The US is Reborn: What about Bulgaria?

<--

Америка се ражда отново. А България?

Победата на Камала Харис ще спаси света. В буквалния смисъл. Всякакви диктатори и почитатели на Тръмп ще притихнат, а в самата Америка отчаянието изведнъж се превърна в ентусиазъм. Това носи уроци и за нас в България.

Какво се случи в Америка и какви са уроците за България Снимка: BGNES

Америка се ражда отново покрай кандидатурата на Камала Харис за президент от името на Демократическата партия. На мястото на тихото отчаяние, на притихналото очакване на победата на един все по-отвързан Доналд Тръмп дойде невиждана вълна от оптимизъм и ентусиазъм. През първите десет дни от нейната кампания Демократите бяха заляти от безпрецедентна вълна от 300 000 нови доброволци за кампанията и събраха 200 милиона долара, предимно от обикновени хора. Социологическите сондажи се обърнаха наопаки и докато Джо Байдън се влачеше зад Тръмп с 5-6 процента, в момента Харис е пред Тръмп с толкова. Очертава се ярка победа на Демократите, невиждана от първия мандат на Барак Обама.

Какво стана? Как стана? И доколко е важно, че стана?

Преди отказа на Байдън от президентското състезание американската политика изглеждаше изхабена, обезсилена, без посока. Системата бе блокирала до степен да предлага на избирателите избор между 81-годишен и 78-годишен кандидат – единият все по-крехък, другият все по-буен. Надушили отслабването на политиката, хора около Тръмп обещаваха установяването на диктатура от латиноамерикански тип, а самият Тръмп намекваше на американците, че веднъж изберат ли го, повече никога няма да им се наложи да гласуват. Защото повече няма да има избори.

После се появи Камала Харис и тихото отчаяние се преобърна на 180 градуса. За секунди се превърна в ентусиазъм – ентусиазъм именно за политика.

Американски журналист описа как се е намирал в автобус, пълен с младежи, когато по радиото се чула новината, че Джо Байдън се отказва да бъде кандидат в полза на Харис. Целият автобус избухнал в аплодисменти и радостни викове. Съдейки по социологическите изследвания, тази радост в момента се изплисква от рамките на Демократическата партия и плъзва из цялата страна.

Отчаянието се обръща в радост тогава, когато се появява надежда. И не просто надежда, а надежда, въплътена в политик, който излъчва спокойствие и нормалност след години на политика, която окуражаваше истерията, простащината и омразата. Освен с пословичната си усмивка, Харис веднага започна да залива американците и с послания за единение и постижения – след години на разединение и на усещането, че страната отива към провал.

Победата на Камала Харис ще спаси света в най-буквалния смисъл. Всякакви диктатори и почитатели на Тръмп ще притихнат. Америка няма да се затвори към света, за да се вари в собствените си омрази. Но още сега политическото преобръщане, постигнато от и покрай Харис, носи уроци за всички, включително за нас тук в България.

И тук, както доскоро в Америка, политиката е арена на омраза, разделение, лични вендети и грозно говорене. И тук, както доскоро в Америка, системата изглежда блокирала и неспособна да роди смислени мнозинства, на ръба на някаква диктатура. И тук, както доскоро в Америка, политическите лидери изглеждат овехтели, изхабени, охлузени, а доста от тях – озлобени.

В демократическия край на българската политика нещата изглеждат като при Демократите в Америка, докато Джо Байдън беше начело. С една дума: безнадеждно, тъжно, обезкуражаващо, затапено. Нужно е не продължаващо търсене на начини за участие във властта чрез различни, все по-екзотични комбинации с други партии, а мнозинство или поне сериозно второ място. Категорично е необходимо привличането на още стотици хиляди гласове с оглед бъдеща ефективност, вместо сегашното бълбукане около дребни текущи инициативи, обърнати с гръб към избирателите.

Най-важното: надеждата

Ако се разбере, че работата на партиите в една демократична република е да привличат гласове, а не да пробват различни сглобки, това означава две неща. Първото: разговор с хората, всекидневен, по интересуващи именно тях въпроси. Второто: отстъпването встрани на сегашните лидери, които въпреки че са предимно на половината на възрастта на Джо Байдън, започват да изглеждат като него – и съответно намирането на еквивалент на Камала Харис. Комбинацията от двете ще даде и най-важното трето: надеждата и съпътстващата я радост.

Политиката на отчаянието е специалитет на крайните авторитаристи, популисти и подобни неприятни типове. Политиката на демократите е политика на надеждата. Ако огледате някой политик и видите, че не предлага надежда – значи или не е демократ, или не е политик. И няма работа на арената на политиката.