Age No Longer a Taboo in US Politics

<--

Възрастта в американската политика вече не е табу

САЩ рискуват президентска битка с обща възраст на двамата претенденти 160 години

Йордан Захариев

8 септември 2023 11:04

“Да, знам, че съм на 198 години”, каза в началото на годината Джо Байдън в пореден опит да превърне възрастта си от политическа тема в шега. Резултатите са смесени – година преди президентските избори през ноември 2024 г., настоящият държавен глава на САЩ изглежда като сигурен кандидат на партията си за втори мандат. Одобрението му изглежда твърдо застопорено около 40% с високи оценки сред демократите и много ниско доверие сред републиканците.

Проблемът обаче идва сред избирателите, които не се определят като такива на конкретна партия. За тях въпросът с възрастта става все по-централен в американската политика. Някога темата за възрастта на кандидатите беше табу, което политиците разбиваха рядко, а медиите – почти никога. Сега освен Байдън, който в изборния ден през 2024 г. ще бъде на дни от 82-ия си рожден ден, има и друго – неговият най-вероятен съперник отново е Доналд Тръмп, който по това време ще бъде на 78 години. Така общата възраст на двамата кандидати за президент ще бъде 160 години.

Картината става още по-деликатна, ако се сметне на колко години би бил в края на евентуалния си втори мандат всеки от тях. В допълнение, проблемът далеч не е само сред президентските кандидати. Двете “замръзвания” на лидера на републиканците в Сената Мич Макконъл (на 81 години), както и объркванията на сенатор Даян Файнстийн от демократите (90 години) показват систематичен проблем.

Разчупването на табуто е видимо от лавината от социологически проучвания в САЩ точно по отношение на възрастта на двамата кандидати – и по-конкретно тази на Байдън, на когото безспорно се обръща повече внимание. Според проучване на YouGov от май 2023 г. например 70% от американците са притеснени за здравето и менталната острота на Байдън, включително и 50% от цялата извадка, които са особено притеснени. Процентът е висок дори сред демократите – 48%, като той се гарнира и с нисък процент на хора, които смятат, че вицепрезидентът Камала Харис е готова да поеме работата на Байдън – 35%.

Нова битка между Байдън и Тръмп може да се окаже реванш, който никой не иска да вижда – с изключение на партийните ядра, които ще ги номинират отново. Системата на американската политика работи така, че партийните кандидатури се избират конкретно от регистрираните членове на партиите. Това води до къси съединения в системата, най-видимите от които вероятно ще излязат наяве през 2024 г., когато двама непопулярни сред широката публика, но популярни сред собствените си партии кандидати се срещнат отново. Разбира се, една година е дълго време и много неща могат да се променят, но засега всички събития в САЩ показват, че възможностите за промени във вътрешнопартийните настроения са изчерпани.

Тръмп въпреки всичко

Година преди началото на първичните избори, които ще излъчат кандидата на републиканците, партията е в парадоксална ситуация. Процесът в превръщането на партията във фенклуб на Доналд Тръмп изглежда завършен, защото дори обвиненията в изнасяне на секретни документи и опити да измени резултатите от изборите през 2020 г. не промениха отношението към него в полза на някой от другите републикански кандидати, като Рон Десантис или Майк Пенс, някогашният вицепрезидент на Тръмп.

Според последните социологически проучвания сред републиканските избиратели, дори след редицата юридически проблеми за Тръмп, той продължава да води с над 40 процентни пункта пред Десантис. Пенс и други кандидати, като Ники Хейли и Вивек Рамасуами, остават далеч назад.

Парадоксът е, че избирането на Тръмп като кандидат по всяка вероятност ще подпечата загубата на републиканците от иначе не особено популярен президент. Социологическите проучвания в САЩ устойчиво показват, че Десантис има значително по-висок шанс от Тръмп да победи Байдън в ключовите щати – т.е. губернаторът на Флорида би могъл да спечели и хора извън твърдите републиканци, но същевременно е с много по-ниска подкрепа сред самите републиканци, когато се изправя срещу Тръмп.

Причините защо Тръмп вече не е силен кандидат на национално ниво са множество. На първо място, след загубата си на изборите през 2020 г. той се капсулира в балона на хората, които споделят (и активно затвърждават) мнението му, че те са били нагласени – дотолкова, че си направи своя собствена социална мрежа. Това играе двойна роля – той не само говори единствено на вече спечеления си електорат, но и отблъсква тези, които смятат, че греши или най-малкото им е писнало от темата.

Второ, Тръмп отдавна загуби голяма част от това, което го правеше силен кандидат. През 2016 г. той все още нямаше политическа визитка и различните прослойки сред американското население можеха да проектират върху него собствените си виждания. Отделно от това, както посочва Бен Шапиро, главен редактор на консервативното издание Daily Wire и влиятелен глас в републиканските среди, дори да се приеме твърдението на Тръмп, че предишните избори са били фалшифицирани, той не дава никакъв отговор на въпроса какво се е променило оттогава, за да гарантира честността на следващите.

Третият важен елемент е възрастта на Тръмп. През 2020 г. той заложи именно на тази нотка по време на кампанията си срещу Байдън. Макар самият Тръмп да не беше особено млад и тогава, сега той е на годините, на които беше и Байдън по времето му на претендент. Състаряването на Тръмп на външен вид е очевидно и може да бъде използвано като аргумент от страна на неговите вътрешнопартийни противници. Рон Десантис, например, е с над 30 години по-млад от Тръмп, дори бившият му вицепрезидент Майк Пенс е на 64 години, което в тази ера на американската политика може да се приеме за първа младост.

Иронично или не, ако има нещо, на което анти-Тръмп републиканците могат да се надяват, то е Тръмп да се окаже в затвора по време на изборите през ноември 2024 г. Този сценарий не е изключен. От напускането си на поста президент той е удрян от всички страни чрез дела. Някои от тях са граждански, някои вече приключиха, други са срещу негови фирми, а не срещу самия него. Но големият проблем за Тръмп са последните дела – общо 91 обвинения за изнасяне на класифицирана информация и опити да промени резултата от изборите през 2020 г., разделени в четири различни федерални производства. Ако бъде обявен за виновен дори по няколко от тези обвинения, Тръмп рискува затвор.

Срещу Байдън – Кенеди младши и почти никой друг

Битката за номинацията при демократите изглежда дори още по-предрешена. Макар на национално равнище да е също толкова популярен, колкото беше и Доналд Тръмп през огромната част от мандата си, Джо Байдън оправдава очакванията на гласоподавателите от собствената си партия и освен ако възрастта не се превърне от теоретичен в реален проблем, е малко вероятно друг да спечели кандидатурата.

Всъщност до момента реална конкуренция няма – всички големи имена от Демократическата партия, които участваха в състезанието през 2020 г., засега стоят настрани от процеса.

Най-голямата вътрешнопартийна конкуренция на Байдън до този момент е Робърт Кенеди-младши, син и съответно племенник на две от иконите на партията – Робърт и Джон Кенеди. Странното в случая с Кенеди е, че възгледите му са в разрез с тези, споделяни от огромната част от демократите. Той стана известен не толкова с роднинските си връзки, колкото с критиките си към Антъни Фаучи, Бил Гейтс и Джо Байдън по отношение на коронавируса, описани в подробности в книгата му “Истинският Антъни Фаучи”.

Тезите на Кенеди са далеч по-популярни сред републиканските гласоподаватели, отколкото сред демократите, които го смятат за любител на теориите на конспирациите и откровен антиваксър – не само заради позицията му по отношение на ваксините срещу COVID-19, но и заради негови изказвания още от началото на века, свързващи ваксинирането на деца с развитието на аутизъм. По други въпроси обаче Кенеди е в крак с модерните демократи. Той например реагира остро на решението на Върховния съд да спре използването на расата като фактор за приемане в университет.

Важното в случая на Кенеди е друго – дори със слабо медийно отразяване и противоречиви за много демократи тези, той се оказва изненадващо популярен. Според проучване на HarrisX от средата на август, около 20% от демократите биха подкрепили Кенеди пред Байдън по време на първичните избори през следващата година. В други проучвания обаче подкрепата е значително по-ниска, около 6%.

Така поне засега Кенеди се оказва единственият сериозен претендент срещу Байдън, но потенциално негово избиране все още стои в графата екзотика. Иронията е, че дори Кенеди да бъде номинацията на демократите вместо Байдън, това няма да промени особено средната възраст на изборите през 2024 г.: Кенеди ще бъде на 70 години през 2024 г. Може би американската политика просто вече не е за хора с житейски опит, по-малък от седем десетилетия.

About this publication