There Will Be No Multipolar World, Josephine

<--

Коментар | Няма да има многополюсен свят, Жозефин!*

Миграцията на хора и капитали показва най-точно кой е истинският център на света

Икономическата и военната мощ идват със силните институции и кумулативните ползи от много дълъг процес – нещо, което авторитарните склеротични режими не могат да имитират

Когато в крайна сметка разбра, че Русия няма шанс да се конкурира със САЩ или с някой от съюзниците на Америка, Евгений Примаков – шпионин, превърнал се в теоретик, превърнал се в министър-председател, излезе с идеята за многополюсен свят. Това трябваше да бъде свят с много центрове, на няколко големи сили с техните различни интереси и сфери на влияние. И Русия трябваше да е една от тях. В началото не беше лесно тази идея да бъде продадена, но тогава не беше лесно и да си Примаков.

Евгений Максимович имаше малшанса да бъде един от най-кратко управлявали премиери на Русия, но искаше историята да го запомни, заедно с неговите идеи. Той вече имаше опит в измишльотините. Като директор на Службата за външно разузнаване Примаков призна в рядък момент на угризение, че КГБ стои зад публикациите в съветските вестници, които лъжеха, че СПИН е създаден от правителството на САЩ.

Но идеята му за многополюсен световен ред не беше просто поредната измислица, разказвана от шпионите – имаше тежест и съдържание, може би защото беше открадната от идеологическия му враг Хенри Кисинджър.

Тя беше предопределена да излети, както се и случи.

Мултиполярността стана модерна в елитните руски университети. Разпространяваше се шумно през руските културни центрове, които бяха осеяли света по-гъсто от американските военни бази. (Дори в България сенчестата иначе фондация на Примаков не се сдържа да разкаже приказката). Този многополюсен бизнес звучеше убедително. Имаше увличаща, почти научна популярност и скоро се приземи в скута на западните левичарски академични среди, раждайки цяла клика от мозъчни тръстове. Но със сигурност апотеозът на тази идея беше формирането на така наречените BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) – обединението на големите държави с развиващи се пазари и ядрото на бъдещия многополюсен свят.

Илюзията БРИКС

БРИК обаче са странно животно. Акронимът беше измислен от моя бивш колега и добър познат Джим О’Нийл, влиятелен макроикономист на Goldman Sachs за развиващите се пазари. Джим беше страхотен в много неща, но особено умел в измислянето на крилати фрази. За да ви забележат в изключително конкурентния свят на брокерските препоръки за покупко-продажба на акции и облигации, трябва да сте дързък и впечатляващ.

BRICS (S дойде с присъединяването по-късно на Южна Африка към клуба) беше маркетингов триумф. Историята на Джим се четеше добре. Тя гласеше нещо такова: Бразилия и Русия трябваше да извличат от земята всякакви суровини, които трябваше да бъдат надлежно погълнати от бързо индустриализиращите се Индия и Китай. Връзките между големите суровинни производители и големите суровинни потребители трябваше да доведат до щастлива симбиоза от просперитет и мощ. Сватовничество по Goldman.

Центърът на света се измества, каза “вампирският калмар” (галеното име на “Голдман” в индустрията), така че по-добре влезте в час! Тъй като цената на петрола се качва високо, на кого му е притрябвал Западът, припяваха лидерите на БРИКС. БРИКС ще победи богатия свят в неговата собствена игра – включително технологиите. Без много шум бившият руски президент/премиер Дмитрий Медведев стартира Сколково – високотехнологичен парк в Москва – като следващата Силициева долина! Винаги иновативният Бангалор (град в Индия, наричан “индийската Силициева долина” – бел. ред.) щеше допълнително да налее масло в руския технологичен плам.

Това беше страхотна история, но, уви, животът пожела друго. Сривът в цените на петрола и останалите суровини през 2008 г. с един замах приспа и БРИКС, и техните защитници за повече от десетилетие. Но ето, през 2022 г., когато петролът и всички други суровини се изкачиха на нов цикличен връх, БРИКС се завръщат, за да си отмъстят. Или поне това предполага многополюсният шиболет.

Остарели и озлобени

Но нещата не са вече същите. След едно загубено десетилетие на забавен растеж и намаляващо население БРИКС са остарели и озлобени. Диктаторите са се настанили завинаги. Путин и Си се зарекоха да царуват вечно. Моди и Болсонаро се надяваха да ги последват. Разтърсени от собствените си демони, тези страни не са привлекателни за света. Китай със своята фалирала банкова система и тоталитарен контрол върху живота на хората едва ли може да е магнит. А какво да кажем за Русия с нейната десетилетна рецесия и най-новата й роля на световен злодей? Дори Медведев не е същият. Вместо да открива технологични хъбове за стартъпи, сега отправя ядрени заплахи към света всеки път, когато денят му е започнал накриво.

БРИКС трябваше да победи богатия свят в неговата собствена игра, но животът пожела друго.

Но аз казвам – не гледайте Медведев старши; гледайте Медведев младши, който така и не вдяна за многополюсния свят и привлекателността на БРИКС. Този весел младеж избра Калифорния за свой дом (докато не му беше отнета американската виза) – място, което превъзхожда майка Русия и с икономиката си, и с възможностите за забавление. Младият Иля Дмитриевич проповядваше на висок глас своя избор – следвайте световните мигранти и ще разберете къде е истинският център на света.

Къде мигрират хората и парите

През изгубеното десетилетие имаше масова миграция и катастрофално изтичане на мозъци от БРИКС към нечестивия Запад. Елитът също мигрира решително в “покварения либерален” свят. Надушили отмъщение от комунистическата партия, китайските милиардери източиха истински богатства към Сингапур и Манхатън. Индийци, които не живеят в страната си (non-resident indians -NRIs) се превърнаха в мечтаните клиенти на лондонските мениджъри на състояния. Повече от трилион долара напуснаха Русия на Путин, за да направят Мейфеър и Кенсингтън още по-лъскави. Самите потомци на Путин удостояват с присъствието си Швейцария. Си Миндзе, дъщерята на китайския лидер, е завършила Харвард. Като повечето млади и свободни хора синовете и дъщерите на диктаторите са наясно, че родините им си струва да ги посетиш, но не и да живееш в тях.

И това не е изненадващо или ново. Повечето обитатели на урбанизирания свят искат западния начин на живот с неговите безкрайни възможности, необуздан консумеризъм, социално изкачване и изобилие от развлечения. Не е чудно защо всеки процъфтяващ метрополис в Индия, Южна Африка, Китай и да, дори Москва!, изглежда и се държи като Ню Йорк, Лондон, Берлин и Хонконг. Просто е много по-забавно!

Синовете и дъщерите на диктаторите също са наясно, че си струва да посетиш родините им, но не и да живееш в тях.

По същия начин не е случайно, че няма много глобални компании от БРИКС. Тенденциите, които светът иска да следва, са започнали от БРИКС. Не мандарин или хинди, а английският остава lingua franca, универсалният език на планетата, по-необходим и полезен от всякога. US FANGs (четирите технологични гиганта зад Фейсбук, Амазон, Нетфликс и Гугъл – бел. ред.) доминират във виртуалния свят, докато в “реалния живот” царуват Холивуд, Тейлър Суифт и Луи Вюитон. Глобалните стандарти за забавление на БРИКС все още предстои да бъдат възприети

Кое прави полюса

Към това може да добавим и по-практичните неща.

Америка остава безспорен икономически и военен лидер на света. Нейната икономика имаше страхотно десетилетие след финансовата криза, докато всички останали едва кретаха. И ако някои “нови центрове на гравитация” като Китай увеличиха своя БВП, това все още не се е превърнало в сравнима военна мощ или влияние. Неотдавнашното посещение на Нанси Пелоси в Тайван – до голяма степен неоспорено – напомни на всички: не бъркайте икономическия напредък с военната мощ. Тя идва със силните институции и кумулативните ползи от много дълъг процес – нещо, което авторитарните склеротични режими не могат да имитират. От друга страна, лошата и корумпирана икономика може да създаде само пародия на армия, както Путин неприятно се изненада в Украйна.

И после, разбира се, е доларът – безспорният полюс и котва на световните финанси. Руските и китайските фабрики за тролове периодично бълват пропаганда за намаляващата роля на долара в световен мащаб и за възхода на алтернативни глобални проводници на стойност като китайския юан. Остава и да бяха!

Движейки се около най-високите си стойности за всички времена спрямо повечето валути, доларът утвърждава както никога досега своята доминация в световната финансова система. Неговата роля – понякога наистина потискаща, се разбира добре от компетентните участници на пазара. И ето защо.

От една страна, правителството на САЩ като цяло е добър пазител на стойността на долара предвид изминалите две десетилетия на ниска инфлация и стабилен растеж. Ако вашите активи са в долари, вие сте относително по-богат от другите. За частните търговци ценообразуването в долари на ключови стоки и услуги в световен мащаб елиминира валутния риск за тези стоки и услуги. Доларът също така отвори огромни възможности за търговия, които от своя страна доведоха до създаването на огромни глобални компании с добре известни марки във всички кътчета на земята.

Зелените пари отвориха за света изключително дълбоките и ликвидни американски пазари. Америка никога не си е играла сериозно с капиталовия контрол или преднамерено да е ограничавала потоците в капиталовата си сметка. И тези потоци са били и остават гигантски, като по този начин финансират вече над 40 години огромните двойни дефицити на САЩ – бюджетния и по текущата сметка. Това е “изключителна привилегия”, на каквато не се радва нито една друга национална валута, привилегия, от която френският президент Валери Жискар Д’Естен се оплака през 60-те години. Шейсет години по-късно, докато Кремъл и китайското Политбюро разпространяват измислиците за множество финансови опори за света, потоците в долари стават лавинообразни. В проблемни времена като днешните светът бяга към огромните пазари на държавния дълг на САЩ, които смята за най-сигурния актив. Това е така дори когато самата Америка е причината за проблемите.

В проблемни времена като днешните светът бяга към огромните пазари на държавния дълг на САЩ, които смята за най-сигурния актив.

Сравнете невероятния растеж на долара с колебанието на валутите на БРИКС , които остават маргинални като средство за размяна и ужасни за съхранение на стойност. Някои от тях са склонни към колапс, други са функция на капризите на местните диктатори. Кой, извинете, би искал да съхранява богатство в ренминби, когато юанът е обект на “управлявано плаване” от Политбюро и се използва като конкурентно оръжие, подобно на това, за което Путин използва “Газпром”? Смешната напоследък сила на рублата на официалния пазар (на километри от истинската й стойност на черния пазар) е гвоздеят в ковчега на баснята, че руската парична единица може някога да бъде сериозна глобална валута. Честно казано, кой иска да се занимава предимно с валута, която е склонна към санкции, конфискации, капиталов контрол и необуздани прищевки на партийните дирижисти? С какво редът на БРИКС превъзхожда сегашната ориентирана към долара система, която не само е издържала изпитанието на много дълго време, но е процъфтявала и просперирала?

Силата на меката сила

I could have my Gucci on

I could wear my Louis Vuitton

But even with my hoodie on, I bet I made you look!

(От хита на Меган Трейнър “Накарах те да погледнеш” )

За автора на този текст фантазмът за свят с многовалутни резерви е толкова глупав, колкото и илюзията за политическа мултиполярност. Временното американско оттегляне от международната сцена, започнало при Обама и ускорено от Тръмп, даде така необходимата достоверност на най-добрата идея на Примаков. Но светът не е и няма да бъде многополюсен.

Временното отсъствие на Америка като естествен глобален лидер беше стратегически избор на администрацията на САЩ, със сигурност глупав, но избор, който сега се обръща. Бързото ангажиране на правителството на Байдън с войната в Украйна, както и забележителното лидерство, упражнено от “англосаксонския” свят, напомниха, че Америка отново е тук. Светът се връща към познатите си оси – тенденция, която вероятно ще се ускори, ако нови лица като демократите интервенционисти Гречен Уитмър и Хаким Джефрис се приближат до Капитолийския хълм.

Докато пропагандата на Кремъл отслабва поради постоянното отслабване на Русия, ще стане кристално ясно, че САЩ имат предимството на структурна мощ, което е невъзможно да се оспори в настоящата епоха. Това предимство е очевидно поради американската икономика, институции, армия, технологии и огромна мека сила. Тази мека сила е основната причина, поради която светът ще поддържа един полюс, своя истински Север. Повечето предприемчиви хора ще продължат да мигрират към този полюс, както винаги са го правили.

Каймакът на света – тези, които пишат световната история – знаят много добре, че могат да изградят щастлив живот на “Запад”, а не в неговия анти-полюс БРИКС. Западът е смесица от свободни индивиди, които произвеждат много по-добри продукти, услуги и междуличностни отношения от “източните” си алтернативи. Днес тези свободни индивиди са не само отегчени, но и ядосани от потисническите диктатури, които се опитват да се наложат не само на собствените си граждани, но и на всичките 8 милиарда хора.

Гражданите на свободния свят знаят, че техният свят вече е многополюсен – жужащ кошер от култури, гени, вярвания, мечти и действия. Страхотното му разнообразни и непрекъснато му развитие превръщат неговите мегаполиси в истинските столици на света.

*Препратка към известните писма на Наполеон Бонапарт до съпругата му Жозефин дьо Боарне.