Splashes from Beyond the Ocean: Words and Gun Barrels

<--

Пръски отвъд океана: Думи и дула

Кристина Грийн бе родена на 11.IХ. 2001 г. Животът й приключи трагично на 8 януари 2011 г., когато в гр. Тусон, щата Аризона, Джаред Лофнър уби 6-има и рани 13, включително представителката в Конгреса Габриел Гифърдс.

Връзката със сакралната за американците дата, на която паднаха небостъргачите в Манхатън, безспорно добави щипка мрачна многозначителност към тази прясна драма. И също както след онзи акт на терор сега започна трескавото търсене на отговор на въпроса защо? Според едни виновна е разгорещената, често направо яростна и изпъстрена с цветисти епитети полемика между ляво и дясно мислещите в САЩ, която повлияла на неуравновесения Лофнър.

Анонимността на интернет форумите е сериозен фактор за изострянето на тона в последните години, както и икономическата криза. Думите, разменени между привърженици на различните политически каузи, са заредени с негативна енергия по начин, невиждан от времето на Виетнамската война насам. Политическите лидери също хич не си поплюват с метафорите.

Сара Пейлин стана известна с карта, пусната във фейсбук, на която всички парламентаристи, гласували за здравната реформа на президента Барак Обама, имаха поставен мерник върху избирателния си район. В обратна посока също не се забелязва особена сдържаност, след като дори бащата на Гифърдс (която е демократ) каза веднага след покушението, че нейни явни врагове са всички от “чаената партия”, т.е., консервативните републиканци. Затова самият Обама призова най-вече към спокойствие и трезвомислие в речта си по време на възпоминателна служба в Тусон миналата седмица.

Президентът избра да говори за толерантност и търпение отчасти защото не можеше да вземе открито отношение по втората дискутирана версия за генезиса на трагичните събития, а именно че няма друга развита държава, където да е по-лесно да се сдобие човек с огнестрелно оръжие. Докато тук се сее подобно зловещо семе, то ще дава кървави кълнове: в САЩ пушките и пистолетите сега вземат 30 000 човешки живота годишно.

Но понеже Втората поправка в конституцията гарантира правото да се носи оръжие, никой президент досега не е успял да се противопостави еднозначно на тази наследена от миналото пистолетна култура.

При такъв лесен достъп до оръжията е въпрос на време те да попаднат в ръцете на някоя откачалка. Аризона е един от щатите с най-либерални закони, където две трети от населението притежават поне по едно дуло. Не е ли иронично, че Гифърдс се бе похвалила пред в. “Ню Йорк таймс” миналата година колко често ходи да стреля с личния си 9-милиметров “Глок”? Същият пистолет, с пълнител за 31 патрона, бе използван от убиеца Лофнър.

Седмица след трагедията в Тусон се проведе оръжеен панаир, където купуването на всякакво оръжие отнемаше буквално двайсетина минути с всички формалности. Т.е. не по-трудно, отколкото да си вземеш телевизор за спалнята. Не мога да разбера параноичния страх, който много хора в САЩ изпитват от това, че правото им да забодат пистолет под мишницата или да сложат заредена карабина на задната седалка може да бъде отнето. Сякаш всеки момент ще трябва да излязат на въоръжена борба с тираничното US правителство!

Но малоумието е заразно, защото наскоро четох дори по българските форуми мнения, че ако повече граждани носели оръжие, престъпността щяла да падне. Не, уважаеми, единственият резултат от лесния достъп до пистолетите и пушките е, че те гърмят по-често. В САЩ 80% от убийствата се извършват с огнестрелно оръжие. В България пропорцията е обратна и това не е нещо, в което трябва да гоним американците.

Иначе никой не е застрахован от подобни кървави престъпления, защото луди има навсякъде, дори в свръхрегулираната Европа. Само преди 2 г. превъртял младеж разстреля 15 и се самоуби в Щутгарт, при все че Германия има един от най-стриктните режими за контрол върху огнестрелните оръжия.

Не всичко може да се избегне със закони и правила, но ако държавата ме ограничава в нещо заради общо благо, нека това да е правото ми на оръжие, а не в словото ми, пък било то и най-яростно. Защото думите може да нараняват, но дулата убиват.