Did the West Fall into Putin’s Trap?

<--

Падна ли Западът в капана на Путин?

Не. Писмените отговори на НАТО и САЩ потвърдиха, че те няма да отстъпят от основните принципи, включително суверенитета и териториалната цялост на държавите

В сегашната криза между Запада и Русия някои видяха перфектната уловка, заложена ни от стратегическия гений на Кремъл.

В сегашната криза между Запада и Русия някои видяха перфектната уловка, заложена ни от стратегическия гений на Кремъл: Путин създава проблем със струпването на войските си на границата с Украйна. След това той настоява за непосилни компромиси от САЩ и НАТО, като ги шантажира с ескалиране на кризата, за която самият той е отговорен. Критиците твърдят, че САЩ и НАТО, съгласявайки се да дадат писмени отговори на исканията на Русия, паднаха в тази клопка – руският президент може да използва отговорите им за оправдание за нахлуване в Украйна, като обвини Запада че не му е дал исканите гаранции за сигурност. Така за пореден път щяла да лъсне наивността и слабостта на Запада.

Това обаче не е вярно. Ето защо:

1) Западът решително отхвърли руската заплаха с война. Шантажът не само се провали, но с действията си Кремъл предизвика забележително единодушие и консолидиране на НАТО, който само допреди година беше определян като ненужен от Тръмп или “в мозъчна смърт” според Макрон. Руското дрънкане на оръжия показа продължаващата необходимост на отбранителните и възпиращите способности на алианса и го направи по-привлекателен дори за неутрални държави като Финландия и Швеция. А Путин в много отношения успя да постигне точно обратното на това, към което се стреми.

Писмените отговори на НАТО и САЩ потвърдиха, че те няма да отстъпят от основните принципи, залегнали в основата на евроатлантическата система за отбрана и сигурност, включително суверенитета и териториалната цялост на държавите. Те са фундаментални в международното право и са залегнали в редица важни договори, подписани и от Русия, включително Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и др.

За сигурността и суверенитета на България особено важен е акцентът върху спазването на международното право и отхвърлянето на исканите от Русия сфери на влияние, които са в интерес само на най-силните и най-бруталните.

Докато Западът категорично отхвърли компромис с основни принципи и ценности, с писмените си отговори съюзниците показаха, че са последователни в усилията си да дадат шанс на дипломацията. В противен случай Кремъл щеше да ги обвини, че бягат от диалог и това е причина за ескалация на кризата.

Реклама

Западът предложи механизми за увеличаване на колективната сигурност, които биха могли да удовлетворят всички страни, ако се прилагат добросъвестно. Те включват: подобряване на комуникациите, взаимни действия с цел избягване на военни инциденти, засилване прозрачността и контрола над въоръжаването, създаване на гореща линия за кризисни ситуации, намаляване на заплахите в киберпространството, както и преговори за ядрените оръжия и наземно базираните ракети с малък и среден обсег. Русия също призна, че след отговорите на САЩ и НАТО преговорите по редица въпроси може да напреднат, въпреки че беше неудовлетворена от липсата на отстъпки по основните й искания.

2) В процеса на досегашните дипломатически усилия бяха разбити водещи пропагандни

тези на Кремъл, като например: – Западът ще клекне под натиска на Русия и ще се съгласи на компромиси.

– САЩ ще изостави партньорите си и ще се договори с Русия зад гърба им.

– Русия ще успее да разедини НАТО.

Нищо от това не се случи:

– Западът категорично отхвърли руските искания за спиране разширяването на НАТО, за изтегляне силите на съюза от от страните, които до 1997 г. не са били негови членки и за забрана на държави като Украйна да се присъединят към алианса.

– Американците спазиха обещанието си, че нищо няма да бъде договаряно за Украйна без Украйна, за НАТО без НАТО. По думите на държавния секретар на САЩ: “Нашите отговори бяха напълно координирани с Украйна и нашите европейски съюзници и партньори, с които се консултирахме непрекъснато от седмици. Потърсихме техния принос и го включихме в окончателната версия, дадена на Москва”.

Същото заяви и Столтенберг за предложенията на НАТО към Русия: “Това е документ, по който всички съюзници преговаряха и се разбраха и който сега изпратих на Русия от името на 30-те страни членки. Така че всички съюзници стоят зад тези позиции.”

Това означава също, че документът е разработен с участието и с подкрепата и на България.

Съдейки не само по думите, но най-вече по действията, въпреки някои разнопосочни изказвания на отделни представители, съюзниците сега са значително по-единни в сравнение с месеците преди началото на кризата. Вместо да постигне разединението на алианса, Путин успя да го консолидира.

По повод на някои различия в НАТО (например несъгласието на Германия да доставя оръжия на Украйна) в българското медийно пространство се появиха спекулации, че ако се стигне до използване на военна сила, някои съюзници могат да изоставят и България. Тези твърдения издават неразбиране на съществената разлика между членове и партньори на НАТО. България като държава членка се ползва от защитата на член 5 от Вашингтонския договор, който важи само за членове, но не и за партньори като Украйна. Съюзниците вече проявяват солидарност към държавите членки от Източния фланг с предложения за изпращане на бойни самолети, кораби и войски.

3) Документите, които САЩ и НАТО изпратиха, не съдържат само отговори на притесненията на Русия, а и контрапредложенията на съюзниците, които връщат инициативата на Запада. Досега Русия беше в активна позиция, тя поставяше искания (част от които абсурдни) и обвиняваше Запада за кризата, въпреки че тя е агресор.

За да проверят дали Русия наистина иска преговори, САЩ и НАТО поставиха на масата и тревогите на Запада относно колективната сигурност, както и исканията си за реципрочни отстъпки от страна на Русия.

Например генералният секретар на НАТО призова Русия “да се въздържа от използване на военна сила за принуда и от агресивна реторика и злонамерени дейности, насочени срещу съюзниците и други нации” и “да изтегли войските си от Украйна, Грузия и Молдова, където са разположени без съгласието на тези страни”.

Сега Русия най-накрая ще трябва да разкрие дали иска сериозно да преговаря, или само дава ултиматуми и по този начин съзнателно цели отхвърляне на исканията си. Ако Русия наистина иска да преговаря, ще трябва да деескалира. Както каза Блинкън: “Отворени сме за диалог, предпочитаме дипломацията и сме готови да продължим напред, когато има възможност за комуникация и сътрудничество – ако Русия деескалира агресията си спрямо Украйна, спре разпалващата реторика и подходи към дискусиите за бъдещето на сигурността в Европа в дух на реципрочност”.

Топката отново е прехвърлена в руското поле, а Западът е единен и готов за всички опции, независимо дали Русия избере пътя на дипломацията, или пътя на войната.

About this publication