Jim’s Old America

<--

Носталгията винаги е била движеща сила в американското общество. Остава да видим дали връщането към политическата рутина, което действията на Байдън подсказват, ще спечели симпатиите на гражданите.

Катерина Хапсали

Казват, че с годините човек винаги се връща към местата и случките, маркирали младостта му. Моето студентство премина в САЩ. Имах привилегията да поживея малко там, след като спечелих огромна за онова време стипендия. Беше по времето на президент Клинтън, преди опустошаващата афера с Моника Люински. Все още се усещаше онзи особен оптимизъм, толкова присъщ на американския народ. А моят професор по журналистика беше Джим.

Само Джим, така държеше да се обръщаме към него. Беше истински ветеран в журналистиката, прям до болка и честен до безобразие. Изкарах 2 курса при него, след което реших, че зная всичко. И се отказах да следвам журналистика. Записах друго.

Младите хора и младите нации си приличат именно по това: арогантността.

Днес все повече разбирам, че един журналист е точно толкова добър, колкото последната му статия. И че този занаят се учи цял живот.

Но приказката ми беше за Джим.

И за онази Америка, която той толкова обожаваше. Бастион на прозрачността, честността, морала и устремния икономически марш напред.

В очите на Джим САЩ бяха не просто „земята на свободните“, ами онази стройно подредена държава, в която отношенията са джентълменски, моралът е над всичко, външната политика е с ясен курс, а икономиката е винаги на страната на „малкия човек“.

Накратко: „онази Америка на Джим“ в най-голяма степен се отъждествяваше с т. нар. „американска мечта“. Нищо, че анализаторите отдавна тръбят по най-различни медии, че въпросната мечта е фалирала. И посочват острови на бедността като Янгстаун, Охайо, някога известни с наетите в GM работници, които не успяват да се включат дори в икономическото възстановяване от пандемията към момента.

Но фигурата на сегашния президент продължава да вдъхва доверие и онова особено усещане, че всичко ще бъде наред.

Все си мисля, че точно този подход – леко церемониален, подчертано джентълменски, и издигащ националния морал на пиедестал, беше причината хората да гласуват за Джо Байдън.

Втръснало им беше от изригванията на един шоумен.

Искаха си „онази Америка на Джим“…

Президентът на САЩ в момента е в Европа. Прието е да казваме „обиколка“, но за мен Байдън е на турне.

Турне, в което американският президент трябва да намери съюзници в битката срещу китайската технологична диктатура, да защити позициите на САЩ като стожер по въпросите на сигурността на ЕС, да демонстрира ясно връщането на здравословната рутина в американската политика, да припомни принципите на демокрацията и да позиционира пак страната си като сериозен международен фактор. Неслучайно „турнето“ включва и среща с руския президент Путин.

Предстои да видим до какви реални последици ще доведе тази визита.

Но усещането и очакванията са ясни.

Джо Байдън е на поход – да възкреси в международен план онази Америка на Джим.