F-16s at Any Price

<--

Реалните параметри на сделката за бъдещите ни бойни самолети засега остават в мъгла

Цената едва ли ще достигне финансовия таван от 2.9 млрд. лв., но със сигурност ще е над очакваната.

През следващите 10 дни в София официално трябва да дойде един плик. В него ще е американското предложение за междудържавно споразумение за купуване на осем броя многоцелеви бойни самолета F-16 Block 70/72 и нужната за тях екипировка. Документацията за това е одобрена от Държавния департамент на САЩ на 30 май и внесена за финално гласуване в Конгреса. То трябва се случи в рамките на две седмици, стана ясно от съобщение на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, публикувано в понеделник през нощта. Какво ще пише в този плик все още не се знае.

Бъдещите изтребители на българските ВВС обаче едва ли ще струват 2.9 млрд. лв., с каквото впечатление може би сте останали през последните дни. В съобщението на американската агенция пише: “Държавният департамент взе решение за одобряване на евентуална чуждестранна военна продажба на правителството на България на самолети F-16C/D Block 70/72 с поддръжка за тях на приблизителна стойност от 1.667 млрд. долара.” Това закономерно остави впечатление у повечето хора, че цената на осемте американски самолета е скочила на 2.925 млрд. лв. – с над 1 млрд. лв. над първоначално гласувания от българския парламент бюджет за проекта в размер на 1.8 млрд. лв. с ДДС. Това не е така, но крайната сметка със сигурност ще е над очакваната.

Колко ще платим

На практика стряскащото число е всъщност максималният финансов таван, до който цената на военното споразумение може да достигне. Поставянето на подобни широки рамки е стандартна практика на САЩ при продажба на оръжейни системи по линия на програмата Foreign Military Sales, като така се постига гъвкавост в зависимост от желанията и финансовите възможности на съюзническите държави.

“Държавният департамент и Министерството на отбраната на САЩ дават възможност за горна граница във всички нотификации, в случай че чуждестранните партньори разширят обхвата на програмата извън първоначално заявеното. Това избягва необходимостта от промени в нотификацията до Конгреса и намалява времето, необходимо за приключване на чуждестранна военна продажба”, уточняват по този повод от американското посолство у нас. И добавят: “Нотификацията за продажбата на F-16 на България включва като цена на програмата 1.6 млрд. долара, но това не е крайната цена. Действителните окончателни разходи на програмата ще се основават на окончателните български изисквания.” “Цената за самолетите F-16, за които се водят преговори между България и САЩ, ще бъде значително по-ниска от тавана”, повторно увери в четвъртък и американският посланик у нас Ерик Рубин.

Какви ще бъдат “окончателните български изисквания” приблизително става ясно от официалното съобщение на нашето Министерство на отбраната, което явно е било сравнително подготвено за шокиращата сума 1.667 млрд. долара. “Тече двуседмичен срок, в който американското правителство ще предостави на българската страна проект на договор (LOA), в който очакваната цена за придобиване на осемте самолета с пакет от необходимите бойни способности ще бъде в рамките на 1.2 млрд. долара”, обявиха от ведомството. “Около 2 млрд. лв. според мен е максимумът на разумната цена”, уточни впоследствие военният министър Красимир Каракачанов, сваляйки мизата с още около 100 млн. лв.

За да разсее страховете, той даде пример със Словакия, която паралелно с нас ще купува 14 броя F-16 Block 70/72. “Конгресът беше гласувал за Словакия 2.8 млрд. долара, а словаците сключиха договор на 1.8 млрд.”, коментира министърът пред БНР.

Самолети “на парче”

Дори евентуалната цена, цитирана от Каракачанов, ще бъде над гласуваната преди време от парламента, така че най-важният въпрос е какво точно правителството ще реши да ореже от параметрите на сделката, така че разминаването да не изглежда толкова драстично.

Най-вероятно първоначално изтребителите ще бъдат доставени само с леко оборудване и въоръжение, достатъчно за тренировки и изпълнение на мисиите по охрана на въздушното пространство (с какъвто аргумент по ирония на съдбата бяха отстранени конкурентните самолети Gripen). По всяка вероятност доставката на по-голямата част от бойната екипировка, особено за мисиите “въздух – земя”, както и бъдещото логистично обслужване ще бъдат оставени за по-късно и евентуално обособени в отделни договори.

Само така разминаването между прогнозираната и реалната цена няма да е толкова шокиращо и може да бъде преглътнато от данъкоплатците с абстрактни “геостратегически” аргументи.

About this publication