The Iran Nuclear Deal: From ‘Maximum Pressure’ to a Chance for Diplomacy

<--

Иранската ядрена сделка: От “максимален натиск” към шанс за дипломацията

Новоизбраният американски президент Джо Байдън иска да се върне към споразумението, ограничаващо ядрената програма на Техеран

Байдън се надява да успее да договори по-широкообхватна и по-продължителна сделка.

Убийството на иранския ядрен учен Фахризаде е удар по дипломатическия процес.

Убийството на 27 ноември на ядрения учен Мохсен Фахризаде, смятан за главния архитект на иранската ядрена програма след революцията от 1979 г., разгневи Техеран. По силата на нов закон, одобрен от парламента дни по-късно, страната заяви, че планира да спре инспекциите на ООН в своите ядрени обекти и да ускори обогатяването на уран, ако осакатяващите икономиката санкции не бъдат облекчени до два месеца. Но извън това публичните изявления на правителствените представители показват, че очакванията за преговори със САЩ не са се променили.

Иран не иска да изглежда слаб, а и е трудно да пренебрегне призивите на хардлайнерите за ответни удари. Но иранското лидерство само ще спечели, ако продължи с политиката на “стратегическо търпение”, която следва през изминалата година, и изчака, докато Джо Байдън заеме поста като американски президент на 20 януари 2021 г.

Кой ще направи първата крачка

Смята се, че убийството на Фахризаде е извършено от Израел с благословията на администрацията на Доналд Тръмп. “Неговата цел очевидно е била да разруши изгледите за иранско-американска дипломация в навечерието на встъпването в длъжност на Байдън”, пишат Маисам Бехравеш и Ървин ван Веен от Холандския институт за международни отношения в анализ за Foreign Policy. Но ако Иран се въздържи от ескалация до идването на новата администрация в САЩ, двете страни все още имат шанс за подновяване на ядрените преговори.

През май 2018 г. президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка, която ограничаваше иранската ядрена програма и позволяваше инспекции в замяна на вдигане на международните санкции. Той поде стратегия за “максимален натиск”, като върна икономическите рестрикции срещу Техеран, а в отговор Иран прекрати спазването на части от споразумението. Новоизбраният държавен глава Джо Байдън заяви, че ще се върне към договорката, сключена по времето на Барак Обама, и че ще вдигне санкциите, ако Иран продължи със “стриктното изпълнение на ангажиментите си според ядрената сделка”.

Това е добра новина за ислямската република и за останалите световни сили, участващи в споразумението (Великобритания, Китай, Франция, Германия и Русия), които не загубиха надежда за съживяването му. Още през август номинираният от Байдън за американски държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че се надява Вашингтон да надгради една бъдеща подновена ядрена договорка с Иран, която ще бъде “по-силна и по-силна”. Но въпросът е кой ще направи първата крачка.

“Ще има тайни разговори, за да се определи точно това. В момента изглежда, че американците искат иранците да направят първата крачка, а иранците настояват за обратното. Този въпрос трябва да се разреши чрез преговори. Същото се отнася и за това какво да представлява всяка стъпка. Защото има различни идеи какво точно трябва да направи Иран, за да накара САЩ да се върнат към споразумението, както и обратното”, казва пред “Капитал” бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън. Той се надява, че след 20 януари, ако не и преди това, ще има взаимно желание да се проведат тези първоначални частни срещи между Техеран и Вашингтон извън погледа на медиите.

Нови условия към Иран

Икономиката на Иран се сви с 5.4% през 2018 г. и с 6.5% през 2019 г., като очакванията са за нов спад през тази година. Годишната инфлация достигна до около 30%, а националната валута се срина. “Ако Байдън бързо скочи обратно в ядрената сделка, това ще означава да вдигне най-тежките санкции и да се откаже от голяма част от своето предимство. Това ще бъде грешка, защото той трябва да го използва, за да изцеди повече от Техеран”, пише сп. Economist. Според изданието има стъпки, които американският президент може да предприеме междувременно, за да намали напрежението – например да вдигне по-символичните санкции на Тръмп. Но също така трябва да преговаря твърдо с ислямската република, тъй като е в позицията да договори по-широкообхватна и по-продължителна сделка.

Байдън твърди, че ще подсили някои аспекти от споразумението и ще удължи изтичащите в различен срок рестрикции. Поначало критиката бе именно относно тези ограничени във времето клаузи и относно това, че сделката не вземаше под внимание иранската ракетна програма и дестабилизиращата дейност на страната в региона. Възможна ли е обаче подсилена договорка?

“Трябва да има ангажимент от страна на Иран за обсъждането на тези въпроси. Но това ще стане факт, след като измине определен период, който да включва успешното съживяване на ядрената сделка от САЩ. Не виждам защо да няма споразумение за дискутирането на темата с ракетната програма и регионалната дейност. Но не смятам, че ще е възможно да се постигне договорка за съживяване на ядрената сделка, ако трябва да има подробни преговори по тези въпроси още в самото начало”, посочва Далтън.

Стратегията на Тръмп за “максимален натиск” нанесе силен удар по Иран, като го отряза от световната икономика, но администрацията на САЩ така и не се зае сериозно с договарянето на нова сделка. В момента Техеран е по-близо до създаването на бомба, отколкото беше в началото на мандата на американския президент. Действията на Тръмп само подсилиха иранските хардлайнери и обезсилиха онези политици, които искаха да преговарят със Запада. Президентът Хасан Рохани, при чието управление бе договорена ядрената сделка, ще трябва да слезе от поста следващата година заради ограничение на броя мандати. А евентуалното идване на хардлайнер ще усложни преговорите.

Пред New York Times Байдън признава, че “ще бъде трудно”, но е категоричен, че “последното, което искаме, е тази част на света да изгради ядрен потенциал”. Само дипломацията може да предотврати това.

Изчистване на позициите

Бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън не смята, че иранците ще успеят да постигнат ангажимент от САЩ за получаване на икономическа помощ, която да компенсира цената, платена от иранската икономика заради санкциите на Тръмп. “За момента не е ясно къде е балансът между тези максимални искания и от двете страни. Ще отнеме няколко седмици, за да се изчистят позициите. Може би ще са необходими няколко кръга на дискусии през декември, януари и вероятно февруари, преди да се види накъде духа вятърът”, обобщава той.