The Immature Masters of the Universe

Back To Origin

Инфантилни „господари на планетата“?


Представете си, уважаеми читатели, че внезапно петнадесет-шестнадесетгодишен тийнейджър се сдобие с… няколкостотин милиарда долара. Припомнете си след това какво сте представлявали като манталитет и екзистенциална зрялост самите вие на тази възраст или се огледайте какво представляват в това отношение юношите около вас. Склонност – точно поради липса на екзистенциална зрялост – към радикални и свръхрадикални идеи (леви или десни – освобождаващи света или възвеличаващи нацията); мечти (приемани като напълно осъществими) за персонално величие, а при онези, които имат склонност към „творчески проекти“ – фантасмагории за бъдещето на техниката, на науката… Разбира се, и напъни за персонална „неотразимост“ най-вече в сферата на междуполовите и сексуалните контакти (дори ако тия мании съжителстват с определена комплексираност в тази област).

Естествено, ние възрастните обичайно се отнасяме със снизхождение и търпимост към подобни неща у 15–16-годишните тийнейджъри, защото, опирайки се на жизнения си опит, с право сме уверени, че радикалните им идеи не след дълго ще се изпарят от главите им, а по-солидното хуманитарно образование ще ги излекува от утопичните „проекти“, в чиято постижимост днес са „революционно“ уверени. Аз обаче отново ви призовавам да направите мисловния експеримент да си представите, че на тази, на тази възраст, на която все още са, тийнейджърите вече притежават пълновластно няколкостотин милиарда долара, т.е. екзистенциалната им незрялост разполага с един грамаден властови ресурс, можещ да им позволи да се опитат да реализират инфантилните си идеи. Не можете да си го представите? Аз пък ще ви кажа, че днес можем да видим реализиран в действителността този „мисловен експеримент“. Защото именно в нашите дни – при това в най-могъщата страна на света, живее човек на име Илон Мъск. И аз направо ще кажа, че макар биологически да е доста по-възрастен, екзистенциалната зрялост на този субект е на равнището именно на 15–16-годишен тийнейджър. А властовият му ресурс възлиза на… около 500 милиарда долара.

И сега вижте какво представлява светогледът на този екзистенциален тийнейджър-милиардер. Той, знае се, е биологичен баща на повече от 10 деца (от различни „женски екземпляри“, с които няма същинско брачно съжителство) и продължава да ги „плоди“, защото е убеден, че неговите гени създават гениални представители на човешкия род, какъвто е и той сам. Той съвсем сериозно финансира проекти за бъдещо (не толкова отдалечено) преселване на фрагменти от човечеството на Марс. Той е решен да инвестира в постигането на технологично безсмъртие и т.н., и т.н. Той накрай изповядва неприкрито, че държавите не бива да продължават да се грижат за хора, неспособни да се справят сами с живота си, и следователно трябва да започнат да се практикуват определени – нека да са и непреки – форми на евтаназиране на социалните „лузъри“. Всички тези – направо ще ги нарека – идиотщини и фантасмагории биха могли изобщо да не ни засягат, ако се мотаеха наистина в ума на 15–16-годишен юноша от средностатистическо семейство в средно развита страна, защото, повтарям, ние с право бихме били убедени, че израстването му скоро ще ги изпари от главата му. Само че Илон Мъск не е на 15 години, отскоро е сред най-приближените на новоизбрания президент на САЩ и повтарям го отново, притежава около 500 млрд. долара. А този властови ресурс позволява инфантилните му възгледи не само никога да не се изпарят от главата му, но и да се опитат да се превърнат в реалност. Разбира се, в безумна, в чудовищна реалност, в каквато до днес не са могли да се превърнат радикалните фантасмагории на средностатистически тийнейджър. Защото този последният би могъл и да се сдобие с определен и дори с много голям властови ресурс, но това със сигурност (поради досегашните реалности) би могло да стане едва когато… порасне, т.е. когато престане да бъде тийнейджър. Няма обаче никакво съмнение, че Илон Мъск, разполагайки с това, с което разполага, ще си остане на екзистенциална възраст от 15–16 години, след като и до днес, и докато го е натрупвал, не е пораснал манталитетно.

Разбира се, че веднага ще ми се възрази, че Илон Мъск въобще не е някакъв „глупчо“ и неговото наистина грамадно състояние не му е подарено, не му е „паднало от небето“. Той е изобретател, той е гениален – най-малкото – в инвестирането в нови технологии, той има невероятен нюх в бизнес-начинанията си и следователно е човек със съвсем не тийнейджърски способности.

И ето – тук идва същественото, което искам да кажа в този текст. Язвата, която вече е в състояние да роди екземпляри като Илон Мъск – да, гениални в технологиите и в бизнеса, но „тийнейджъри“ в екзистенциален план – е достигналият в нашите дни до катастрофални размери разлом между техническата образованост и бизнес-изобретателността, от една страна, и хуманитарната културност – от друга. Ако допреди около 30–40 години тези две неща вървяха в една базисна „симфония“ и дори посветилият се на технологиите, на бизнеса (а и на политиката) имаше и трябваше да има базисна хуманитарна културност, стояща в основата и на екзистенциалната зрялост, то от известно време тези две неща могат да остават съвършено независими едно от друго и първото въобще да не се нуждае от второто. И ето: в тези случаи с хуманитарната (съответно екзистенциалната) си инфантилност, които вече не пречат на технологичната и бизнес-успешност, подобните на Мъск люде биха могли да се превърнат в истинска заплаха за човечеството. Особено ако се изкушат да се инсталират и в политиката.

А всъщност и политиката от известно време е започнала критично да се отдалечава от хуманитарността, взета в най-общ смисъл. Вижте например настоящия политически „шеф“ на Илон Мъск. При него нещата са даже още по-каверзни, доколкото Доналд Тръмп няма дори особени таланти в позитивните науки. Той е чисто и просто човек на сделката (и дори по-скоро на шоу-имитирането ѝ), популист, който – тъкмо защото в хуманитарната сфера е кръгла нула, инфантилно си въобразява, че и в политиката (при това в глобалната политика) нещата се „уреждат“ както в бизнес ежедневието или в шоубизнеса. Та дайте си сметка, че историческите и географските познания на Тръмп са на равнището на начеващ прогимназист (Испания била „член на БРИКС“, в предишния му мандат граничеше със Сахара и др. под).

Вижте комплексарския мачизъм, радикалната публична лексика, ако щете дори шоуменската (бурна) жестикулация и на Тръмп, и на Мъск (жестът с ръката, с който се прочу миналата седмица последният, може и да не е бил нацистки поздрав, но начинът, по който го направи, би бил по-подобаващ за гимназист, на когото току-що са писали шестица, или пък на когото за първи път се е случило да се целуне с момиче). Само преди три десетилетия тези неща биха направили Тръмп и Мъск интуитивно неприемливи за чисто човешки зрелия избирател. Както се вижда, днес те не правят подобно впечатление и на този последния, у когото хуманитарната културност очевидно също се е превърнала в нещо житейски „ирелевантно“.

Та ето как ние можем да се сдобием днес с „господари на планетата“, които са (и си остават и на преклонна възраст) юноши в екзистенциално отношение – юноши, които ще трябва да решават глобални проблеми.

Далеч по-страшното обаче е, че с тези тийнейджъри с огромен властови ресурс могат да започнат (и с успех да започнат) да си играят един друг тип хора, които от грехопадението до днес винаги ще са налице на земята – екзистенциално зрелите и не тъй богати… абсолютни злодеи. Защото тези последните именно понеже, за разлика от Тръмп и Мъск, са екзистенциално зрели, биха могли да започнат да манипулират юношите-милиардери и президенти, да дават вид, че също са „хора на сделката“ (бидейки хора на демоничните мании), че биха искали да се „договорят с тях“ и т.н. И ето – бих могъл да си представя изкусителния глас на „батко“ Путин, който започва да насърчава колегата Тръмп: „Вземи Гренландия, драги, вземи Панама, присъедини Канада към САЩ – ти си страшен п*ч. На мен остави само „глупавата Украйна“ – е, и онези държави, чиито имена не можеш да запомниш, малко по на запад от нея“. Или към „гениалния“ Мъск: „Хвърляй, хвърляй милиардите си за колонизирането на Марс, стани и ти, и „гениалното“ поколение на твоята семка технологично безсмъртен! На мен остави – докато не съм умрял – само дивата Евразия. Остави я на мен и на… да – не тъй гениалната ми татарска орда! Договаряме ли се, а?“