първият кандидат за президент на партията – сенатор Елизабет Уорън, ще предложи план за данък богатство за лица с активи над 50 млн. долара. Новата мярка би засегнала по-малко от 0.1% от американските домакинства, но икономистите зад мярката твърдят, че тя би довела до вкарването на 2.75 трилиона долара в държавния бюджет през следващите 10 години, пише New York Times. Предложението, което би се смятало за нечувано преди 4 години, е показателно за все по-лявата стратегия на демократите в САЩ като електорална стратегия срещу Тръмп.
В борба срещу “концентрацията на богатството”
Мярката ще обложи всички лица с активи над 50 млн. долара с годишна ставка от 2%, а тези с активи над 1 млрд. долара с 3%. Никой актив няма да е изключен – демократите смятат, че капиталът и наследството не се облагат достатъчно в сравнение с личните доходи на американците. Планът също предполага повишено финансиране на данъчната администрация (IRS), за да може да се справи с по-строгите и засилени проверки, необходими за прилагането му.
Демократите водят кампания срещу концентрацията на богатство на върха на социалната пирамида, като смятат, че с приходите от данъка ще могат да финансират няколко неща – универсална начална детска градина, над един трилион долара за държавни инфраструктурни инвестиции и програма за облекчение на студентски заеми.
Предизборна идентичност “наляво”
Мярката, която кандидатката за президент Уорън ще предложи, нарушава досегашни табута на Демократическата партия. Традиционният страх да не бъде възприемана като партията на “облагай и харчи”, изглежда, е останал на заден план спрямо изборите през следващата година. Демократите традиционно се тревожат повече за социалните неравенства, но реториката им се увеличи забележимо, откакто Доналд Тръмп прокара републиканския пакет с данъчни облекчения. Мярката на Уорън също получи подкрепа от бивши съветници от Националния икономически съвет на Барак Обама. Докато засега е невъзможно данъкът богатство да бъде гласуван при републикански президент и Сенат, това е важен предизборен сигнал, че партията отива наляво в борбата си за идентичност и гласове срещу Доналд Тръмп.
Друга любимка на гласоподавателите на демократите, младата конгресменка Александриа Окасио-Кортез, ентусиазирано говори по медиите за налагане на 70% данъчна ставка върху годишните доходи над 10 млн. долара. По време на демократическата кампания за междинните избори този ноември борбата с неравенството и осигуряването на универсално здравеопазване бяха главните платформи на повечето демократически кандидати. Левите политики и идеи на Бърни Сандърс, който преди две години беше възприеман като радикален от партийното ядро на демократите, стават все по-общоприети в мисията да се създаде платформа, която да може да се опълчи на Тръмп.
Агресивен ход с нежелани последствия?
Асоциации на бизнеса и заможни американци изтъкват, че данъкът богатство е погрешна мярка с нежелани последствия, би довел до диспропорционален удар срещу инвестиционния капитал, забавяне на растежа на бизнеса и бягство на капитали извън страната. Десният тинк-танк Tax Foundation предупреждава пред Washington Post, че акумулацията на капитал е ключов двигател на икономическия растеж и че неравенството в богатството не вреди на икономиката, а насърчава поемане на повече предприемачески рискове. Кайл Померло, експерт от фондацията, предупреждава пред New York Times, че подобен данък би бил изключително труден за реално прилагане и най-вероятно би донесъл много по-малко от предполагаемите 2.75 трилиона долара или дори би довел до загуба на държавни приходи в зависимост колко капитал и бизнеси напуснат САЩ в резултат.
Зад проектирането на данъка стоят двама леви икономисти от университета Бъркли в Калифорния, Емнюел Сайез и Гейбриъл Цукман. Предложените ставки за данъка богатство са особено високи, като единствено Испания прилага по-строги. Джеф Безос, най-богатият мъж в света, например би плащал 4 млрд. долара годишно повече данъци при настоящето си богатство, оценено на 138 млрд. долара. САЩ би била едва четвъртата държава в ОЕСР, която прилага подобна мярка, след като Франция се отказа от собствения си данък богатство миналата година (поради масово бягство на капитали по време на прилагането му). Сайез признава, че мярката е особено агресивна и директна, но вярва, че е наложителна като решение на покачващото се неравенство в САЩ. Двамата икономисти посочват, че днес горният 0.1% от населението притежава над 20% от всички активи в САЩ – двойно по-голям дял от 1985 г. В същото време делът на долните 90% е намалял от 40% през 1985 г. до 25% днес.
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.