Ethics, Aesthetics, Censorship

<--

Наистина аргументираното становище, и аргументирания спор между хора с различни становища, често се превръща в караница. А караницата, все по-ожесточената война на думи, може да се превърне в истинска война.

Трябва ли да има ограничения за свободата на словото? В един идейно-естетически спор, както и в един политически спор, словесната агресията, идейната атака, злъчната ироня са допустими. Политикът има право да убеждава хората, че той е прав, а опонентът му – крив. Артистът има право да бъде скандален, да шокира, да вбесява обществото Стига да не се прескача една граница. И тя не е правна, а етическа граница, след която чуваме само грозни лични нападките без размяна на реални аргументи. Артистът, човекът с естетически принции, не трябва да си позволява грозни лични нападки, които нямат връзка с естетическия спор. Не става дума за налагане на цензура, а за лична душевна хигиена.

Етика и естетика са двете лица на същото нещо. Трябва да има общи принципи за красивото, или доброто, закони за хармоничното съжителство в художественото, или в социалното пространство. Но освен това трябва хората да имат вкус, чувство за красивото и доброто. Човек трябва сам да усеща, че дадено изказване или действие спрямо друг човек е грозно и затова – недопустимо.

Политиците, много по-често от артистите, които се влезли в естетическа или поколенческа война, са по-склонни да прехвърлят тази граница на морално допустимото. Защото на политиците по-често им липсва вкус, усещане за красиво и грозно. Политиците по-често си позволяват грозни лични нападки, аргументи “ad hominem” отвъд идейния спор. Тоталитарните лидери, диктаторите, вкарват в затвора опонентите си – най-често по фабрикувани обвинения в корупция, каржба, нисък морал, национално предателство. Дори ги убиват физически, след като са ги охулили. Това е крайният вариант на аргумента “ad hominem”.

Лични обиди, обиди на расов или сексуален принцип – например, да кажем, че една жена е успешна в кариерата си, защото е курва, или че един човек, щом е от ромски призход, задължително е мръсен и неграмотен, че бежанецът по природа е низше същество и престъпник, да обвиняваме жертвата, че сама си е виновна за насилието над нея (понеже е жена), обиди към по-слабия от позиция на силата – курва, мангасар, либераст, чернилка – словесна агресия на мнозинството към малцинството – това е морално и естетически грозно. Но безвкусицата, грозотата в езика, не може да се забранява със закон. Тя е въпрос на вкус. И на лична хигиена. Има доста неморални неща, които не са незаконни

Друг вид грозно, или недопустимо в цивилизования дебат поведение (макар и да е по-подмолно и незабележимо) е изопачения цитат. Например, аз казвам: “Човек има право да ползва насилие – но сам при самоотбрана, или при отбрана на друг слаб човек от насилник.” А вие цитирате само първата част на изречението ми, преди “но”. Тогава вие уж ме цитирате, но всъщност напълно изопачава твърдението ми. Такова изопачаване много често се ползва от политиците.

Разбира се в новото време на “алтернативни факти”, не само твърденията на хора се изопачават, а и самите факти не само се изопачват, но се заменят с лъжи. Хората се убеждават, че черното е бяло, че злото е добро. Когато говорим за политика обаче, изопачаването на фактите може доведе до социално напрежение и дори до гражданска война. Ако имаме властта да убедим хората, че изборната победа им е била нагло открадната, може да се очаква те да въстанат с въоръжена атака срещу мнимата измама.

Арогантният речник на Доналд Тръмп включваше и лични нападки, и изопачени цитати и разпространяване на лъжи като истини. Взаимните нападки на крайните националисти в България и Македония (политиците, а не обикновени хора), също так се свеждат до оплюване на противника с грозни ептети и лъжи, представяни за факти, или изопачаване на фактите. Политиците националпопулисти умишлено ползват агресивна реторика, за да печелят избори.

Езикът на троловете в интернет (някои от тях платени, други просто неудовлетворени и озлобени хора, освободили се от морални задръжки в мрака на аномнимността) най-често ползва похватите на груби лични нападки, аргументите “ad hominem”, или изопачени цитати, които се повтарят докато лъжата стане истина. Или откровени лъжи и конспаритавини теори.

В социалните медии постоянно се прехвърлят границите на допустимото в политическия дебат. Все по-актуален става въпросът за цензурата. Трябва ли да има цензура?

Проблем е и монополът над информацията. Когато имаме една, или две или три частни компании, доминиращи цялото пространство на социалните медии и цялото информационно пространство в света, възникват опасения, че и цензурата, или манипулацията на информация, може да бъде тотална.

Допустима ли е цензурата? Ако нямаме свободата на словото, ще се върнем в света на тиранията и информационния мрак.

Но все пак трябва да има някакви граници на свободата на словото. Защото словото може да бъде опасно оръжие, особено когато има многомилионна публика. Не може да се толерира призоваването към насилие над отделни индивиди, над политически опоненти или над социални групи. Не могат да се толерират призиви за насилие и война.

Ако човек сам не усеща, че актове на словестно, психологическо или политическо насилие спрямо другите са грозни и съответно недопустими, няма как да му обясним това. Моралът, както и естетиката, не може да се налага със закон. Има много неща, които са неморални и грозни, но не са незаконни.

Но трябва все пак да има някакви общоприети закони, граници на допустимото. Иначе демокрацията се превръща в анархия, в социален разпад, война на всеки срещу всеки. А оттам и в тирания – неограничена власт на физически най-силните или най-безскрупулните над всички останали.

“Законовото” преследване на хора с морални обвинения често е прикритие за тормоз и насилие, или цензура, в държави, в които цари корупция и беззаконие, или в диктаторски държави. Но демокрацията е власт на закона. Трябва да има някакви общоприети закони и те да се спазват, за да има демокрация. Моралът не може да се налага със сила. Той е въпрос на вкус. Но трябва да има закони за тези, които нямат вкус.

Гениалният творец може да ни убеди да вярваме в красивото, но само ако имаме усет за красивото. Светецът може да ни убеди да вярваме в доброто (което е красивото в човешките отношения), но само ако имаме усет за доброто.

Държавата не е нито гениален творец, нито светец и не може да ни учи. Властта трябва да произлиза от народа и да служи на народа. Но законодателната власт приема закони и те трябва да се спазват. Дори от тези, които нямат усет за морално или естетически допустимото. Законите трябва да се спазват, за да има демокрация.

Наистина монополизмът е заплаха за демокрацията, не по-малко от беззаконието и корупцията. Както политическия мнополизъм, който е държавна диктатура (Северна Корея, Русия, Китай, Саудитска Арабия, Иран, Мианмар, Турция), така и икономическия монополизъм, който създава свръхбогата класа и възможност един собственик да има власт над информацията и да държи “микрофона” на целия свят (Гугъл, Фейсбук, Туитър). Това също е заплаха за демокрацията. Монополизмът води както до ограничаване на свободата, така и до рязко социално разслоение – малцина свръхбогати срещу всички останали.

Демокрацията е труднопостижим обществен баланс, при който всички хора имат човешки права, преди всичко правото на достоен живот, но и всички хора имат правото на глас и никой няма монопол над микрофона. Демокрацията е постоянен обществен дебат (за да има развитие), но дебатът не трябва да не се ожесточава и изражда в грозна словесна война, а оттам и в гражданска война. Дебатът не трябва да бъде неморален и грозен.

Когато се прехвърли границата на допустимото и от разгорещена и безпринципна война на думи се премине към реална война, когато започне да се пролива кръв, няма вече красиво и добро. Има само гняв и страх.

Никой не е съвършен. Но мъдрецът е човекът, който знае, че греши, когато е сгрешил. Глупавият човек вярва, че винаги е прав. Лошото е, че глупавите хора имат по-силно желание за власт. И затова властта не трябва да бъде неограничена. И трябва да има закони. Не може да се толерира слово, което провокира насилие над хора. Силата на демокрацията е силата на убеждението, а не убеждението със сила.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.