Lessons for the 2nd Cold War

<--

Уроците за втората студена война

Какви уроци може да изведе Западът от първата?

Първата студена световна война започна през 1945 г и завърши с края на СССР през 1991 г.

Кога обаче започва втората студена война?

Дали от 2007 г. с Мюнхенската конференция на Путин? Или с неговата инвазия в Грузия през 2008 г.? Или по-късно през 2014 г. в Крим, когато бяха наложени първите по-сериозни западни санкции? Или по-скоро трябва да се отчете новото позициониране на новата суперила Китай с идването на Кси на власт?

Така или иначе имаме серия от събития, които ще доведат до декларацията на Путин и Кси за нов световен ред от преди войната в Украйна. Тоест официално обявяване на студената война между демократичен и авторитарен блок.

Какви уроци може да изведе Западът от първата студена война?

Урок 1: Авторитарните режими никога не разбират мира и договорите като окончателно уреждане на глобалния ред, а като временно примирие, което те трябва да използват, за да изградят по-мощни икономики и военни машини, за да го предизвикат наново.

Русия използва периода след 2000 г да модернизира икономиката си със западни технологии и да се възползва от по-високите цени на нефта и газа, за да разшири и повиши капацитета на армията си. И тогава

започна да се оплаква, че била унижена от Запада, че САЩ са експандирали НАТО на Изток въпреки обещанията си, че сигурността им била застрашена.

Китай беше “населен” със западни инвестиции и технологии след 1990 г, а САЩ ги допуснаха до Световната търговска организация, за да бъде светът залят с китайски стоки. И когато се почувства силен, Китай си спомни, че не може да прости на Запада, че бил унижен през XIX век от империалистическия колониализъм.

Урок 2: Студената война задължително е съпътствана с регионални горещи войни, понеже авторитарите разбират експанзията си като директен политически контрол върху съседни държави.

Така само 5 години след начало на първата студена война Северна Корея – с гаранциите на Китай и СССР – нападна Южна Корея. Както и сега авторитарите направиха погрешна калкулация, мислейки, че САЩ не биха рискували своите войници, след като преди това са се въздържали от намеса в гражданската война в Китай, в която побеждават комунистите и става повод за основаването на Тайван. Аналогията с войната в Украйна е, че тогава СССР стои зад Китай, а сега е обратно.

Но САЩ и блок от западни демокрации идват на помощ и след три години безсмислена война с много жертви и променящо се надмощие войната приключва на същата граница, от която е започнала.

Пак около 5 години по-късно след започването на втората студена война имаме гореща война в съседна на авторитар държава. На която Западът се притичва на помощ, макар и без жива сила. И е много вероятно да приключи без промяна на статуквото преди войната: Украйна ще остане държава извън контрола на Москва, но ще трябва да се раздели с контрола върху Донбас и Крим, а вероятно и Мариупол.

Урок 3: Агресиите на авторитарите нямат нищо общо с уреждане на сметки от миналото, а са средство за укрепване на властта на диктатор чрез сплотяване на населението зад измислена националистическа кауза.

От дългата история на човечеството е ясна логиката на развитие на всяка диктатура: първо, разгромяване на вътрешните противници; второ, промяна на конституционния ред и установяване на персонален режим; трето, стремеж за промяна на международния ред.

Путин се справи с всички свои вътрешни противници по брутален начин: Лебед, Немцов, Навални са само най-ярките имена; промени конституцията, като се увековечи като цар; и започна външните агресии в съседство: Грузия, Донбас, Крим, Беларус, Казахстан, сега Украйна.

Кси също узурпира властта, като смени модела на Дън Сяопин за ротация на върха на пет години и сега иска да се нареди до Мао Дзедун; междувременно поддържа терора в Тибет и на уйгурските мюсюлмани; заличи демокрацията в Хонконг и става все по-агресивен към Тайван.

Урок 4: Авторитарите винаги се опитват да пречупят най-силната страна на демокрациите: техните институции чрез информационни войни, опитвайки се да разколебаят доверието на народите в техните правителства.

В първата студена война СССР широко финансира комунистическите партии на Запад, леви интелектуалци и “прогресивни” писатели, филмови режисьори и др., които постоянно критикуваха западните правителства, а тяхната критика и творби широко се отразяваха в медиите на комунистическия блок като доказателство за “правата линия”.

Всички станахме сега свидетели на инвазията на руските медии на Запад, потопът от фалшиви новини, подкупването на партии, политици, медии, журналисти, творци – които преиначено да пресъздават реалността в западните общества. Така стигнахме до Брекзит и Тръмп, а разделенията в западните общества, особено в САЩ, продължават да се задълбочават.

Кибератаките от Русия и Китай пък целят срива на западните институции, процеси, мрежи и медии. А в Китай бяха измислени най-свирепите методи за цензура, които сега навлизат и в Русия – в битката за “правилния” наратив.

А Западът прекалено късно се усети, примамен от печалбите на новите пазари.

Урок 5: Авторитарите винаги се опитват да използват икономическите зависимости за геополитически цели.

Русия заложи на природния газ, като използва късогледството на ЕС и страни като Германия и България да заобиколи Украйна, да придобие контрол върху тръби и газохранилища и да блокира алтернативни трасета. И сега виждаме последствията.

Китай се опита да извлича дивиденти от веригите на доставка, голяма част от които започват от там; изгражда сухопътни търговски артерии с Европа, които да контролира; улови Източна Европа с обещания да им изгради инфраструктурата с идеята да създаде дългова зависимост; завладя подземните богатства на половин Африка; изгради търговски бази в цял свят, а до тях военни бази, които уж да ги пазят.

Свидетели сме на една дълга подготовка за промяна на световния ред.

About this publication