“Винаги сме вярвали, че Европа е светът.” Днес трудно някой политик във Вашингтон би казал реплика, подобна на тази на държавния секретар Дийн Ейксън (1949 – 1953 г.). Но след четири сложни години с президента Доналд Тръмп Европа има шанс за ново начало с избрания за негов наследник Джо Байдън.
Което в никакъв случай не означава връщане на часовника обратно към времето на Барак Обама, чийто вицепрезидент бе Байдън. Да, Байдън няма да замеря европейските си съюзници с мита, обиди и заплахи и да нарича ЕС враг, но Европа и САЩ имат сериозни разминавания по теми от дигитални данъци, през търговия до 5G. Още преди Тръмп безвъзвратно беше отминало и времето, когато ЕС можеше да се крие зад гърба на Америка по отношение на отбраната и сигурността. Както пише в своя статия в Euobserver евродепутатът и бивш белгийски премиер Ги Верхофстад, “президентството на Байдън само по себе си не е бързо решение на проблемите на Европа. То просто ни купува повече време да си ги решим сами. (…) Трансатлантическо партньорство има единствено ако Европа е достатъчно пораснала да бъде партньор.”
Ново начало с Байдън
“Пагубна, катаклизмена, катастрофална, патетична” са думите, с които описва външната политика на Тръмп Франсоа Езбур, председател на френския Международен институт за стратегически изследвания. Тази оценка обяснява защо въздишката на облекчение при новината за победата на Байдън в президентските избори беше почти осезаема в европейските столици (с изключение на някои източни като Братислава, Будапеща и Варшава).
Другата гледна точка обаче е, че Тръмп всъщност направи услуга на Европа, помагайки й да порасне, макар и по шокиращ начин. Доколко тя остана вкопчена в статуквото, вместо да използва шанса, е друг въпрос. Има мнения, че революционната за ЕС стъпка да създаде фонд за битка срещу ефектите на корона кризата в размер на 750 млрд. евро, финансиран от общ дълг, не би се случила без усещането, че Европа е оставена да се справя сама. Факт е също, че проповядваната от френския президент Еманюел Макрон доктрина за “стратегическата автономност” на ЕС – икономическа, политическа и военна – е новата мантра в Брюксел. Само че думи и действия не са едно и също и както отбелязва пред Quartz Джеймс Карафано от Heritage Foundation, в много отношения “европейците използваха Тръмп като извинение да не се заемат със сериозни фундаментални въпроси”.
На фона на Тръмп Байдън изглежда като романтичен атлантик и интернационалист, но сред европейските политици радостта от избирането му изглежда примесена с предпазливост поне по две линии – първо, какво ще поиска той от тях, особено предвид очакването, че ще бъде президент само един мандат; и второ, осъзнаването, че популисткият импулс в Америка, изстрелял Тръмп в Белия дом през 2016 г. и осигурил му над 70 млн. гласа сега, съвсем не е изчезнал и след четири години може да си намери нов лидер.
Освен това от самото начало Байдън е като с една ръка, вързана зад гърба, и може да се окаже съжителстващ с враждебен републикански Сенат, който както при Обама се опитва да блокира всички инициативи на президента. А те, така или иначе, ще са повече насочени навътре. Външнополитическите съветници на Байдън твърдят, че новоизбраният президент планира да посвети поне четири пети от времето си на вътрешни политики. Което е съвсем обяснимо предвид факта, че поема държава, погълната от епидемия и икономическа криза и разкъсвана от дълбоко разделение. Ето защо, както предупреди в профила си в Twitter френският министър по европейските въпроси Клеман Бон, “би било грешка да вярваме, че всичко се е променило – Европа трябва преди всичко да разчита на себе си”.
Различно, но и същото
Като минимум ЕС може да очаква от Байдън цивилизованост и предвидимост, а също и добронамереност и връщане към международните съюзи и формати. Той вярва в западните ценности и няма да се опитва да разбие ЕС, включително използвайки Великобритания за тази цел. Но всякакви надежди за нова златна ера в трансатлантическото сътрудничество са в сферата на фантазиите.
Климатът е областта, където идването на Байдън ще се усети веднага и ЕС и САЩ ще бъдат в хармония. Той обещава да върне Америка в Парижкото климатично споразумение още на първия си ден в Овалния кабинет. Новоизбраният президент приема сериозно битката срещу климатичните промени и дори по време на кампанията стигна дотам да заяви как си представя, че в дългосрочен план САЩ постепенно ще се откажат да използват петрол и газ.
Що се отнася до НАТО, Байдън със сигурност не поставя под въпрос съществуването му и не би му сложил диагноза “мозъчна смърт”, но два процента все още ще си бъдат два процента. С други думи, страните в алианса и най-вече Германия ще продължат да бъдат подканвани, макар и далеч по-любезно, да повишат отбранителните си разходи и ангажименти.
Байдън не страда от фиксидеите на Тръмп по отношение на търговските дефицити – и особено този на САЩ с Германия, което означава, че надвисналата заплаха за налагане на мита върху вноса на европейски автомобили ще изчезне. Въведените американски мита върху стомана и алуминий от ЕС и други съюзници на САЩ вероятно ще бъдат отменени. Продължаващият 16 години спор между Вашингтон и Брюксел за субсидиите съответно за Boeing и Airbus, който вече доведе до налагането на американски мита на европейски стоки и подготвянето на ответни мита от страна на ЕС, има по-голям шанс да бъде разрешен със смяната на обитателя на Белия дом.
Но докато опасността от разгаряне на пълномащабна търговска война между ЕС и САЩ е избегната, връщането към нещо подобно на подготвяното по времето на Обама и провалило се всеобхватно Трансатлантическо търговско и инвестиционно споразумение (TTIP) не изглежда на дневен ред. По-реалистичен вариант е договаряне на по-малки и конкретни търговски сделки с Европа, които имат шанс да минат през настроения силно протекционистично Конгрес. “Но в тези преговори САЩ вероятно ще бъдат дори по-изискващи и по-малко гъвкави, отколкото при Обама и Джордж У. Буш, заради променената вътрешна и външна обстановка и особено засилващото се съперничество с Китай, което ще продължи да бъде основна отправна точка в геополитиката”, пишат в свой анализ Гунтрам Волф и Ури Дадуш от брюкселския аналитичен център Bruegel.
Сферата, в която идването на Байдън няма как да спаси САЩ и ЕС от сблъсък, са технологиите. В дигиталната област Вашингтон и Брюксел вървят в различни посоки от години – като се започне от провалилото се трансатлантическо споразумение за защита на данните, и се стигне до американския натиск по отношение на 5G.
Америка и ЕС също така имат фундаментални различия по темата къде и как технологични гиганти като Facebook, Google и Amazon (всички те американски) трябва да плащат данъци. Някои европейски държави начело с Франция смятат, че тези компании избягват справедливо данъчно облагане, докато във Вашингтон мнението е, че подобни инициативи наказват нечестно американски фирми. Надеждата е въпросът да бъде решен на глобално ниво в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но без да чака това евентуално да се случи, Париж възнамерява да въведе дигитален данък още от началото на 2021 г. Администрацията на Тръмп заплашва, че ще отговори с налагане на мита. Няма сигнали, че екипът на Байдън би имал фундаментално различен подход. Така дори смяната в управлението да отложи натискането на спусъка с митата, пистолетът ще продължава да стои на масата.
Потенциално най-спорната тема между Европа и Америка ще продължава да бъде Китай. Байдън – както и целокупният републикански и демократически елит в САЩ – споделя мнението, че азиатският гигант е най-голямата заплаха за интересите на Америка. Макар Брюксел също да обяви Китай за “системен съперник”, не всички европейски столици са в крак с тази линия. Най-голямата опозиция идва от Германия, която има мащабна търговия с Китай. И докато конкретната тема е налагането на забрана върху използването на 5G оборудване от китайския гигант Huawei в Европа, фундаменталният въпрос е дали ЕС ще застане на страната на САЩ в противопоставянето срещу влиянието на Пекин. И той ще продължава да стои и с Байдън начело на Америка.
При всички очаквания за нов меден месец между Вашингтон и Брюксел най-големият риск е “Европа да влезе обратно в зоната си на комфорт”, предупреждава пред в. New York Times Натали Точи, съветник на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел. И добавя: “Байдън е комфортно извинение да заровим главата си в пясъка, но трябва да разберем, че трудните и болезнени избори, пред които ни постави Тръмп, остават непроменени.”
“Винаги сме вярвали, че Европа е светът.” Днес трудно някой политик във Вашингтон би казал реплика, подобна на тази на държавния секретар Дийн Ейксън (1949 – 1953 г.). Но след четири сложни години с президента Доналд Тръмп Европа има шанс за ново начало с избрания за негов наследник Джо Байдън.
Което в никакъв случай не означава връщане на часовника обратно към времето на Барак Обама, чийто вицепрезидент бе Байдън. Да, Байдън няма да замеря европейските си съюзници с мита, обиди и заплахи и да нарича ЕС враг, но Европа и САЩ имат сериозни разминавания по теми от дигитални данъци, през търговия до 5G. Още преди Тръмп безвъзвратно беше отминало и времето, когато ЕС можеше да се крие зад гърба на Америка по отношение на отбраната и сигурността. Както пише в своя статия в Euobserver евродепутатът и бивш белгийски премиер Ги Верхофстад, “президентството на Байдън само по себе си не е бързо решение на проблемите на Европа. То просто ни купува повече време да си ги решим сами. (…) Трансатлантическо партньорство има единствено ако Европа е достатъчно пораснала да бъде партньор.”
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.