Trump’s Coup Attempt: A Not So Thin Red Line

<--

Опитът за преврат на Тръмп: Не толкова тънката червена линия

Границата на търпението на традиционните републиканци се изчерпа с щурма на Капитолия, но действията на Тръмп и поддръжниците му ще тежат на партията с години

Американската политика е странно животно. На практика никъде другаде по света няма подобна система на управление, която е едновременно и сложна, и проста. Никъде другаде не става дума и за толкова много власт, заради което в продължение на два века дори най-радикалните политици в системата всъщност са били сравнително умерени. Затова и е трудно да бъде обяснено с прости думи случилото се в сряда в сградата на Конгреса, както и е трудно да не бъде наречено с думите “опит за преврат”.

Защото в крайна сметка беше такъв – един отиващ си президент поиска от привържениците си да спрат встъпването в длъжност на наследника си. Доналд Тръмп поиска от тези, които го подкрепят, “да се бият”. И те го направиха, съвсем буквално.

Освен необикновено събитието беше отрезвяващо. През по-голямата част от мандата си Тръмп изглеждаше като неконвенционален, поляризиращ и скандален президент, но не и като реална заплаха за системата. Доколкото самият президент харесва конспиративни теории, предупрежденията, че той няма да предаде властта мирно, звучаха като конспиративна теория от другата страна. Но тя се оказа истина.

Републиканската драма се превърна в трагедия

Сметката за всичко това вероятно няма да бъде платена от самия Тръмп. Хората, които искат да го видят в затвора, вероятно ще останат разочаровани – всякакви дела срещу него биха се проточили с години. Не е изключено и при реални обвинения Тръмп всъщност да бъде помилван от Джо Байдън – не от някаква любов един към друг, а в опит да бъде съхранена републиката. Защото ако не друго, Тръмп наистина доказа, че САЩ е разделена. Дълбоко и неизлечимо.

Но сметката ще бъде платена от Републиканската партия. Лоялните (поне до вчера) на Тръмп сенатори и конгресмени сега ще трябва да отговарят не защо подкрепят нетрадиционен президент, а защо подкрепят човек, опитал се да спре законното и мирно предаване на властта. “Хардкор тръмписти” като сенатор Линдзи Греъм вече казаха “не ме бройте”. От 13 сенатори, обявили, че няма да признаят победата на Байдън, броят слезе до шест. Майк Пенс, който прекара четири години в опит да балансира между това да бъде традиционен републиканец и най-близкият човек на Тръмп, в крайна сметка послуша гласа на конституционалиста в себе си и подкрепи предаването на властта.

Но нищо от това не беше и няма да бъде достатъчно. От пет години насам Републиканската партия гравитира около един човек, неконвенционален аутсайдер, който никога не се е възприемал като част от партията – но и такъв, който носеше гласове там, където по принцип липсват за републиканците. И такъв, който носеше победи – в продължение на две години партията държеше и президентството, и Сената, и Камарата на представителите. В продължение на четири – Белия дом и Сената. След 20 януари тя няма да държи мнозинство в нито едно правителствено тяло и ще трябва да инвестира времето си не в това да мисли как да се върне на власт, а в това как да не изглежда като партията на преврата.

Падането на Американската империя

Малко преди тълпата поддръжници на Тръмп да се насочи към сградата на Конгреса, пред тях говори синът на президента, Доналд Тръмп-младши. “Те не разбират, че това вече не е Републиканската партия, а партията на Тръмп”, каза той. И е прав. Републиканците в Конгреса вече нямат избор, освен да се отрекат напълно от Тръмп, но с това ще се отрекат и от милиони гласове на хора, които гласуваха за партията и нейните кандидати не заради идеи или дори чувство за партийна принадлежност, а заради самия президент.

В крайна сметка обаче се оказа, че червена линия има. И тя не е никак тънка, защото престъпването ѝ започна още при първоначалния отказ да бъдат приети резултатите от изборите. Дори тогава обаче Тръмп и поддръжниците му бяха в рамките на закона. Когато преброяванията минаха, съдилищата се произнесоха и въпреки всичко президентът отказа да приеме резултатите, а заедно с него и немалък брой сенатори и конгресмени, тогава се оказа, че предположението на либералите, че Тръмп не би дал сам властта, не е конспиративна теория.

От случилото се в сряда ще страдат всички. Демократите може да спечелят одобрение и да повтарят с години “казахме ви”, но истинската жертва е американската република. Няма причина Джо Байдън да се радва, че една сериозна част от населението го смята за нелегитимно избран президент, дотолкова, че е готова да рискува живота си и да оскверни сградата на Конгреса.

Следенето на американската политика винаги е приличало повече на драматичен сериал, отколкото на гледане на новини. Сега обаче изглежда повече като да следиш падането на Римската империя – на живо по Twitter, с картина, звук и коментар в реално време.